Решение № 193 от 07.03.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. гр. Хасково, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640100155 по описа за 2023 година

Предявени са от „ДИЛА” ЕООД, ЕИК 123722607, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, ул.”Доктор Петър Берон” №6, представляван от управителя

Лальо

Георгиев

Димитров, със съдебен адрес

********************, адв.П.Х.К., против „СТОУНХЕНДЖ БГ“ ООД, ЕИК 206244839, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул. „България” №55, ап.11, представляван от управителя Христо Ангелов Русев, обективно съединени искове с правно основание чл.79 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че страните по делото се намират в търговски отношения, по силата на които ищцовото дружество извършва транспортни услуги на ответното. На 31.10.2022г. от страна на ищеца била осъществена транспортна услуга по превоз на 16,520 тона слънчоглед с товарен автомобил с ДКН ******* и прикачено към него ремарке №******* по маршрута България – Турция. В тази връзка била издадена фактура №**********/01.11.2022г. на стойност 1955,83лв. Фактурата била съпроводена с пътен лист и ЧМР, доказващи реалното извършване на услугата. Фактурата била приета от ответника без възражения и заведена в неговото счетоводство. Въпреки многобройните разговори проведени между страните за уреждане на отношенията, до настоящия момент сумата по посочената фактура не била заплатена.

В издадената фактура не бил посочен падеж и отложен срок за плащането й, поради което следвало, че сумата по нея е дължима от ответното дружество. На основание чл.303а, ал.3 от ТЗ в случаите, в които страните по търговска сделка не са уговорили срок за плащане, паричното 1 задължение трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или друга покана за плащане. Фактурата била изпратена на възложителя на 16.11.2022г. чрез куриер и получена лично от управителя Христо Ангелов Русев на 24.11.2022г. Ето защо, се твърди, че падежът на плащането й бил на 08.12.2022г., поради което законна лихва се дължала от 09.12.2022г. в размер на 23,36лв. за периода от 09.12.2022г. до датата на предявяване на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда – 20.01.2023г.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите от 1955,83лв. – главница по данъчна фактура №**********/01.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда до окончателното изплащане на същата, както и 23,36лв. – обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва за периода от 09.12.2022г. до 20.01.2023г. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и тези в производството по обезпечение на бъдещ иск и в изпълнителното производство.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по иска.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като взе предвид, че ответникът не депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по предявените против него обективно съединени искове и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, счита, че са налице визираните в закона условия за постановяване на неприсъствено решение съгласно разпоредбата на чл.238 ал.1 от ГПК.

Имайки предвид гореизложеното и като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, както и че от данните по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции и предвид липсата на оспорване на твърденията на ищеца, съдът намира, че следва да се уважат предявените искове с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените в настоящото производство разноски в размер общо на 700лв., от които 100лв. – държавна такса и 600лв. – адвокатско възнаграждение. Съобразно практиката на ВКС, съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на направените разноски по обезпечението на бъдещите искове преди тяхното предявяване и по образуваното изпълнително производство въз основа на издадената обезпечителна заповед в общ размер на 1213лв., от които 600лв. – адвокатско възнаграждение в производството по обезпечение на иска, 40лв. – държавна такса за образуване на делото за обезпечение на иска, 480лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 93лв. – платена такса на ЧСИ.

Водим от горното и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, съдът 2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СТОУНХЕНДЖ БГ“ ООД, ЕИК 206244839, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, бул. „България” №55, ап.11, представляван от управителя Христо Ангелов Русев, да заплати на „ДИЛА” ЕООД, ЕИК 123722607, със седалище и адрес на управление гр.Гълъбово, ул.”Доктор Петър Берон” №6, представляван от управителя Лальо Георгиев Димитров, сумите от 1955,83лв.

– главница по данъчна фактура

№**********/01.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 20.01.2023г. до окончателното изплащане, 23,36лв. – обезщетение за неизпълнение в размер на законната лихва за периода от 09.12.2022г. до 20.01.2023г, както и направените разноски в размер общо на 1913лв.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Секретар: А.Б.

3