Решение № 6584 от 03.11.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6584 гр. София, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100113179 по описа за 2024 година

Предявени са искове от Национална агенция за приходите, чрез ТД на Национална агенция за приходите, гр. София, представлявана от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП София, срещу „ФЕНИКС 2104“ ЕООД и Т. А. А., с които се иска да се обяви за относително недействителна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 147, том I, рег.№ 1979, дело № 136 от 2023 г. на нотариус В.В., с който ФЕНИКС 2104 ЕООД прехвърля на Т. А. А. правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор с ***, с адрес гр. Софи, ж. к. ********, ап. 1,с площ 59.69 кв. м., заедно със складово помещение № 20, с площ от 2.76 кв. м., заедно с припадащите се на апартамента 0.813 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот. Ищецът твърди, че НАП е публичен взискател спрямо ФЕНИКС 2104 ЕООД за вземания във връзка с неплатени декларации образец 6 и ГДД по ЗКПО – декларации образец 6 от 15.06.2022 г., декларации образец 6 от 20.07.2022 г., декларации образец 6 от 18.08.2022 г., декларации образец 6 от 19.09.2022 г., декларации образец 6 от 20.10.2022 г., декларации образец 6 от 18.11.2022 г. и ГДД по ЗКПО за 2020 г. Към настоящия момент задълженията не били погасени и били в размер на общо 79 204.22 лв. и 31 201.02 лв. лихви.

Длъжникът бил прехвърлил правото на собственост върху недвижимия имот на Т. А. А., като даденото значително надхвърляло полученото. Имотът бил продаден на много по-ниска стойност от пазарната цена. На следващо място, сделката била сключена с намерение да се увреди публичния взискател. След като страните са свързани лица, то според ищеца било налице намерение за увреждане. Не се целяла типичната цел на сделката, а да се намали имуществото на дружеството-длъжник. Управителят знаел за публичните задължения, поради което съзнавал, че разпореждайки се, ще настъпят неблагоприятни последици за 1 публичния взискател. Моли за уважаване на исковете и за обявяване на сделката за относително недействителна спрямо НАП на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК или при евентуалност на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

Ответникът „ФЕНИКС 2104“ ЕООД редовно уведомен не ангажира отговор на исковата молба в срок.

Ответникът Т. А. А. подава отговор на исковата молба в срок, с който оспорва исковете. Цената по сделката била приемлива, но твърди, че в имота било настанено трето лице, като се договорили крайната дата на предаването на владението да е м.11.2025 г.

Отделно състоянието на имота било много лошо, поради което били необходими сериозни подобрения на имота. Моли за отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК.

Искът по чл. 216, ал. 1 ДОПК има за предмет потестативното право на държавата да иска обявяването на недействителност по отношение на нея на сделки сключени от длъжник след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. В чл. 216, ал. 1 ДОПК са предвидени шест различни хипотези, всяка от които съдържа отделен различен фактически състав, като наличието на елементите от фактическия състав, на което и да е основание, постига целения резултат от публичния взискател и публичен изпълнител /НАП/, който е процесуално легитимиран да предяви иска от името на държавата /чл. 216, ал. 2 ДОПК/. Исковете са предявени при условията на евентуалност и следва да се разгледат в последователността посочена от ищеца, съобразно диспозитивното начало.

По иска по чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК:

Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, недействителни по отношение на държавата са сключените след датата на установяване на публичното задължение възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Декларациите по чл. 105 ДОПК за самоопределяне на данъчна основа и размер на дължими данъци от данъчно задължените лица „установяват публични задължения“ по смисъла на чл. 216, ал. 1 ДОПК, вкл. когато поради несъответствия в същите и в срока, съгласно чл. 109 ДОПК, не е предприета ревизия, на основание чл. 106, ал. 3 ДОПК.

Изменението на чл. 216, ал. 1 ДОПК /обн. ДВ, бр. 105 от 11.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г./ не разширява приложното поле на нормата за в бъдеще, а я привежда в съответствие с изначално преследваната от законодателя цел – виж решение № 109 от 15.07.2024 г. по т. д.

№ 1132/2023 г. на I т. о. на ВКС. Систематическото тълкуване на посочените по-горе норми 2 на ДОПК обуславя извода, че подадената от данъчно задълженото лице декларация служи за установяване на неговите публични задължения, без да е необходимо органът на данъчната администрация да издава нарочен установителен акт. В този случай подадената от данъчно задълженото лице декларация има качеството на предвидено в закона основание за започване на принудително изпълнение за събиране на посочените в нея публични задължения – чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. След като нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК допуска принудително изпълнение да се предприеме въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, то няма никакво съмнение, че такава декларация служи за установяването на публични задължения.

