Определение № 1944 от 06.08.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1944

***, 06.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Атанаска Д. Г. в присъствието на прокурора Р. Г. П. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20262120202891 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.64, ал.1 и сл. от НПК. Постъпило е искане от прокурор при Районна прокуратура – град Бургас за взимане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М. Ж. С., ЕГН: ********** - обвиняем по № 431 ЗМ 460/2026 год. по описа на Първо РУ - при - ОД на МВР - Бургас.

В открито съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – град Бургас поддържа изцяло внесеното искане, като счита, че са налице изискуемите от закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като излага пространни аргументи в подкрепа и на двете кумулативни визирани в закона предпоставки, за наличие на реална опасност от укриване и от извършване на престъпление.

Защитникът на обвиняемия - адв. К. -БАК, поддържа, че искането на прокуратурата не следва да се уважава, а спрямо подзащитния му, който е възстановил щетите и желае да сключи споразумение, по-адекватна би била мярката „домашен арест“.

Обвиняемият С., както при предоставената му лична защита, така и в своята последна дума заявява, че съжалява за извършеното престъпление.

Съдът, като разгледа така постъпилото по реда на чл.64, ал.1 НПК искане, като взе предвид становищата на страните и след като се запозна с материалите по досъдебното производство и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

На 04.08.2026г., в качеството на обвиняем е привлечен М. Ж. С., ЕГН: **********, род. на ***** в ***, с постоянен и настоящ адрес ***** за това, че:

На 04.08.2026г. в ***, ***, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи паричната сума в общ размер на 6035 евро, паричната сума в общ размер на 120 щатски долара и 1 бр. златен пръстен с надпис по вътрешната страна ****“ от владението на **** ,роден **** с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. „а“ и б. „6“ от НК.

Постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на М. С. на 04.08.2026 г. С постановление на БРП,предявено на 04.08.2026 г. на обвиняемия, същият е задържан за срок до 72 ч. с цел довеждането му пред съда за разглеждане на настоящето искане.

В настоящото производство по чл. 64 НПК съдът следва да прецени налице ли са всички предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по чл.63, ал.1 НПК.

Първата предпоставка за вземане на МНО „Задържане под стража“ изисква да е налице привличане на обвиняем за престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода или 1 друго по-тежко наказание. Преценката, която дължи съдът е чисто формална, като се ограничава до това да провери дали санкцията, предвидена за престъплението, за което е привлечен обвиняемият, предвижда наказание лишаване от свобода или по-тежко наказание. В случая обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. Ето защо е налице първата предпоставка на чл. 63, ал. 1 НПК за налагане на МНО „Задържане под стража“.

Втората задължителна предпоставка, която е визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и за която съдът в производството по чл. 64 и сл. НПК следи, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият би могъл да е извършил престъплението, в което е обвинен. По своя социално-превантивен характер на контролно производство по проверка на изпълнението на формалните критерии по чл.63, ал.1 НПК, производството по чл.64 НПК поставя изискване изследването на предполагаемата вероятност за съпричастност на обвиняемия към инкриминираното престъпление да се ограничи до формиране вероятностни фактически констатации, осигуряващи стриктна дистанция от категорията на разрешимите в производстството по чл.301 НПК материалноправни въпроси.

Съдът констатира основания за формиране на вероятен извод за евентуално участие на привлеченото към наказателна отговорност лице в предявената му с обвинението престъпна дейност на база общия и неконкретизиран преглед на доказателствените източници- обяснения на обвиняем, Протокол за оглед на местопроизшествие,ведно с фотоалбум –л.4-л.12, показанията на свидетелите ****, *****, Протокол за оглед на веществени доказателства,ведно с албум,Протоколи за доброволно предаване –л.23, л.24,разписка – л.25, протокол за обиск на лице, удостоверение за семейно положение, препис извлечение от акт за сключен граждански брак справка за съдимост и др. писмени доказателства.

Разгледани по общ начин, в съответствие с общата насоченост на техните информационни и съдържателни характеристики, очертаните доказателствени източници съдържат обстоятелства, индицирацщи на предполагаема връзка на обвиняемия с авторството на вмененото му от компетентните органи престъпление по чл.196,ал.1,т.1,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.а и б.б, НК.

На следващо място е преценката на интензитета на проявление на кумулативния критерий относно наличието на реална опасност от укриване и/или извършване на престъпление. Предвид спецификата на материалноправната квалификация на обвинението за неправомерно деяние, извършено в условия на опасен рецидив, следва приложимостта на чл.63, ал.2, т.1, предл.2 НПК, който в настоящия случай активира законовата оборима презумпция за наличие на реална опасност от категорията на визираните. Тази процесуална презумпция не е оборена поради следните допълнителни съображения:

