Решение № 797 от 10.04.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Бургас, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.НЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120101266 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.240, чл.86, ал.1 и чл.99, ал.1 от ЗЗД, предявени от ”Агенция за събиране на вземания” EAД, гр.С, против Р. Ч. Р. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 5356/2021г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумата от 4 063.15 лв., представляваща главница, дължима по Договор за паричен заем № 99044/05.12.2016г. , сключен със ”Си-ти Кеш” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството с Приложение № 1 / 04.03.2020г. към Договор за цесия от 24.09.2019г., ведно със закон-ната лихва, считано от 23.07.2021г. до окончателното плащане; сумата от 1 525.99 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 05.01.2017г. до 23.07.2021г., без време-то от 13.03. до 14.07.2020г., както и за деловодните разноски. По отношение на сумата от 634.08 лв. – договорна лихва за периода 04.01.2017г. – 04.09.2017г., сочи, че заявле-нието му е било отхвърлено. Твърди и че след като е получил препис от заповедта, от-ветникът е подал възражение – по реда на чл.414 от ГПК, поради което му е било указа-но да предяви искове за вземанията си.

Предвид това, моли Съда да постанови реше-ние, с което да бъде признато за установено по отношение на Р., че дължи главница-та, ведно със законната и мораторната лихви, както и да го осъди да му заплати дого-ворната такава. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен – на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК, поради което кредитополучателят, съобразно чл.23 от с. з., дължи само остатъка от главницата.

Сочи и че ГПР многократно надвишава установения в чл.19, ал.4 от ЗПК размер, тъй като не е включена в него неустойката за непредставяне на обезпечение, по съществото си – 1 допълнително възнаграждение. По отношение на договорната лихва – при условията на евентуалност, е направил и възражение за погасяване на вземането по давност. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на ”Агенция за събиране на вземания” EAД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. Ч. Р. за процесната главница, както и за законната и мораторната лихви – по ч. гр. дело № 5356/2021г. на РС Б, приложено към настоящото.

В срока по чл.414, ал.2 от длъжникът е подал възражение.

По отношение на договорната лихва заявлението е било отхвърлено.

Това обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявените иско-ве – установителни и осъдителен.

Н а 05.12.2016г. между ”Сити Кеш” ООД и Р. е сключен Договор з а паричен заем № 99044, по силата на който дружеството му е предоставило сумата от 4 500 лв. – чл.4, ал.1, при фиксиран ГЛП от 40.08 % и ГПР в размер на 48.497 %, а той се е задължил да върне общо 5 284.38 лв., на девет месечни вноски: 8 х 587.15 лв. и последна – от 587.18 лв., в срок до 04.09.2017г.

В чл.8 от договора за паричен заем е предвидено, че ако заемателят не осигури в тридневен срок от сключването му уговореното в чл.6, ал.2 обезпечение или предоставено-то такова не отговаря на изискванията по чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия, дължи на заемодателя неустойка в размер на 4 630.05 лв., с начин на разсрочено плащане, под-робно посочен в погасителния план.

Не се спори по делото, че тъй като ответникът не е успял да предостави в уговорения 3дневен срок необходимото обезпечение, общият размер на задължението му е нарас-нал до 9 914.43 лв.

С Приложение № 1 / 04.03.2020г. към Договор за покупко-продажба на вземания /це-сия/ о т 24.09.2019г., ”Сити Кеш” ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си по про-цесния договор за паричен заем в претендираните с исковата молба размери за главни-цата и възнаградителната лихва, за сумата 1 064.06 лв. – обезщетение за забавено пла-щане към първата дата, както и за неустойка от 4 115.20 лв., общо 9 876.49 лв.

Договорът е валиден и е породил правно действие между страните по него, както и по отношение на длъжника – уведомен за прехвърлянето на вземанията, съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Следователно, към настоящия момент именно ищецът се явява кредитор на Р..

