Определение № 9509 от 29.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9509 гр. София, 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502142 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Софийска вода“ АД срещу определение № 49626 от 02.12.2025 г. СРС, 169 състав, по гр. д. № 34489/2023 г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв.Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като присъденият размер на възнаграждението за подаване на възражение по чл. 423 ГПК е прекомерен и не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на извършените действия.Позовава се на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. и поддържа, че съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения.Излага доводи, че уважаването на възражението по чл. 423 ГПК се дължи на причини извън процесуалното поведение на дружеството.Моли съда да отмени определението в обжалваната част и да намали адвокатското възнаграждение до размер, съответстващ на извършените действия.

Ответникът по частната жалба- В.Д.Д. оспорва същата.Оспорва твърдението, че работата на пълномощника му се състои само в подаване на възражение по чл.423 ГПК, тъй като след узнаване за наложения запор е посетил архива на СРС и е снимал всички материали по делото, които е предал на пълномощника си за запознаване, след което под негово ръководство и указания са подготвени и изпратени покани за доброволно изпълнение до ЧСИ М.Б. и „Софийска вода“ АД, извършени са и множество процесуални действия пред СРС и СГС, които продължават и до настоящия момент, а ненадлежното връчване на заповедта се дължи и на поведението на заявителя, който е бил уведомен, че няма общо с имота на ул. ****. Моли съда да остави 1 частната жалба без уважение.

Срещу определението е подадена частна жалба и от В.Д.Д. в частта,с която е оставено без уважение искането му за присъждане на разноски в размер на 17,30 лв. за платена държавна такса по частна жалба, разноски в размер на 19,39 лв. за пощенски разходи и 26,80 лв. за принтиране и фотокопиране на материали.Моли съда да отмени определението в обжалваната от него част и да допълни разпореждането, като му присъди посочените разноски.Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба-„Софийска вода“ АД не взема становище по същата.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление с вх.№ 176564/21.06.2023 г. на „Софийска вода“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В.Д.Д. за сумата от 915,13 лв.-главницазадължения за предоставени ВиК услуги, отразени във фактури, дължими в периода 25.06.2021 г.-26.02.2023 г. с период на консумация 22.05.2021 г.-20.01.2023 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Със заповед № 19058/30.06.2023 г. СРС, 169 с-в, по ч.гр.д.№ 34489/23 г. е разпоредил длъжникът В.Д.Д. да заплати на „Софийска вода“ АД сумата от 915,13 лв., представляваща главница за потребена вода за имот с адрес: гр.София, ул. **** за периода 25.06.2021 г. - 26.02.2023 г. ведно със законна лихва от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и за разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

С определение № 20564/18.12.2024 г. СГС, ТО, VI-17 с-в, по ч.гр.д.№ 13342/24 г. е приел възражението по чл.423 ГПК, подадено от В.Д.Д. срещу заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 30.06.2023 г. по гр.д.№ 34489/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в и е спрял изпълнението на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 30.06.2023 г. по гр.д.№ 34489/2023 г. по описа на СРС, 169 с-в, като е върнал делото на СРС с указания за изпълнение на процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.

С разпореждане от 07.02.2025 г. СРС, 169 с-в е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от получаване на съобщението.

С молба от 27.03.2025 г. длъжникът е поискал обезсилване на издадената заповед за изпълнение и издаване на обратен изпълнителен лист срещу взискателя по изп.д.№ 20248380402378 на стойност 2 052,55 лв., формирана, както следва: 1 479,76 лв.-неправомерно удържани от пенсията му суми, 26,60 лв.-внесена ДТ по сметка на СГС, 500 лв.-адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, 19,39 лв.-пощенски разходи и 26,80 лв.-разходи за принтиране и фотокопиране.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 2

15.08.2024 г., подписан от В.Д. и адвокат И.П. с договорено възнаграждение в размер на 500 лв., платими в брой с отбелязване от 06.01.2025 г., че сумата е получена изцяло.

Приложени са и фактура за принтиране и фотокопиране на материали на стойност 26,80 лв. и фискални бонове за платени суми за пощенски разходи.

С разпореждане № 65230/22.04.2025 г. СРС, 169 с-в, по гр.д.№ 34489/23 г. е обезсилил заповед № 19085 от 30.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 34489/23 г. на СРС, 169 с-в, разпоредил е да се издаде обратен изпълнителен лист за събраните по изп.д.№ 20248380402378 на ЧСИ М.Б. в размер на 1 480,39 лв.

С молба от 17.04.2025 г. длъжникът е поискал издаване на обратен изпълнителен лист срещу взискателя по изп.д.№ 20248380402378 за сумата от 2 053,18 лв.

С разпореждане № 65648/23.04.2025 г. СРС, 169 с-в, по гр.д.№ 34489/23 г. е оставил без уважение искането на В.Д.Д. за издаване на изпълнителен лист за сумата над 1 480,39 лв. до 2 053,18 лв.

С жалба вх.№ 182485/27.05.2025 г. В.Д. е обжалвал разпореждане № 65648/23.04.2025 г., като е поискал присъждане на разноски в размер на 500 лв.-адвокатско възнаграждение, 26,60 лв.-държавна такса, 26,80 лв.-разходи за принтиране и фотокопиране на документи и 19,39 лв.-пощенски разходи.

