Решение № 72 от 21.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Варна, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900084 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от „Юробанк България” АД срещу Т. М.

А., за признаване за установено в отношенията между страните, че Т. М. А. дължи на „Юробанк България" АД на основание Договор за потребителски кредит № FL1268352 от 24.03.2022 г. следните суми: • 79 678,43 лева, представляващи дължима главница за периода 13.04.2022 - 30.01.2023 г.; • 3158,96 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода 13.05.2022 - 24.11.2022 г.; • 3451,11 лева – мораторна лихва, дължима за периода 13.05.2022 30.01.2023 г.; законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до пълното изплащане на задължението, както и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство, от които 1725,77 лева – държавна такса и 4921,85 лева – адвокатски хонорар. Претендират се и съдебноделоводните разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди в исковата молба, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите и на основанията посочени в исковата молба, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 671/14.02.2023 г. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което заповедният съд дал указания на заявителя за предявяване на иск относно вземането. Твърди се в исковата и уточняващата молби, че по силата на Договор за потребителски кредит № FL1268352 от 24.03.2022 г. Т. М.

А. ползвала банков кредит в размер на 80 000 лв. Сумата била усвоена по на банкова сметка на кредитополучателя в деня на сключване на договора - 24.03.2022 г. Кредитът следвало да бъде върнат на 120 равни месечни вноски от по 888.01 лв., като първата вноска била на 13.04.2022 г., а последната – на 13.03.2032 г. Била договорена възнаградителна лихва в размер на 4,8 %. Съгласно договора мораторната лихва била в размер на определената от Министерски съвет и се дължала върху просрочените суми. Дължимите лихви по договора били: договорна лихва в размер на 3158.96лв. за периода от 13.05.2022 г. до 24.11.2022 г. и мораторна лихва в размер на 3451.11 лв., за периода от 13.05.2022г. до 30.01.2023г. По договора за кредит била заплатена единствено сума в размер на 519.15 лв., която била 1 разпределена за погасяване на първата месечна вноска от 202.67 лв. и частично главница в размер на 321.57лв. Длъжникът бил изпаднал в забава за главницата считано от датата на първата месечна вноска – 13.04.2022г. и за лихва, считано от датата на втората месечна вноска – 13.05.2022 г. Договорът бил обявен за предсрочно изискуем с връчена покана на длъжника на 24.11.2022 г. чрез ЧСИ С. Д. със залепване на уведомление, съгласно разпоредбите на чл. 47 от ГПК. В условията на евентуалност, моли за дата на обявяване на предсрочната изискуемост да бъде датата на връчване на исковата молба на ответника.

Въпреки отправената покана длъжникът не изплатил дължимите суми и същите били дължими в размерите, посочени по-горе.

В подаден в законовия едномесечен срок отговор на исковата молба ответницата чрез назначен от съда особен представител оспорва предявените установителни искове като неоснователни. Посочва, че договорът за заем е реален и същият се счита сключен едва когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат предадени на заемателя. Оспорва твърдението на ищеца за валидно възникнала облигационна връзка между страните. От ответницата липсвало валидно изразено съгласие за сключване на процесния договор за потребителски кредит. Заемната сума (главницата) не била реално предоставена на ответницата. Съответно, за ищеца не се е породило правото да претендира връщане на претендираните главница и лихви. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

След второто по делото заседание ищецът с писмена молба от 10.02.2025 г. е въвел нови факти и обстоятелства, представляващи основание за едностранно увеличаване от кредитора на уговорената между страните възнаградителна лихва.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмено становище, моли за уважаване на всички искове така, както са предявени.

Процесуалният представител на ответницата пледира за постановяване на решение съобразно представените доказателства.

По допустимостта на исковете.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1577/2023 на Районен съд – Варна, на 09.02.2023 г. ищецът е подал чрез куриер заявление вх. № 10804/10.02.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумите и на основанията посочени в исковата молба, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 671/14.02.2023 г. Видно от писмо изх.

№ 33453/31.12.2023 г. от ЧСИ С. К. – Д. и приложените към същата покани за доброволно изпълнение, съобщенията до длъжника ведно със заповедта са връчени по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, поради което заповедният съд на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя за предявяване на иск относно вземането. Заявителят е уведомен на 22.01.2024 г.

Искова молба е подадена на 20.02.2024 г. чрез куриер, т.е. в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Процесуалната легитимация на страните съответства на изложеното в исковата молба. Не са налице отрицателни процесуални предпоставки. Съдът намира исковете за допустими.

По съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК приема от фактическа страна следното:

От приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № FL1268352 от 24.03.2022 г., се установява, че „Юробанк България" АД се е задължила да предостави на Т. М. А. потребителски кредит в размер на 80 000 лева за срок от 120 месеца с краен срок за погасяване 13.03.2032 г. Уговорено е еднократно усвояване чрез заверка на банковата сметка на кредитополучателя с IBAN **************. Видно от чл. 7 (1) от договора за кредит издължаването на кредита следва да се извърши на месечни анюитетни погасителни вноски съгласно погасителен план. От приложения към договора погасителен 2 план, подписан от двете страни по договора, е видно, че в размерът на месечната погасителна вноска за периода 13.04.2022 г. – 13.03.2023 г. е 889,48 лв., а от 13.03.2023 г. до края на периода – 13.03.2032 г. е 888.01,66 лв., включващи главница, лихва и застраховка.