В случая и на основата на предварителните и вероятни изводи съдът оценява негативната стойност на предварителните данни относно предполагаемия начин на осъществяването на деянието, отличаващ се с белези на безцеремонност и дързост, обстоятелствата, че за вероятното отнемане на инкриминираните вещи, без задръжки на публично място обв.С. се е изкачвал към терасата на жилището, прониквайки през прозореца. Коментираното своеобразие на предполагаемото престъпление разкрива тотална загуба на светоусещане, свързано с обществения морал и принадлежността към цивилизационните норми, регулиращи културната граница при зачитане чуждата собственост в надмогналите примитивизма съвременни общества Тези предварителни изводи, почерпени от информационния капацитет на събраните до момента доказателства имат илюстративно предназначение да очертаят оформящата се престъпна психична структура в контекста на изследвания риск от извършване на престъпление. Данните относно предходната съдимост позволяват най-ярко отразяване и пълно обхващане на личността, т.к. съставляват надеждна информационна база в услуга на извод за утвърдена антиобществена насоченост на С.. Обстоятелството,че обвиняемият е осъждан 49 пъти /независимо от формиращите се кумулативни групи/ преобладаващо за престъпления против собствеността, силно занижава адаптивните възможности за законосъобразна негова реализация в обществото, в т.ч. очертава интензивен и завишен риск за социалната сигурност при определяне на по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“. Следва да се има предвид,че системната и рецидивираща престъпна дейност на обвиняемия подчертава неговата неспособност или нежелание да си наложи необходимите сдържаност и дисциплинираност в поведението, към които държавата е полагала многократни усилия да го преориентира в преобладаващия обхват на календарната му възраст и в периода 1998-2024 г. Осъществяването на престъпления във всеки житейски интервал от време, 2 извън пенитенциарните структури, илюстрира невъзможност обвиняемият да направлява осмислено свободата си.Ето защо и във вероятен аспект липсата на конструктивна динамика в нагласите и поведението му след факта на изтърпяване до 04.11.2025 г. на определеното му общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“ 3 г. и 8 м. по ЧНД 210/2024г. на РСБургас, сама по себе си е показател ,че битността на този обвиняемр при липса на ограничения в правото му на свободно придвижванер обуславя не просто абстрактна,а реална и интензивна заплаха за правата и нормалното съществуване на останалите членове на обществото. Евентуалната инертност на правоохранителните органи към регистрираните нива на ескалираща и устойчива неотклонност в посегателствата срещу собствеността, чрез прилагане на по-лека мярка от „задържане под стража“ по мнение на състава би била проява на недооценка на нивото на обществената опасност на С., което поставя проблема със правото на свободно придвижване на този обвиняем на плоскостта все на обществената аномалия.

Следва да се отбележи, че в една твърде ранна възраст /15 г./ обвиняемият е стартирал престъпната си кариера с умишлено посегателство срещу собствеността по НОХД 295/1998г. на РС-Варна. Очевидно, прилаганите наказания лишаване от свобода, в т.ч. в условията на засилване на репресията по реда на чл.24,ал.1 НК с Определение №1031/07.07.2020 г. по ЧНД 719/2020 г. на БРС увеличено общо наказание – 3 г. лишаване от свобода, и с Определение по ЧНД 210/2024г. на БРС- 3.г. и 8 м. лишаване от свобода, са се оказали слаб и неефективен механизъм за регулиране на поведението му. Изложеното относно данните в справката за съдимост и вероятната кратковременна периодика на водения правомерен начин на живот /само 9 месеца след изтърпяване на предходно ефективно наказание/ отразяват вероятна липса на положено психично усилие за осмисляне на причините и факторите, довели до предходните престъпления и изтърпяваните за тях ефективни наказания

Изложеното в аспекта на личната обществена опасност на обвиняемия указва за неефективни социални и вътрешно-психични механизми за самоконтрол и самоограничение в полза правата на останалите членове на обществото.

В случая не се генерирани конкретни информационни данни относно опасност по отношение на обвиняемия от укриване, предвид направените от него самопризнания, предвид и данните в за наличие на трайна уседналост на адрес в гр.Бургас. Независимо от това, констатациите по отношение сериозността и интензивността на риска от извършване на престъпление не могат да бъдат изместени, нито компенсирани от липсата на риск от укриване.

Предвид това прегледът на материалите по делото не показва особености от семейния и социалния статус на обвиняемия, нито нарушения в неговото здравословно състояние или обществени задължения, които да се конкурират с изтъкнатите съображения, още по-малко да са способни да доминират над тях. Така мотивиран БРС

Така мотивиран, БРС,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗИМА спрямо М. Ж. С., ЕГН: ********** - обвиняем по № 431 ЗМ 460/2026 год. по описа на Първо РУ - при - ОД на МВР - Бургас, МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ „Задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 64, ал. 5 НПК подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА обвиняемият: М. Ж. С., ЕГН: ********** да бъде приведен в Арест към Затвора в ***.

УКАЗВА на органите на ДП на основание чл. 63, ал. 7 НПК НЕЗАБАВНО да уведомят за задържането семейството на обвиняемия, освен ако обвиняемият не заяви, че не желае това.

УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.

УКАЗВА заверен препис да се изпрати на Началника на Ареста към Затвора в *** за сведение и изпълнение, като УКАЗВА на същия да следи стриктно за спазването на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2, свързани с обезпечаване на здравословното състояние на задържаните, като в случай на нужда да предприеме всички необходими действия за запазване здравето и живота на обвиняемия.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл. 64, ал. 6 НПК подлежи на обжалване или протестиране с частна жалба или частен протест пред БОС в тридневен срок от днес, като в случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане от БОС на 13.08.2026 г. от 13.30 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4