Решение № 252 от 19.12.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Бургас, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20242000500352 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по въззивната жалба на „Аква системс“ ЕАД, ЕИК * със седалище – гр.Бургас, представлявано от изп. Директор М. К. против решение № 472 от 22.05.2024г. постановено по гр.д. № 911/2023г. по описа на окръжен съд – гр.Бургас. Решението се оспорва като необосновано и неправилно, първоинстанционният съдът е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, което е довело до неверни фактически констатации.

Съдът се е позовал на решение № 260921 от 21.12.2020г. по гр.д. № 7928 на БРС за 2019г., съответно – потвърдено с решение № 38 от 18.06.2021г. по гр.д. № 346 от 2021г. на ОС – Бургас, влязло в законна сила въз основа на определение № 336 от 14.07.2022г. по гр.д. № 91/22г. на ВКС, с което „Аква системс“ ЕАД е осъдено да заплати на „Спедия“ ЕООД сумата от 7200 лв. – частичен иск от 57 600 лв. – претърпени вреди от „Спедия“ ЕООД вследствие противоправно поведение на „Аква системс“ЕАД, изразяващо се в премахване на струпаните около сградата строителни отпадъци и насипен пясък и по този начин ограничаване на достъпа до собствения на „Спедия“ ЕООД имот, от което дружеството е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018г., както и е осъдено дружеството да премахне струпаните строителни материали и пясък.

1

Твърди се че постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 412/2014г. на ЧСИ Божилова е в сила, считано от 26.01.2018г. Прието е също така, че нотариална покА. от 27.03.2018г. е приета от „Аква системс“ ЕАД чрез счетоводителя З. С. – в която се твърди, че „Спедия“ ЕООД не може да осъществи достъп до придобития имот поради виновното и противоправно поведение на „Аква системс“ ЕАД, като в покА.та се съдържат твърдения, че се отправя покА. за подписване на споразумение за осъществяване на безпрепятствен и неограничен достъп до сградата, която е собственост на „Спедия“ ЕООД. Дружеството ищец се позовава и на покА. за доброволно изпълнение от 30.04.2018г., съответно приета от окръжния съд, че в предвид сключения договор за наем от 01.03.2018г. между „Спедия“ ЕООД и „Спектър 25“ ООД – наемател недвижимия имот, представляващ административна сграда е следвало да бъде предаден във владение на 20.04.2018г.

Твърди се, че вследствие поведението на „Аква системс“ ЕАД „Спедия“ ЕООД не е могъл да изпълни своите договорни задължения по силата на чл.1.5 от договора за наем от 01.03.2018г. На основание чл.116а от ЗЗД стрА.та сочи, че възражението за погасено по давност вземане съобразно конкретиката в процесния случай е основателно и поради това изводите на ОС не се споделят. На основание чл.110 от ЗЗД срокът за погасяване на вземания от непозволено увреждане е 5г. На основание чл.114 от ЗЗД срокът започва да тече от когато вземането става изискуемо. При вземане от деликт вземането може да възникне от извършването на деликта – когато извършителят е известен и от откриването на делинквента – когато е неизвестен. Не е необходим специален ред за установяване авторството на деянието. Дори при престъпление срокът започва да тече пак по същия начин, а не от влизане в сила на присъдата.

В процесния случай исковата молба е заведена на 18.06.2023г. т.е. – след изтичане на 5г. давностен срок. Когато е предявена претенция за част от вземането /частичен иск/, то давността се спира или прекъсва само за предявената част. Нормата като процесуалноправна следва да намери приложение и в настоящия случай. Петгодишния срок в случая е изтекъл на 26.01.2023г., при условията на евентуалност – на 02.04.2023г.

Първоначално искът е предявен като частичен – за срок от два месеца – начиная от 20.04.2018г., когато обектът е следвало да бъде предаден във владение като несъмнено се установява струпването на отпадъци и създаването на пречки за ползването на обекта. Според съда „Аква системс“ ЕАД следва да възстанови пълния размер на пропуснатата полза от 3600 лв. на месец – или за периода от два месеца – общо 7200 лв. Това заключение обаче не води до извода, че предвид ТР № 3/2016г. от 07.03.2019г. не е необходимо доказване на същите обстоятелства относно създаването на пречки при ползването на имота. То не касае тази хипотеза.

2

СтрА.та твърди, че за периода от два месеца след датата 20.04.2018г.

„Спедия“ ЕООД не е била поставена в невъзможност да ползва имота си от стрА. на „Аква системс“ ЕАД. На основание чл.154 от ГПК „Спедия“ ЕООД следва да докаже твърдението си относно създаването на пречки при ползването на обекта от стрА. на „Аква системс“ ЕАД за съответния период от време. Моли се за постановяване на решение, с което да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което претенцията на „Спедия“ ЕООД да бъде отхвърлена като неоснователна. СтрА.та е депозирала чрез процесуалния си представител писмена молба по електронната поща, с която се заявява изричното поддържане на въззивната жалба пред съда, претендира се уважаване на претенцията, прилага се списък на разноските.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Спедия“ ЕООД, ЕИК 200835319 със седалище и адрес на управление – гр.Варна, представлявано от Б. П.. СтрА.та се позовава на ТР №3/2016Г. – относно обективните предели на СПН при уважаване на частичния иск, че се обхваща основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/ страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за остА.лата част от вземането те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за остА.лата част от вземането.

