Определение № 2504 от 27.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2504 гр. София, 27.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Частно касационно търговско дело № 20268003901475 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу разпореждане на САС по гр.д. № 4009/2019 г., с което е оставено без уважение искането по чл.63 ГПК и е върната частна жалба с вх. № 25971/03.10.2025 г. Сочи се от частните жалбоподатели, че разпореждането на апелативния съд е недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Искат се да се отмени обжалваното разпореждане.

По допустимостта. Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативния съд, който прегражда развитието на производството.

За да върне с обжалваното разпореждане частна с вх. № 25971/03.10.2025 г., подадена от С. Г. С. в лично качество и като пълномощник на своя съпруг С. И. С., апелативният съд в качеството на адмнинистриращ съд е приел, че с разпореждане от 02.09.2025 г. са дадени указания за отстраняването на нередовността на частната жалба, след което по искане на жалбоподателите срокът за представяне на документ за внесена държавна такса е продължен. С ново разпореждане от 26.03.2026 г. са дадени отново указания за внасяне на държавната такса с предупреждение за последиците при неизпълнението им, а с молба от 06.04.2026 г. е поискано да се продължи срокът за изпълнение с довода, че по изчисления на жалбоподателите размерът на държавната такса е различен, но и него не могат да си позволят да платят. Прието е от въззивния съд, че не е налице уважителна причина по смисъла на чл.63 ГПК, поради което молбата за продължаване на срока е оставена без уважение, а частната жалба е върната поради неизпълнение на указанията.

По същество – частната жалба е неоснователна. Не са налице основания за отмяна на 1 обжалваното разпореждане, в което правилно са отчетени релевантните за изхода на делото факти.

Обжалваното разпореждане на САС не е нищожно, защото е постановено от надлежен съдебен орган, който в качеството на администриращ частната жалба съд действа еднолично – т.10 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС; в рамките на правораздавателната власт на съда; подписано е от съдията от въззивния съд и е съставено в писмена форма; разбираема е волята на съда относно процесуалните въпроси, по които се е произнесъл.

По допустимостта на обжалваното разпореждане. Въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, по който в качеството на администриращ частната жалба съд е компетентен да се произнесе – чл.262 ал.2, вр. с чл.275 ал.2 ГПК.

По въпроса за освобождаване на С. Г. С. и С. И. С. от задължението за внасяне на държавна такса, дължима по частна жалба с вх. № 25971/03.10.2025 г. е постановено разпореждане за отказ от 29.01.2026 г. по ч.гр.д. № 4009/2019 г. на САС, което е потвърдено с определение № 870/23.03.2026 г. по ч.т.д. № 377/2026 г. на ВКС. С влизане в сила на разпореждането на апелативния съд, с което е отказано искането по чл.83 ал.2 ГПК, въпросът за държавната такса по частна жалба с вх. № 25971/03.10.2025 г. е разрешен, поради което правилно и законосъобразно апелативният съд с разпореждане от 26.03.2026 г. е дал нова възможност да се внесе от жалбоподателите по сметка на ВКС държавна такса от 7,67 евро. Съобщението за указанията, съдържащо и предупреждение за последиците при неизпълнението им, е получено на 01.04.2026 г. от жалбоподателя С., която е пълномощник и на другия жалбоподател, а искането на жалбоподателите по молба от 06.04.2026 г. да се продължи срокът – поради неправилно изчисление на размера на държавната такса и поради невъзможност да я платят, правилно е отхвърлено от апелативния съд. Както се спомена погоре, въпросът дали жалбоподателите имат възможност да понесат задължението да платят държавна такса по частната жалба с вх. № 25971/03.10.2025 г. е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, поради което касационният съд намира, че доводът им в молбата от 06.04.2026 г., че не могат да си позволят да платят държавната такса, не може да бъде уважителна причина по смисъла на чл.63 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на указанията.

Размерът на държавната такса от 7,67 евро правилно е определен от въззивния съд – в съответствие с нормата на чл.19 ТДТКС по ГПК.

При тези факти касационният съд намира, че случаят попада в хипотезата на чл.262 ал.2, т.2, вр. с чл.275 ал.2 ГПК, поради което правилно и законосъобразно частната жалба е върната – към постановяване на обжалваното разпореждане срокът за внасяне на държавна такса по частна жалба с вх. № 25971/03.10.2025 г. е изтекъл, но указанията не са изпълнени, а жалбоподателите са били предупредени за неблагоприятните за тях последици, които ще настъпят при неизпълнението им.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

2

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 15.04.2026 г. на САС по ч. гр.д. № 4009/2019 г., с което е върната частна жалба с вх. № 25971/03.10.2025 г.

ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН ********** и С. И. С. ЕГН ********** с адрес –гр.София, бул.“Витоша“ № 104, ап.14, да заплатят на основание чл.77 ГПК по сметка на ВКС държавна такса от 7,67 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3