Определение № 32765 от 10.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32765 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20261110125339 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от „*********************“ ЕАД, искова молба, насочена против И. Н. Б., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №352/2026г., по описа на РС-Хасково

Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, поради недопустимост на претенцията, а производството по делото прекратено, поради следните съображения:

Както се посочи настоящото производство е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

В т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, е прието че - исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

Видно от извършената справка в електронното заповедно ч.гр.д. № 352/2026г., по описа на РС-Хасково, е направен опит заповедта да бъде връчена на адреса, посочен в заявлението, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, но след като длъжникът не е намерен е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

Направен е опит заповедта да бъде връчена на длъжника и по постоянен и настоящ адрес в гр. Пловдив, като след като длъжникът не е намерен е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

Заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя да предявяване на иск.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си в следните случаи: когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Логическото и граматическо тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извода, че за да бъдат дадени указания за иск по този ред следва да са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки, а именно:

– на първо място връчването да е осъществено чрез залепване на уведомление 1 по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на следващо място връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса

В случая не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, доколкото в нито едно от съобщенията не е налице отразяване, че длъжникът не живее на адреса.

На следващо място липсват данни да е правен опит заповедта да бъде връчена чрез работодател „**********“ ЕООД, доколкото липсват данни сключеният на 15.09.2007г. трудов договор с това дружество да е прекратен, видно от справката По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото не само, че не са събрани данни, че лицето не живее на адреса, а липсват и данни да е правен опит заповедта да се връчи чрез работодател.

Дори връчването чрез работодател да не бъде осъществено, доколкото не е налице втората кумулативно изискуема се предпоставка на процесуалноправната разпоредба на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно да са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, доколкото в нито едно от съобщенията не е налице отразяване, че длъжникът не живее на адреса, следва да се приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК и да се издаде изпълнителен лист.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че настоящото производство се явява недопустимо.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „*********************“ ЕАД, ЕИК **********, искова молба вх. № 275312/08.09.2026г., насочена против И.

Н. Б., ЕГН **********, с която са предявени установителни искови претенции, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 352/2026г., по описа на РС-Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 25339/2026г., по описа на Софийски районен съд, III ГО, 180-ти състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС-Хасково препис от настоящото определение, след влизането му в сила.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2