Недопустимо е предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Поради това жалбата се оспорва като напълно неоснователна. Неясно защо ответникът твърди, че ИМ е била подадена на 18.06.2023г. при положение, че с определение постановено по делото е прието, че ИМ е подадена чрез куриер на 17.05.2023г. Исковата претенция на „Спедия“ ЕООД е за претърпяна вреда вследствие бездействие на ответника – противоправно поведение изразяващо се в непремахване на струпаните строителни отпадъци и насипан пясък и вследствие на това – ограничаване на достъпа до собствения на дружеството недвижим имот, от което дружеството е пропуснало да реализира печалба по договор за наем от 01.03.2018г. – с наемател „Спектър 25“ЕООД. С процесния иск е предявена разликата от 50 400 лв. - от общо търсените 57 600 и разликата, предявена с частичния иск от 7200 лв.

Възразява се против твърдението на ответника „Аква системс“ ЕАД за погасяване на обезщетението по давност. Налице е вреда и причинноследствена връзка между нея и противоправното поведение на ответника.

Срокът за който се претендира неполучената наемна цена е от 01.07.2018г. до 3

30.09.2019г. по процесния иск. Преди това частичния касае периода от 01.05.2018г. до 01.07.2018г. поради това давностния срок не е изтекъл преди депозиране на исковата претенция. Процесния иск е внесен в съда на 18.05.2018г. и не може да се твърди, че е налице изтекла погасителна 5г. давност. Изложени са подробни съображения в тази насока в отговора на въззивната жалба по-нататък от въззиваемата стрА. в насока опровергаване твърденията на ответника – въззивник. Цитира се и практика на ВКС – Решение № 105 от 30.09.2021г. постановено по гр.д. № 2610 от 2020г. на ВКС, Трето г.о. – давностния срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск – този момент е обусловен от вида на правоотношението и от характера на субективното право. Съгласно ППВС № 2/1981г. и ТР № 5/2005г. на ОСГК вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Качеството на длъжник по отношение на делинквента възниква от момента на увреждането. За остА.лите релевантни факти непозволено увреденият поначало знае, поради това от увреждането започва да тече срока при погасителна давност при известност на дееца.

Влязло в сила съдебно решение ще постави начало на давностния срок, когато по този ред се установява елемент на фактическия състав на правото при репарация на вреди – какъвто е и настоящия случай. Цитират се решения на ВКС. СтрА.та сочи, че действията и бездействията продължаващи и към настоящия момент от стрА. на ответното дружество са довели до осуетяване на очакваните от дружеството облаги и пропуснати ползи – неосъществено увеличаване на имуществото на дружеството, както и виновното противоправно поведение на ответника, с което са причинени вреди на дружеството. Споделя се, че предявения иск за остатъка от обезщетението за имуществени вреди е основателен и доказан. И към настоящия момент имота продължава да е ограден от огромни купчини строителни отпадъци и материали. Действията на ответника целят да осуетят упражняването на правото на собственост. Моли се за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение ведно със законните последици.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната стрА. в производството пред инстанцията. Становището си стрА.та поддържа пред съда чрез надлежно упълномощения процесуален представител.

Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на ответника „Аква систем“ ЕАД е редовна, подадена е от стрА. с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е допустима.

4

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд по гр.д. № 911/2023г. на окръжен съд – Бургас е било образувано по исковата молба на „Спедия“ ЕООД против „Аква системс“ ЕАД за заплащане на сумата от 50 400 лв. – остатък от обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди с общ размер от 57 600 лв. вследствие на противоправно поведение на ответното дружество, изразяващо се в бездействие - непремахване на струпани около сграда с идентификатор *** строителни отпадъци и насипан пясък и действия по недопускане, което продължава и към настоящия момент въпреки влязлото в сила решение № 260921 от 21.12.2020г., постановено по гр.д. № 7928/2019г. по описа на РС – Бургас – влязло в сила, потвърдено от ОС и недопуснато до касация от ВКС ведно със законната лихва считано от 17.05.2023г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Твърди се, че с влязло в сила на 26.01.2018г. постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело е придобита собствеността върху процесната сграда с горепосочения идентификатор, която сграда е с предназначение – административна сграда. Сочи се, че процесната сграда се намира в поземлен имот, собствен на ответното дружество, който е ограден с плътна ограда, достъпа се осъществява през входен портал с бариера и пазачи.

Твърди се, че служителите на ответника – пазачи не допускат който и да е представител на ищцовото дружество да премине през портала и да достигне до сградата. Заявява се, че през 2018г. е била отправена нотариална покА. – да бъде осигурен доброволно достъп. В отговор на това не само не бил осигурен достъп, но и започнало засипването със строителни отпадъци и пясък около сградата на купчини, така че височината им надвишавала височината на първия етаж от сградата. Това наложило отправянето на втора нотариална покА. за преустановяване на действията, водещи до пречки за безпрепятстван достъп до собствения имот, както и да се отстранят отпадъците и пясъка.