Решение № 26 от 10.02.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Шумен, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Галина Св. Г.а като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20213600500525 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260361/05.10.2021г. по гр.д.№1401/2020г. ШРС е признал за установено по отношение на ответниците И.П.К.. и ТР. Й. Г., че ищците СВ. П. Д., И.П.Б.. и Н. Б. Б., са собственици на апартамент №8, находящ се в гр.Шумен, ул.....“№8, вх.1, ет.3, с идентификатор №***, като ответниците са осъдени да предадат на ищците владението на горепосочения недвижим имот. Присъдени са и следващите се разноски.

Недоволни от така постановеното решение останали отвениците ИВ. П. К. и ТР. Й. Г..

Твърдят, че същото било неправилно, незаконосъобразно и необсновано, по подробно изложени в жалбата съображения. Излагат, че твърдението, че ответниците , родители на ищците, владеели чужда собственост и трябва да я напуснат, било груба проява на морал и добри нрави. Ищците били подписали декларация, с нотариална заверка на подписите, че след смъртта на С.Д.Х. ще учредят право на ползване върху имота на жалбоподателкататяхна майка. Ищците погазили и опорочили истината, защото този документ не бил представен и приобщен към доказателствата по делото. Същите не се явили и на изпратената им нотариална покана , което също налагало заключение за недобронамереност и липса на добри нрави, за бързо обогатяване за сметка на майчиното им наследство.

Жалбоподателите излагат фактологията на казуса, която сочела ясни мотиви-коварно, студенокръвно ограбване. Излагат, че не би могло да се приеме, че е изпълнено поетото задължение за гледане и издръжка на С.Д.Х. –ищците вече я били измамили със сумата 80000лв.; материално тя била устроила спокойствието и достойния си живот; налице било 1 екстремно несправедливо облагодетелстване на лица, които не били допринесли за материалните семейни придобивки, а се ползвали от тяхната наличност; избраз на труб цинизъм било да предлагаш и обещаваш грижи и услуги срещу материални придобивки, с користни претенции; в действията на внучките имало преднамереност и умисъл, тъй като посягайки на имотите на баба си, те си присвоявали наследството на жалбоподателкататяхна майка;, наличието на нотараиално заверена декларация за учредяване право на ползване представлявала форма на отпор към проявения натиск за прехвърляне собствеността на недвигжимото имущество. Доказано било, че реална грижа за издръжка и гледане не е имало, а що се касаело до следващите два месеца след подписване на нотариалния акт на 29.01.2020г., липсвали примери на добросъвестност и лична ангажираност от страна на ищците. Първоинстанционният съд установил, че Д. реално имала нужда от грижи след рязкото влошаване на състоянието й, но неправилно приел за допустимо назначаването на случайна жена от агенция. Болният човек се нуждаел от човешка близост, от внимание и физическо присъствие. Следвало да се съобрази и заключението на СМЕ, сочещо, че Х.а била приета в болница в тежко, коматозно състояние, с травмичен хематом. Страдала от тежки заболявания, с периодично влошаване. Предвид това и неправилен се явявал изводът на съда, че Х.а не страдала от заболяване, предполагащо настъпване на смъртта. Молят, съдът да отмени решението и постанови друго, с което заявената претенция бъде отхвърлена, съответно бъдат уважени депозираните възражения за нищожност на процесната сделка.

Въззиваемите вземат становище по неоснователността на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, достигна до следните изводи:

Не е спорно между страните, че се явяват помежду си роднини, като първата и втората ищца СВ. П. Д. и И.П.Б.. са дъщери на ответницата ИВ. П. К., третият ищец Н. Б. Б. е съпруг на втората ищца, а вторият ответник ТР. Й. Г. е съпруг на първата ответница.

Съгласно отразеното в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №....2020т. на нотариус с рег.№.... С.Д.Х. е прехвърлила на внучките си СВ. П. Д. и И.П.Б.., на 29.01.2020г., следния свой недвижим имот-самостоятелен обект в сграда с идентификатор №№*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Шумен, одобрени със заповед РД18-52/25.11.2005г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: град Шумен, община Шумен, област Шумен, ул.”....“№8, вх.1, ет.3, апартамент №8, който самостоятелен обект се намира на етаж 3, брой надземни етажи - 5; брой подземни етажи - нула; предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №***; с предназначение на самостоятелния обект: жилище - апартамент, брой нива на обекта - едно, застроена площ по документ за 2 собственост - 71.05кв.м., при съседи по схема: на същия етаж - №***, №***, под обекта - №***, над обекта - №***, заедно с принадлежащото му избено помещение №16, с площ от 10.81кв.м., при граници по документ за собственост: изток - избено помещение №15, запад - избено помещение №17, север - дворно място, юг - общ коридор, горе - първи етаж, долу - земя, както и 6456/100000 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземленият имот, в който е построена същата, срещу задължението на С.П.Д. и И.П.Б.. да поемат гледането и издръжката на прехвърлителката лично или чрез трето лице, като й осигурят всичко необходимо за спокоен и нормален живот, включително медицински грижи, докато е жива, каквито грижи и издръжка приобретателките са полагали за нея и през последните петнадесет години. В акта е отразено също, че Х.а си запазва правото на ползване върху имота докато е жива.

Не е спорно между страните, че към момента на изповядване на сделката втората ищца И.П.Б.. е била в граждански брак с третия ищец Н. Б. Б., поради което и вещноправния ефект е настъпил в патримониума на двамата при режим на СИО.

С деклрацация, с нотариална заверка на подписите от 29.01.2020г., СВ. П. Д. и И.П.Б.., като приобретатели по договора за издръжка и гледани декларирали, че след смърнтта на С.Д.Х., ще учредят право на ползване върху прехвърления им имот на майка си ИВ. П. К..

Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт на С.Д.Х., същата е починала на 27.03.2020г. в гр.Шумен.

По делото са приложени и схема на процесния недвижим имот, както и удостоверение за данъчна оценка от 08.07.2020г..

По делото е представена и декларация от С.Д.Х., в която се сочи, че същата продала апартамента в гр.Шумен, бул.“....“№3, ап.№7 на внучката си С.П.Д.., като последната получила от деклараторката пълномощно за парите, за да закупи на нейно име гарсониера в гр.Варна. Посочено е също, че ако Д. не намери подходящо жилище до края на м.март 2020г., то следвало да върне на деклараторката парите, защото те били на дъщеря й ИВ. П.

К., а при положение, че бъде закупено жилище в гр.Варна, то щяло да бъде законно наследство на дъщеря й. В декларацията е отразено също като изявление на деклараторката, че не била завещавала, не била прехвърляла на друго лице пари, имоти, ценности, както и че записаното в декларацията й било продиктувано на И.П.К.. в гр.Шумен на 25.02.2020г..Представената декларация е в нотариално заверен препис, снет от оригинал, представен на нотариуса от К. на 21.07.2020г., но без нотариална заверка на датата и подписа на лицето, сочено като декларатор.

Представени са и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 14.05.2020г., както саморъчно завещание от 10.08.1995г., съгласно което Х.а завещала на дъщеря си собствената й припадаща й се част от апартамент №8, находящ се в гр.Шумен, кв.349 със застроен аплощ от 71.05квн.м., както и собствената й припадаща й се част от апартамент в гр.Шумен, ул.“....“№3 от кв.294 по план на гр.Шумен с площ 54.83кв.м., както и земеделса 3 земя в мест.“Порека“ в землището на гр.Шумен.

Съгласно заключението на назначената по делото СМЕ, С.Д.Х. е постъпила в МБАЛ Шумен на 17.12.2019г. и е изписана след два дни-на 19.12.2019г. с основна диагноза „Диагностика и лечение на ритъмни и проводни нарушения.Хипертонична болест.Левостранна сърдечна недостатъчност ІІ ф.к.“, за втори път постъпила на 30.12.2019г. и била изписана на 02.01.2020г., с основна диагноза:“Диагностика и лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност, без механична вентилация. Изострена хронична левостранна сърдечна недостатъчност-белодробен застой. Хипертонична болест на сърцето.Умерена митрална регургитация.Лекостепенна трикуспидална регургитация.

Лекостепенна аортна регургитрация“. Трети път постъпила за лечение на 20.03.2020г., като на 27.03.2020г. е починала, а окончателната деагноза е „Травматичен субдурален кръвоизлив без открита вътречерепна травма. Травматичен церебрален едем.

Кардиориспираторна недостатъчност. Регистрираните забовялания по рецептурна книжка били „Хипертонично сърце със сърдечна недостатъчност. Левостранна сърдечна недостатъчност.“ Съгласно същото заключение, Х.а е страдала от „Хипертонична болест, пристъпно предсърдно мъждене и левостранна сърдечна недостатъчност. Лекостепенна аортна и трикуспидална регургитация и умерена митрална регургитация“. От средата на 2019г. до датата на смъртта си е приемала медикаменти по НЗОК за високо кръвно налягане, антикоагуланти, бета блокери, сърдечни гликозиди за забавяне на сърдечната дейност/за лечение на предсърдното мъждене/, диуретици и инхибитори за понижаване на кръвното налягане. Предвид възрастта на лицето и наличните придружаващи заболявания можело да се заключи, че Х.а страдала от тежки заболявания с периодично влошаване на състоянието/поява на аритмия и влошаване на сърдечната недостатъмчност/, като след двете последователни пролежавания в болничното заведение било постигнато добро стабилизиране на заболяванията и към края на м.януари 2020г. не се е очаквал скорошен фатален край. Вещото лице сочи, че при подобни пациенти със съвременно адекватно медикаментозно лечение можело да се постигне много добро стабилно състояние и подобряване качеството на живот. След стабилизиране на състоянието на болната-постигане на нормофреквентна сърдечна дейност, превенция на исхемични съдови инциденти с антикоагулантно лечение и компенсиране на проявите на сърдечна недостатъчност се очаквала обнадеждаваща прогноза. Като доказателство за тезата си вещото лице изтъква, че пациентката и при двете пролежавания е била със съхранена помпена функция на лява камера. По прогнозни критерии на Европейското дружество по кардиология и препоръките за лечение на сърдемчна недостатъчност от 2020г., това се класифицира като благоприятна форма с добра компенсация и намален риск от сърдечно-съдова смърт.

При изготвяне на заключението вещото лице е съборазило представените по делото медицинска документация, включително епекризи/л.156-158/ и рецептурна книжка на С.Х..

В съдебно заседание вещото лице отново потвърждава, че при Х.а е била запазена фракцията на изтласкване, поради което би трябвало продължителността на живот при добра компенсация да е много по-удължена. Смъртта на пациентката била нещастен случай, 4 поради удар в главата при падане.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните в изводи:

Заявена е претенция с правно основание чл.108 от ЗС- ищицте молят да бъде установено по отношение на ответниците, че се явява собственици на процесния недвижим имот-апартамент №8, находящ с в гр.Шумен, ул.“....“№8, ет.3 , като последните бъдат осъдени да им предадат владението върху същия.

За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищците, на второ-този имот да се владее от ответниците, и на трето - да се владее от тях без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищците е да докажат наличието на положителните предпоставки, а на ответниците-че владеят на правно основание.