Решение № 422 от 20.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Видин, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ НО, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариела В. Йосифова при участието на секретаря ТОНИКА С. БАТИНЯНОВА като разгледа докладваното от Мариела В. Йосифова Административно наказателно дело № 20231320200485 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание по чл.59 и сл.от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 11-01-785/17.02.2023г. на Директор на дирекция „АДФИ“, с което на Г. В. В. от гр.Видин за нарушение на чл.18, ал.1, т.9, във връзка с чл. 79, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10000 /десет хиляди/ лв., на основание чл.250 от Закона за обществените поръчки.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. В депозирана писмена молба пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата и направеното с нея искане. В съдебно заседание редовно и своевременно призован изпраща редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата , Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

АНО се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който сочи, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин. Застъпва, че са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, като самото нарушение е описано изчерпателно и коректно, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН.Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени 1 доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

„В и К - Видин" ЕООД е търговско дружество, регистрирано във Видински окръжен съд.

Едноличен собственик на капитала е „Български В и К холдинг" ЕАД с предмет на дейност – водоснабдяване и канализация , пречистване на водите и инжинерингови услуги в страната и чужбина, която дейност дружеството осъществява в съответствие с изискванията на Закона за водите. За периода 29.06.1992 до 03.06.2022г. дружеството се представлява и ръководи от инж. Г. В. В. – управител.

„В и К - Видин" ЕООД, гр. Видин попада в обхвата на държавната финансова инспекция, като търговско дружество по смисъла на чл.4, т.4 от Закона за държавната финансова инспекция.

Извършена е финансова инспекция при която е установено , че на 27.05.2021г. във „Водоснабдяване и канализация - Видин" ЕООД, гр. Видин, област Видин, инж. Г. В. В., в качеството си на секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от Закона за обществените поръчки, с Решение № D 120706/27.05.2021 г. е открил и провел процедура за възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварителна покана за участие, с предмет: „Доставка на електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на „В и К - Видин " ЕООД, гр. Видин за обекти присъединени на ниско и средно напрежение " , без да са налице условията за провеждане на този вид процедура.

Свидетелят В. В. преценила, че е допуснато нарушение, поради което на 03.10.2022г. съставила срещу Г. В. В. от гр.Видин , в качеството му на управител на „водоснабдяване и канализация Видин“ ЕООД АУАН с № 11-01-785/03.10.2022г. Актът бил връчен на нарушителя,който го подписал и получил препис от него. Административнонаказващият орган сезиран с преписките по акта счел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, като квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.18, ал.1, т.9, във връзка с чл. 79, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки, поради което и издал срещу него процесното наказателно постановление, като на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ му наложил административно наказание – „Глоба” в размер на 10000,00 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателят не оспорва фактическите констатации на проверяващите, като счита обаче, че поведението му не е нарушение по цитираната разпоредба.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е 2 обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита нажалбоподателя. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. Спазени са специалните срокове по чл. 261 от ЗОП за съставяне на АУАН, които са шест месеца от установяване на нарушението и три години от извършването му. В НП е посочена датата на извършване на нарушението, мястото на нарушението, обстоятелствата по извършването му и нарушените законови разпоредби, поради което нарушението е описано съгласно изискванията на чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.

При така установеното съдът намира, че е осъществен съставът на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По делото няма спор между страните, че жалбоподателят В. към датата на нарушението е бил секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1, във връзка с § 2 т, 42 от ДР на Закона за обществените поръчки (ЗОП, в сила от 15.04.2016 г. обн. ДВ. бр.13 от 16.02.2016 г.).

Съдът намира, че с обявяването на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварителна покана за участие с предмет: „Доставка на електрическа енергия и координатор на балансираща група за нуждите на „В и К - Видин " ЕООД, гр. Видин за обекти присъединени на ниско и средно напрежение " жалбоподателя е допуснал нарушение, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП за провеждане на тази процедура.

В този смисъл Съда следва да отбележи, че „Договаряне без предварителна покана за участие“ е вид процедура по чл. 18, ал. 1, т. 9 от ЗОП, тоест че се касае за възлагане на обществена поръчка, която може да се проведе само при наличието на установените в ЗОП условия, изчерпателно разписани в чл. 79, ал. 1, т. 1 - 10 от същия закон.

В случая избраното от възложителя правно основание за провеждане на този вид процедура е текстът на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП. За да се приложи цитираното основание за провеждането на тази процедура по регламент, трябва кумулативно да са налице следните предпоставки преди датата на решението за откриване на процедурата: да е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и да не е възможно да бъдат спазени сроковете, включително съкратените, за открита, ограничена процедура 3 или състезателна процедура с договаряне, като обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя.

В § 2, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗОП е дадена дефиницията на понятието „Изключителни обстоятелства“, - обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативно установени дейности на възложителя.

Тоест за прилагането на процедурата по договаряне без предварителна покана за участие следва да е налице необходимост от действия на възложителя, които изискват неотложност и не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на състезателни по вид процедури за възлагане на обществени поръчки. Процедурата на договаряне без предварителна покана за участие е извънреден вид, който е допустим само по изключение и при наличието на посочените предпоставки по чл. 79, ал. 1 от ЗОП. Предвид цитираните разпоредби и с оглед събрания доказателствен материал, Съдът намира, че в случая не са налице „Изключителни обстоятелства“, които да обосноват провеждането на процедура на договаряне без предварителна покана за участие по реда на чл. 79, ал. 3, т. 4 от ЗОП. В случая от събраните доказателства по делото е видно, а и не се оспорва от жалбоподателя такава неотложност поради изключителни обстоятелства към датата на обявяване и съответно провеждането на процесната процедура не са били налице.

Следва да се отбележи също , че за прилагането на процедурата по договаряне без предварителна покана за участие ,освен , че следва да е налице необходимост от действия на възложителя, които изискват неотложност и не могат да бъдат преодолени при спазване на сроковете за провеждане на състезателни по вид процедури за възлагане на обществени поръчки, именно възложителят следва да докаже не само настъпването на изключителни обстоятелства, но и тяхната неотложност и невъзможност за спазване на съответните срокове, което в случая не е сторено.

От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени нарушения на императивните процесуални правила, налагащи отмяна на постановлението.

Правилно нарушението е квалифицирано по чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗОП и правилно е наложена глоба на жалбоподателя на основание санкционната разпоредба на чл. 250 от ЗОП, като правилно е определен и размерът на наложената глоба в размер на 10 000 лева.

Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на деянието от обичайното. Нарушенията на ЗОП и ППЗОП са с висок обществен интерес, свързан с разходване на бюджетни средства в процедура за възлагане на обществена поръчка, поради което само потенциалната опасност да настъпят вредни последици е достатъчна, за да се приеме, че не е налице маловажен случай. Липсват 4 обстоятелства по него, които да разкриват една по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с типичната за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.18, ал.1, т.9, във връзка с чл. 79, ал.1, т.4 от Закона за обществените поръчки .

Действително по делото е изготвена и изпълнена по искане на жалбоподателя съдебно икономическа експертиза по заключението на която с прилагането на инкриминираната процедура и сключването на договор №19/03.06.2021г. дружеството е икономисало 126 330, 67 лева.

На първо място съдът следва да отбележи, че в случая наложената санкция не касае целесъобразността на действията на жалбоподателя, извършени от него в качеството му на секторен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1, във връзка с § 2 т, 42 от ДР на Закона за обществените поръчки, а законосъобразността на същите.