Видно от неоспорена справка за задълженията на осигурител по Декларации образец 6 /Декларация обр. 6 от 15.06.2022, Декларация обр. 6 от 20.07.2022 г., Декларация обр. 6 от 18.08.2022 г., Декларация обр. 6 от 19.09.2022 г., Декларация обр. 6 от 20.10.2022 г. , Декларация обр. 6 от 18.11.2022 г./ и Годишна данъчна декларация по ЗКПО с вх. № от 23.09.2021 г., то към 06.11.2024 г. „ФЕНИКС 2104“ ЕООД има установени задължения по подадени декларации в размер на 79 204.22 лв. и лихви в размер на 31 201.02 лв.

Не се е погасило и правото на иск по чл. 216 ДОПК, което се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от датата на сключване на самата увреждаща сделка – решение № 286 от 14.05.2024 г. по гр. д. № 2192/2023 г. на III г. о. на ВКС, решение № 475 от 12.07.2024 г. по гр. д. № 4788 от 2022 г. на III г. о. на ВКС.

Няма спор по производството, че „ФЕНИКС 2104“ ЕООД прехвърля на Т. А. А. правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор с ***, с адрес гр. Софи, ж. к. ********, ап. 1, с площ 59.69 кв. м., заедно със складово помещение № 20, с площ от 2.76 кв. м., заедно с припадащите се на апартамента 0.813 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот. От изготвена справка НБДН /л. 109/ се установява, че Т. А. А. е неомъжена.

Увреждащо действие може да бъде всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, т. е. действия, които са от такъв характер, че да осуетят или затруднят осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника /напр. когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е друг начин затруднява удовлетворението на паричното или непаричното вземане на кредитора/. Аналогично на иска по чл. 135 ЗЗД, в хипотезата на чл. 216, ал. 1 ДОПК наличието на друго имущество не променя увреждащия характер на сделката. Прехвърлителната продажбена сделка е извършена от длъжника във вреда на публичния взискател, защото обективно води до намаляване на имуществото на длъжника, което на основание чл. 213, ал. 1 ДОПК служи за общо обезпечение на публичния взискател за удовлетворяване на публичните вземания за данъци и за осигуровки. По този начин се затруднява принудителното събиране на публичните вземания, защото недвижимите имоти излизат от патримониума на длъжника и стават собственост на приобретателя, а срещу него не може да се насочи от публичния 3 изпълнител принудително изпълнение. Без значение е и дали длъжникът разполага с друго имущество и в какви размери е това друго имущество. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора.

С оглед на установените по делото задължения на ответника към датата на сключване на атакуваната сделка съдът намира, че НАП е носител на публични вземания и е материалноправно легитимиран да иска обявяване на относителна недействителност на сключената между ответниците сделка.

Относно последната предпоставка на предявения главен иск, а именно да е извършена възмездна сделка, при която даденото значително да надхвърля полученото, съдът намира следното:

От приетата по делото и кредитирана като безпротиворечива и професионално изготвена съдебно-оценителна експертиза се установява, че при използване на метода на пазарните аналози и метода на приходната стойност, то средната пазарна стойност на ап. 1 с идентификатор *** с площ 59.69 км. м. с административен адрес гр. София, ******** към датата на сделката възлиза на 153 435 лв. /78 449.80 евро./.

Между наличието на значителната липса на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори, като основание за противоречие с добрите нрави, и значителното надхвърляне на полученото по възмездна сделка като основание за относителна недействителност по чл. 216, ал. 1 ГПК са налице различия. Липсата на еквивалентност, при която се приема, че престацията следва да е сведена до нулева стойност, води до нищожност на договора. При наличието на хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, сделката между страните е действителна, но е предоставена възможност на НАП като носител на публични вземания да иска сделката да бъде обявена само спрямо него за относително недействителна с оглед наличието на публични задължение. И при този конститутивен иск престациите се преценяват към момента на сключването на сделката.

Различен е критерият на преценка, като при иска за относителна недействителност се изследва наличието на „значително надхвърляне“ на даденото спрямо полученото.

Наличието на надхвърляне/неравностойност, т. е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество, не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава, несъответствието следва да бъде значително. По приложението на разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, в частност по въпроса кога е налице „значително надхвърляне“ се приема, че не може да бъде въведен единен критерий относно това, кое е „значително“ - нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб, като дали неравностойността на престациите е значителна и оттук – дали тя обуславя недействителност на сделката, се 4 преценява във всеки конкретен случай. Въпреки това при липса на други относими обстоятелства по спора, когато пазарната цена на имота надвишава с над 2,5 пъти даденото, е налице значително надхвърляне /определение № 1487 от 26.03.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 3201/2024 г./, дори и в случай, в който стойността на отчужденото имущество надвишава с 1/3 получената за него цена може да се приеме, че са налице предпоставките за уважаване на иска /решение № 107 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 742/2010 г., I т. о./.