Определение № 27550 от 05.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27550 гр. София, 05.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110102008 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, представлявано заедно от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски със седалище и адрес на управление: град София, 1309, район Илинден, ул. “Кукуш“ № 1 против "Ей Ар Консулт" ЕООД, ЕИК 202430369, представлявано от Александър Юлианов Русанов, със седалище и адрес на управление: град София, 1421, район „Лозенец“, ул.

„Никола Козлев“ № 6, ет. 1, ап. 1

След проверка съдът е приел, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК съответно е разпоредил да бъде оставена без движение. Указал е на ищеца да отстрани нередовностите в законоустановения срок. С уточнителна молба вх. № 45832 от 12.02.2024 г. ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба. След повторна проверка, съдът е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният не е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът е направил възражение с правно основание 414, ал. 1 от ГПК, в законоустановения срок, срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.02.2023 г. В производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал 1 от ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал.1 от ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор – в този смисъл е и тълкувателната практика на ВКС, а именно ТР №4/2013 г. ОСГТК ВКС.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото 1 същата е заявена в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че през процесния период ответното дружество „Ей Ар Консулт" ЕООД, ЕИК 202430369 (предишно наименование МАВИ-СПОРТ), със седалище и адрес на управление: град София, 1421, район „Лозенец“, ул. „Никола Козлев“ № 6, ет. 1, ап.

1 е сключило договор с „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 (предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) за използване на електронни и съобщителни услуги ID на клиент 505464951 от 15.08.2018 г.

Сочи се, че не е извършено плащане на сумата в общ размер от 5953,23 лв., от които:

2026,02 лв. – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 505464951 за периода 09.09.2021 г. – 15.06.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението 23.02.2023 г. до окончателното плащане; 3539,39 лв. – неустойка за неизпълнен договор 505464951, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 23.02.2023 г. до окончателното плащане; 387,32 лв. – мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата предхождаща датата на подаване на заявлението 23.02.2023 г., от които 163,76 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 13.11.2021 г. – 30.11.2022 г. и 224,06 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 26.03.2022 г. – 30.11.2022 г. и разноски за заповедното производство – 119,07 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 597 лв.

Твърди се, че за всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения.

Твърди се, че договорът е многократно подновяван през годините за нови срокове като са добавяни/променяни услуги и тарифни планове, за което са издадени фактури. Договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE и/или т.83.1 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните ползватели на широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана ежа за пренос на данни, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай на забава на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя, която е продължила повече от 124 дена.

Сочи се, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията 2 за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие е изтекъл. Неустойката е определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси (MAT) за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер.

Твърди се, че е начислена и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на оператора за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да установи по отношение на „Ей Ар Консулт“ ЕООД, ЕИК 202430369, представлявано от Александър Юлианов Русанов, със седалище и адрес на управление: град София, 1421, район „Лозенец“, ул. „Никола Козлев“ № 6, ет. 1, ап. 1, че дължи на "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980, представлявано заедно от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски със седалище и адрес на управление: град София, 1309, район Илинден, ул. “Кукуш“ № 1 сумата в общ размер на 5953,29 лв., представляваща:

- 2026,02 лв. – месечни такси и потребление за използване на услуги по договор 505464951 за периода 09.09.2021 г. – 15.06.2022 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението 23.02.2023 г. до окончателното плащане;

- 3539,39 лв. – неустойка за неизпълнен договор 505464951, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението 23.02.2023 г. до окончателното плащане;

- 387,32 лв. – мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата предхождаща датата на подаване на заявлението 23.02.2023 г., от които 163,76 лв. – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 13.11.2021 г. – 30.11.2022 г. и 224,06 лв. – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 26.03.2022 г. – 30.11.2022 г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 6112/23.2.2023 година по ч.гр.дело № 65886/2022 година по описа на Софийски районен съд.

Прави се искане за присъждане на разноски за ищеца сторени в производството пред съда.

Отговор на исковата молба не е постъпил в указания срок. С възражението по чл.

414, ал. 1 от ГПК ответникът твърди, че не дължи сумите посочени в заповедта за изпълнение.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- по иска за установяване съществуване на вземане - представляващо стойност на 3 незаплатената сума по договор за използване на електронни и съобщителни услуги за процесния период - правната квалификация е чл. 422, ал. 1 от ГПК - по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител/абонат – на мобилна услуга/пакет.

Предвид възраженията на ответниците – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца мобилна услуга/пакет по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи фактите, от които черпи права.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива си исковата молба – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

Ответникът няма доказателствени искания.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите 4 като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Указва на страните, че: Съдът ще се произнася по основания за нищожност по смисъла на закона за Защита на потребителите, доколкото ищецът ответното дружество е търговец и се твърди, че доставяните услуги са свързани с търговската му дейност– в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия приложими към процесния договор - съдът няма да извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация. Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства - отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях.