Решение № 745 от 06.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. Варна, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20223110201073 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , и е образувано по жалба на Т.Е., против Наказателно постановление № 03-01302 9 от 08.07.2020 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл.

107ч от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ на Т.Е. е наложено административно наказание "Имуществена санкция" 2 000 / две хиляди / лева.

В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати от административния орган в производството по издаването му съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата аргументи. Развива и други съображения за отмяна на НП, като счита, че приложимо в случая е немското законодателство. Претендира и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , като представя доказателства – договор за правна защита и съдействие, в който се сочи, че е 1 уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от проц. представител, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като счита, че нарушението е доказано, а приложимо в процесния случай е българското законодателство. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Т.Е. е дружество регистрирано в Търговския регистър, с предмет на дейност: извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, както и осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в Република България и в други държави. Дружеството притежава Удостоверение № 207/29.06.2017 г., издадено от Министерство на труда и социалната политика, на основание чл. 74е, ал. 1, вр. чл. 74к, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, със срок на валидност до 29.06.2022 г. Във връзка с постъпила сигнал срещу дружеството, относно дейността му по осигуряване на времена работа, служители на Дирекция "Инспекция по труда"гр. Варна, сред които и свидетелката З., извършили проверка на въззивника досежно спазването на трудовото законодателство. Проверката била извършена на място, в офиса на дружеството в гр. Варна, като от негови представители били изискани документи свързани със спазването на трудовото законодателство.

В хода на документалната проверка от страна на въззивника, били представени документи, в това число ведомости за заплати за месец април 2020 г. и таблици за дължими обезщетения за отпуски. След запознаване със същите св. З. установила, че за няколко работници, в това число и Крум Пашев не било начислено парично обезщетение за неползван годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, при прекратяване на трудовото му правоотношение. Констатациите от проверката били обективирани в протокол № ПР 2013399/30.06.2020 г. за извършена проверка.

За констатираното на 20.06.2020 г. св. З идарова съставила срещу 2 дружеството АУАН с № 03-013029 за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3, чл. 107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ. В съдържанието на акта, св.

Зидарова вписала, че въззивника, в качеството на работодател и предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на параграф 1, т. 17 от ДР на КТ , притежаващо Удостоверение № 207/29.06.2017 г. за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа не е изплатил в законоустановения срок в дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на л и ц е т о Пашев, на длъжност "дограмаджия", което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020 г. За дата на извършване на нарушението била определена датата 04.05.2020 г., до който момент според Зидарова е следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение. За мястото на нарушението бил приет офисът на дружеството в гр. Варна, бул.

"Владислав Варненчик" № 81, ет. 1, офис. Актът бил предявен на управителя на въззивното дружество на 20.06.2020 г., който го подписал, с отбелязване, че възразява и че не е съгласен.

Административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 2 000 лв., предвиден в нормата на КТ.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, протокол за извършена проверка, ведомости за заплати, таблици за дължими обезщетения, трудов договор, акт за прекратяване, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ , заповеди, писма, обратни разписки и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Видно от материалите по АНП, в тях дори не фигурира трудов договор за посоченото в АУАН и НП лице, нито заповед за прекратяване на същия. Тези писмени доказателства бяха ангажирани от въззивното дружество и приобщени по делото, в хода на съдебното следствие.

Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з. от актосъставителя св. З..

3

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.

Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.

399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА "Главна инспекция по труда" или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и. д. директора на Дирекция "ИТ" Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА "ГИТ". В горната насока е приложената по делото заповед на ИД на "ГИТ" издадена на 12.01.2010 год. Видно от т. 4 от заповедта с нея ИД на "ГИД" е оправомощил директорите на дирекции "ИТ" да издават НП по актове съставени от инспектори от " "ИТ".

Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Н.З., която към момента на съставянето му е работила на длъжността гл. инспектор в Д"ИТ"Варна, следователно е била компетентна да издава АУАН.

Съдът не споделя възражението на дружеството за некомпетентност на наказващия орган, поради неприложимост на българското трудово законодателство в процесния случай. Позоваването на Дело № C-784/19 на СЕС с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 4

ДФЕС от Административен съд — Варна, в рамките на производство по дело между възз. и ТД на НАП-Варна е ирилевантно, тъй като то касае производство, свързано с искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство спрямо конкретни работници, наети от Т.Е.. Това решение дава задължително тълкуване на член 14, параграф 2 от Регламент № 987/2009. В него е предвидено, че този член трябва да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че установено в държава членка предприятие, което осигурява временна работа, "обичайно осъществява дейността си" по смисъла на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 в тази държава членка, това предприятие трябва да извършва значителна част от дейността си по предоставяне на работници за временна работа в полза на предприятия ползватели, които са установени и упражняват дейностите си на територията на посочената държава членка. Регламент № 883/2004 осъвременява правилата за координация на системите за социална сигурност на държавите членки, като определя мерките и реда за тяхното прилагане и ги опростява за всички участващи страни. Регламент № 987/2009 установява процедурата за прилагане на Регламент № 883/2004 . Двата регламента разписват правила и определени процедури, с оглед необходимостта от балансирано поделяне на разходите между държавитечленки в областта на осигурителното законодателство. Решението на СЕС, цитирано по-горе е задължително за националната юрисдикция, до която то е адресирано, която е длъжна да се съобрази с даденото тълкуване при решаването на висящия пред нея спор. Решението на Съда е задължително и за другите национални юрисдикции, пред които е повдигнат идентичен въпрос. В случая обаче казусът не е идентичен, а касае нарушение на трудовото законодателство, поради което и това решение не обвързва настоящия съд.

В случая не е спорно между страните, че Т.Е. е предприятие, което осигурява временна работа и извършва посредническа дейност по наемане на работа в Република България и други държави членки. За извършването на тази дейност дружеството е регистрирано в МТСП и притежава валидно разрешение за предоставяне на персонал, издадено от Агенция по заетостта.

Не е спорно и че между "Т.Е." и лицето Стоян Диков на основание чл. 68, ал.

1, т. 2 вр. чл. 107р от КТ е сключен трудов договор, със срок на изпитване в полза на работодателя, по силата на който лицето е наето именно с цел да 5 бъде командировано да извършва работа в полза на дружество-ползвател, установено на територията на Германия. В трудовия договор жалбоподателят като работодател е определил длъжността, мястото на работа, работното време, разпределението на работните часове по правилника за вътрешния трудов ред на "Т.Е.", срока на договора, размера на възнаграждението и периода на изплащането му, както и правото на отпуск. Изрично в чл. 8 от трудовия договор е посочено, че служителят дава съгласие да извършва и други задачи, чието изпълнение може да изисква от него в разумни граници, съгласно изискванията и инструкциите на работодателя. В трудовия договор, на дружествотоползвател не е предоставена власт да определя в общ план характера и обхвата на трудовата престация, длъжността на работника, срока на трудовия договор, трудовото му възнаграждение или пък дисциплинарна власт и правомощие за прекратяване на трудовия договор, поради което обосновано може да се приеме, че за целия срок на командироване работникът е продължил да бъде на подчинение на работодателя, който го е командировал. При това положение, за посочения период, за лицето при всяко положение се е прилагало българското трудово законодателство.

Посочените условия са част от специфичното съдържание на трудовите правоотношения по чл. 107р от КТ за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, в контекста на правилата за работа чрез агенциите за временна заетост, установени с Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост. Релевантно в случая е обстоятелството, че работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е "Т.Е.", в което качество дружеството се е задължило да спазва задълженията по чл.