Предвидено е в чл. 3 (1), че кредитополучателят дължи възнаградителна лихва за първите дванадесет месеца във фиксиран размер от 4,8 % годишно, а след това до крайния срок на издължаване – променлив лихвен процент в размер на 4,8 %, представляващ сбор от референтен лихвен процент, наричан „ПРАЙМ“, и фиксирана надбавка. Към договора за кредит е приложена методика за изчисляване на референтен лихвен процент „ПРАЙМ“, подписана от кредитополучателя. Годишният процент на разходите (ГПР) по клредита е 6.61 %. В чл. 9 от договора за кредит е предвидено просрочените по кредита суми за срока на просрочието да се олихвяват със законната лихва за забава. Съгласно чл. 14 от договора за кредит банката има право по своя преценка на да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при неплащане на падежа на една или повече погасителни вноски по договора. В чл. 19 е уговорено задължение на кредитополучателя да уведоми незабавно и писмено банката при промяна на посочения в договора адрес като при неизпълнение на това задължение всяка кореспонденция, достигнала до последно посочения от Кредитополучателя адрес се счита за получена. Видно от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България " АД, банката е отчела кредита като предсрочно изискуем на 24.11.2022 г.

По делото е приета като доказателство Покана за изпълнение от 06.10.2022 г., адресирана до посочения в договора адрес на кредитополучателя в ******, предоставена за връчване на ЧСИ С. К. – Д., с което кредиторът „Юробанк България" АД е известил кредитополучателя, че поради забава в плащането на дължимите вноски по договор за потребителски кредит FL1268352, кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер. Отправена е покана длъжникът по договора да погаси доброволно всички задължения по договора. Видно от представените и събраните в настоящото производство доказателства, изявлението на кредитора до Т. М. А. е връчено от ЧСИ по реда на чл. 47, ал.

1 от ГПК чрез залепване на уведомление на 09.11.2022 г. като срокът по чл. 47, ал. 5 от ГПК е изтекъл на 24.11.2022 г. От съставения от ЧСИ констативен протокол № 31530/05.12.2022 г. е видно, че са спазени всички изисквания на чл. 47 от ГПК за връчване чрез залепване на уведомление на настоящ и постоянен адрес, в т.ч. е установено, че длъжницата не се намира в трудово правоотношение и не извършва търговска дейност.

Установено е в заповедното производство, както и от извършена служебна справка по настоящото дело, че ответницата има регистрирани постоянен и настоящ адрес в ******, съответно, от 2002 и 2009 г., т.е. отпреди сключване на договора за кредит, които не са променяни.

За доказване усвояването на кредита и размера на дължимите суми по делото е изслушано и прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което на основание чл. 202 от ГПК съдът кредитира като обосновано, изчерпателно и обективно. Според експертизата, процесният кредит е усвоен на 24.03.2022 г., на която дата сметка с IBAN ******* с титуляр Т. М. А. е заверена със сумата от 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева). След заверката на посочената банкова сметка сумата е разпоредена от титуляра с няколко последователни трансакции в периода 24.03.2022 – 13.04.2022 год. След усвояването на кредита кредитополучателят Т. М. А., е заплатила частично, единствено първата анюитетна вноска от 13.04.2022 год. като частичното плащане е в размер на 524,24 лв. Банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем с дата 24.11.2022 г. Задълженията на ответницата при съобразяване посочената от ищеца дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 24.11.2022 г. и към датата на извлечението от сметка 30.01.2023 г., в първия вариант на точка 2 на раздел І на експертизата са както следва: непогасена главница за периода от 13.04.2022 до 30.01.2023 г.

– 79 678,43 лв.; непогасена договорна лихва за периода от 13.05.2022 до 24.11.2022 г. – 3 3

158,96 лв.; дължима наказателна (законна) лихва за периода от 13.05.2022 до 30.01.2023 г. – 3 451,11 лв.

Вещото лице е представило изчисления и във втори вариант на точка 2 на раздел І и точка 3 на раздел І на експертизата, при който изчисленията са направени съгласно приложения по делото погасителен план и приложимия в отношенията между страните първоначално договорен лихвен процент в размер на 4,80% годишно и съгласно който задълженията по кредита са в следните размери: непогасена главница за периода от 14.04.2022 до 30.01.2023 г. – 79 678,43 лв.; непогасена договорна лихва за периода от 14.05.2022 до 24.11.2022 г. – 2 288,85 лв.; дължима наказателна (законна) лихва върху главницата за периода от 14.05.2022 до 24.11.2022 г. – 188,16 лв. и дължима наказателна (законна) лихва върху цялото изискуемо просрочие за периода от 25.11.2022 г. до 30.01.2023 г. – 1 622,50 лв.

Въз основа на така установените по делото факти съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване съществуването на вземане, обективирано в заповед за изпълнение, по който ищецът носи тежестта да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между страните по договора за кредит; предоставянето на кредита на кредитополучателя и размера на усвоената сума; обявяването и датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита; размера на претендираните вземания за главница, лихви и такси по предоставения кредит.

От събраните по делото доказателства – писмени, в т.ч. договор за кредит ведно с погасителен план към същия, надлежно подписани от страните и неоспорени по отношение на тяхната истинност, и заключение на вещо лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, по несъмнен начин се установява сключването на договора за кредит и усвояването от кредитополучателя на предоставената от банката парична сума в размер на 80 000,00 лева чрез заверка на банковата и́ сметка. В този смисъл възражението на ответника, че договореният кредит не е бил фактически предоставен на ответницата е неоснователно.