С молба от 23.09.2025 г. в изпълнение на дадени указания от СГС длъжникът е уточнил, че подадената от него „частна жалба“ представлява искане за допълване на разпореждане № 65230/22.04.2025 г. в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като е заявил и искане за присъждане на държавна такса по частната жалба в размер на 17,30 лв.

С определение № 18396/30.09.2025 г. СГС, II-В с-в, по ч.гр.д.№ 8928/2025 г. е прекратил производството по делото и е върнал гр.д.№ 34489/2023 г. на СРС, 169 с-в за произнасяне по искането по чл.248 ГПК.

С обжалваното определение рег.№ 49626/02.12.2025 г. СРС, 169 с-в, по гр.д.№ 34489/23 г. е допълнил разпореждане № 65230/22.04.2025 г. по ч.гр.д.№ 34489/23 г. в частта за разноските, като е осъдил на основание чл.78, ал.2 ГПК „Софийска вода“ АД да заплати на В.Д.Д. сумата от 526,60 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса и е оставил без уважение молбата на В.Д.Д. за изменение на разпореждане № 65230/22.04.2025 г. по ч.гр.№ 34489/23 г. на СРС, 169 с-в в частта за разноските по отношение на сумите: 19,39 лв.пощенски разходи, направени по ч.гр.д.№ 34489/23 г. на СРС, 26,80 лв.разходи за принтиране и фотокопиране по ч.гр.д.№ 34489/23 г. на СРС.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски.

3

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК намира приложение и в заповедното производство.Когато заповедта за изпълнение е обезсилена от съда по чл. 415, ал. 5 ГПК поради бездействието на заявителя да предяви иск за установяване съществуване на вземането, длъжникът има право на разноските, които е направил в заповедното производство, дори и защитата му да се ограничава само до упражняване правото да подаде възражение по чл. 414 ГПК или такова по чл. 423 ГПК.При направени от длъжника разноски в производството по чл.423 ГПК, съобразно ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, те подлежат на присъждане от исковия съд с крайния съдебен акт по установителния иск по чл. 422 ГПК или от съда по заповедното производство с акта за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.415, ал.5 ГПК, ако иск не е бил предявен, какъвто е настоящият случай.

Съдът намира за частично основателно възражението за прекомерност, заявено от жалбоподателя „Софийска вода“ АД относно размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжника.Същото се явява своевременно заявено с частната жалба доколкото видно от материалите по делото дружеството не е получило препис от приложения към „жалба“ с вх.№ 182485/27.05.2025 г. списък с посочване на размера на адвокатското възнаграждение, нито от молба вх.№ 108983/27.03.2025 г., в която се съдържа искане за присъждане на разноски.Видно от разпореждане № 161356/18.10.2025 г. първоинстанционният съд е разпоредил да се връчат преписи от молба за изменение на определението в частта за разноските, обективирано в „частна жалба“ с вх.№ 182485/27.05.2025 г. /без приложения към нея списък/ и от уточнителна молба с вх.№ 243915/14.07.2025 г., в която също не е посочен размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Осъществената от процесуалния представител защита на длъжника не се изразява във формално писмено възражение по чл. 414 ГПК по образец, каквото не е било подадено поради ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.В производството по чл.423 ГПК длъжникът следва да докаже основанието за приемане на възражението.Доколкото в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която съдът възприема като ориентир при определяне на размера на адвокатските възнаграждения не е предвидено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в производство по чл.423 ГПК съдът счита, че следва да приложи по аналогия разпоредбата на чл.7, ал.7 от цитираната наредба / в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, която урежда най-сходни хипотези, т.е. като за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.В случая с оглед материалния интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението следва да се определи на 400 лв. /204,52 евро/.В останалата част частната жалба на заявителя е неоснователна.

Съдът намира за основателна частната жалба на заявителя „Софийска вода“ АД срещу определението по чл.248 ГПК, с което първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на разпореждането и присъждане на 4 направени пощенски разходи и разходи за принтиране и фотокопиране.Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК е предвидено заплащане на разноските, свързани с производството по делото, тъй като посочените разходи не са разноски по смисъла на цитираната разпоредба.Съдебни разноски са само тези, които по естеството си са необходими за движението на процеса-държавни такси, възнаграждения за вещо лице, за явяване на свидетели, за участие на преводач или тълковник, разходи за извършване на оглед, за публикации в неофициалния раздел на Държавен вестник, за изпълнение на съдебни поръчки, за назначаване на особен представител и др. / в този смисъл са определение № 122/17.02.2014 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 551/2014 г., IV ГО, определение № 50040/03.10.2024 г. по гр.д.№ 1723/22 г. на ВКС, IV ГО и др/.

Поради изложеното частната жалба на длъжника следва да се остави без уважение.

По отношение на държавната такса обжалваното определение е влязло в сила, поради което дължимите от длъжника разноски възлизат общо на 426,60 лв. /218,12 евро/.

Поради изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е допълнено разпореждане № 65230/22.04.2025 г. в частта, с която заявителят е осъден да заплати на длъжника разноски за сумата над 426,60 лв. /218,12 евро/ до 526,60 лв. /269,25 евро/, като вместо нето се постанови определение, с което в посочената част молбата на В.Д.Д. следва да се остави без уважение.