Решение № 99 от 19.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300503123 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 4211/24,10,2023 г., постановено по гр. д. № 1205/2023 г. на РС Пловдив, са наложени мерки за защита от домашно насилие, като Г. Т. Т., ЕГН **********; е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на Е. М. М., ЕГН **********; и малолетната Ж. Г. Т., ЕГН **********; както и му е наложена забрана да приближава непосредствено пострадалата, Е. М. М., С АДРЕС: ГР. ***; както и жилището й, местоработата й и местата за социалните й контакти и отдих, за срок от десет месеца, считано от постановяване на решението, както и му е наложена глоба в размер на 200 лв.

Решението е обжалвано от Г. Т. Т., ЕГН **********; с оплакване за незаконосъобразност и искане за отмяна на същото и отхвърляне на молбата за защита, като се приеме, че жалбоподателят не е извършил твърденият акт на домашно насилие.

Ответникът по въззивната жалба Е. М. М., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на решението.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със 1 становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Производство по реда на ЗЗДН. Образувано по молба, предявена на 27,01,2023 г. от Е. М. М., ЕГН **********; и Ж. Г. Т., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. М.; против Г. Т. Т., ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да наложи по реда на ЗЗДН мерки за защита на молителите поради упражнено от ответника домашно насилие спрямо тях. Твърди се, че ответникът и молителят Е. М. са родители на малолетната Ж. Т., и на 22,01,2023 г. при предаване на детето след престой в дома на бащата, ответникът осъществил акт на вербално и физическо насилие спрямо майката на детето – обиждал я, заплашвал я, издърпал я от автомобила, в който тя седяла, и я блъснал. Това се случило в присъствие на малолетното дете.

Ответникът оспорва молбата и отрича да е извършил описаните действия.

Не се спори, че страните са съжителствали на съпружески начала и са родители на малолетното дете Ж.. Следователно същите са сред кръга лица, по отношение на които е приложима търсената закрила, съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН.

За установяване на твърдените в настоящото производство обстоятелства молителят представя декларация по чл. 9 от ЗЗДН, която се ползва със самостоятелна доказателствена сила и удостоверява описаните в молбата обстоятелства. В подкрепа на твърденията си молителят ангажира и други доказателства.

Доказателствената сила на декларацията не е оборена, потвърждава се и от останалите събрани по делото доказателства. От разпита на свидетелите П. М. и Г. К. се установява, че на 22,01,2023 г. ответникът, в присъствието на малолетното дете на страните, е употребил спрямо майката на детето обидни думи и заплахи, стискал я за ръката. Свидетелят М. подала сигнал на телефон 112. От друга страна ангажираните от ответника гласни доказателства не опровергават изложеното в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, доколкото свидетелите не са били в непосредствена близост до страните и не са възприели съдържанието на разговора им.

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, споделя извода на първоинстанционния съд, че ответникът е извършил описания по-горе акт на домашно насилие спрямо молителката. РС е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства и е изложил подробни 2 съображения в тази насока. Настоящият състав изцяло споделя същите и, на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.

Постановените от първостепенния съд мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН ( спрямо двете молителки) и по чл. 5 ал. 1 т. з от ЗЗДН (спрямо молителя Е. М.), както и определеният срок за мерките по т. 3 – десет месеца, са съобразени с характера и интензитета на извършеното домашно насилие. Поради това обжалваното решение се приема за законосъобразно и ще бъде потвърдено.

На въззиваемия следва да се присъдят претендираните разноски за въззивното производство, които се констатираха в размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪЖДАВА решение № 4211/24,10,2023 г., постановено по гр. д. № 1205/2023 г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Г. Т. Т., ЕГН ********** ; да заплати на Е. М. М., ЕГН **********; сумата от 600 лв. (шестотин лева), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3