От заключението по ССЕ се установява, че до датата на цесията ответникът е извър-шил плащания към цедента в общ размер от 2 158.42 лв.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Отпуснатият заем на ответника, като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга, съобразно § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, и той има качеството на потреби-тел по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Предвид това, следва да се приеме, че процесният договор е такъв, за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит, а по си-лата на препращащата разпоредба на чл.24 от същия – и в Закона за защита на потреби-телите.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, с договора за потребителски кредит кредиторът предос-тавя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, раз-срочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въ-вежда императивни изисквания относно формата и съдържанието му, посочени в разпо-редбите на 2 чл.10 и чл.11 от ЗПК. Разпоредбата на чл.22 от ЗПК пък предвижда, че кога-то не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, до-говорът за потребителски кредит е недействителен.

Основателно е възражението на Р., че договорът за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10, и чл.10, ал.1 от ЗПК – не е ясно как е формиран ГПР, към който следва да се добави и т. нар. “неустойка“ при лип-са на обезпечение по чл.8, включена в погасителния план и имаща характер на скрита възнаградителна лихва – видно от заключението по ССЕ е, че реалният ГЛП е 235.03 %, а ГПР е 755.35 %. В този смисъл е Определение № 60451/03.06.2021г. по гр. дело № 850 / 2021г. на ВКС, ГК, III г. о.

Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпо-редбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чис-тата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по него, в случая – само главницата от 4 500 лв.

Както беше посочено по-горе, ответникът е заплатил общо 2 158.42 лв. по процесния договор за заем, поради което дължими остават още 2 341.58 лв. Установителният иск за главницата – в този размер, е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до 4 063.15 лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.

Като неоснователни следва да се отхвърлят и претенциите за мораторната и договор-ната лихви.

За пълнота, следва да се посочи и че искането за договорна лихва е в противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – основание за нищожност, различно от това по чл.19, ал.5 от ЗПК. Уговореният ГЛП от 40.08 % надвишава значително трикратния раз-мер на законната лихва и клаузата за такава се явява нищожна, а отделно от това и взе-мането за същата е погасено по давност, съобразно чл.111, б.”в” от ЗЗД – с оглед възра-жението на ответната страна. По давност е погасено частично и вземането за моратор-ната лихва – за времето от 05.01.2017г. до 22.07.2018г.

Пак поради недействителността на договора, ответникът е поставен в забава е д в а с исковата молба /чл.84, ал.2 о т ЗЗД/, която съобразно фикцията на чл.422, ал.1 от ГПК се счита предявена от постъпване на заявлението по чл.410 о т ГПК в съда. Т. е . дължима е съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата от 2 341.58 лв., считано от 23.07.2021г. до окончателното й изплащане.

На ищцовото дружество следва да бъдат присъдени направените в заповедното и настоящото производства разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а именно – общо 93.66 лв. за ДТ, 48.91 лв. – възнаграждение за вещото лице по ССЕ, както и юрисконсултски възнаграждения в общ размер от 80 лв.

На ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съразмер-но с отхвърлената част от исковете – 81.09 лв. за ССЕ, както и сумата от 400.44 лв. – ад-вокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. Ч. Р., ЕГН: **********, гр.Б, ЖК ”, че същият дължи на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, седалище и адрес на управление: гр.С, бул.” офис-сграда Лабиринт, ет.2, сумата 2 341.58 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 99044 от 05.12.2016г. , сключен със “Сити кеш“ ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дру-жеството3 ищец с Приложение № 1 от 04.03.2020г. към Договор за покупко-продажба на вземания / ц е с и я / от 24.09.2019г. , ведно със законната лихва считано от 23.07.2021г. до окончателното плащане, за която е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 5356/2021г. на РС Бургас, като за разликата до пълния предявен размер от 4 063.15 лв., както и за сумата от 1 525.99 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 05.01.2017г. – 23.07.2021г., без времето от 13.03. до 14.07.2020г., ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Р. Ч Р. иск за заплащане на сумата от 634.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 04.01. до 04.09.2017г., претендирана по горния договор за паричен заем, ка-то неоснователен.

ОСЪЖДА Р. Ч. Р. да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 142.57 лв. за държавни такси и възнаграждение за вещо лице по ССЕ, както и юрисконсултски въз-награждения в общ размер от 80 лв.

ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД да заплати на Р. Ч. Р. сумите 81.09 лв. – разноски по делото за ССЕ и 400.44 лв. – платено адвокатско възна-граждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Вярно с оригинала : З.М.

Съдия при Р.нен съд – Бургас: __/п/ Калин Кунчев_____________________ 4