Решение № 38 от 24.04.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Момчилград, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕТ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от С. Юс. Осман Административно наказателно дело № 20255150200243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба против Наказателно постановление № 25- 0303- 000 329/ 26.09.2025г. на Началника на РУ „Полиция”- Момчилград в ОД на МВРКърджали, с което на С. Р. М. с ЕГН- **********, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева /25,56 евро/, както и на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.104 „а“ от ЗДвП.

В предявената жалба, са развити се съображения за незаконосъобразност на постановлението поради допуснати нарушения на материалният закон, и издадено при съществени процесуални нарушения, както и поради недоказаност на нарушението. Посочва се, че автомобилът му е снабден с модерно устройство за автоматично свързване на телефона,който да бъде ползван без ръце. Заявява, че държането на какъвто и да е предмет в ръката, дори и на телефон, не е нарушение на закона. В Нак.постановление не е бил посочен начинът за ползване на телефона /в какво и как точно е бил ползван телефонатъ/, като твърди, че е налице бланкетно преписване на текста от закона. Иска се отмяна на НП.

1

Жалбоподателят, в съдебно заседание се явява лично, и се представлява от адв.Е. П. от АК- Кърджали, която поддържа жалбата, по развити подробни съображения. Претендира разноски по представен списък.

АНО в писмено становище намира жалбата за неоснователна, като се посочва, че нарушението е безспорно установено. Иска потвърждаване на обжалваното НП.

АНО, за съдебно заседание не изпраща представител, като в постъпилата молба от гл.ю.к. на ОДМВР- Кърджали се посочва, че жалбата е неоснователна, а обжалваното НП- правилно и законосъобразно и се иска потвърждаването на същото. Претендира ю.к. възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

От събраните по делото доказателства се установява следното;

С АУАН сер.GA № 4196566/ 05.09.2025г. на мл.автоконтрольор при РУ– Момчилград- Р. М., в присъствието на свидетелите А. Х. и Ш. И.

/служители на РУ- Момчилград, против жалбоподателя С. М., за това, че 02.09.2025г., около 12,30 часа в гр.Момчилград, на кръговото кръстовище, образувано между ул.“Гюмюрджинска“ и ул.“Маказа“, същият е управлявал товарен автомобил "Шкода Суперб", с рег. № ********, ползвайки мобилен телефон, без устройство, което му позволява използването му без участието на ръцете. Така съставеният АУАН е бил предявен на жалбоподателя, който е отказал да го подпише, респ. получи, което е удостоверено с подписите на посочените по-горе свидетели.

Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното НП № 25- 0303- 000 329/ 26.09.2025г. на Началника на РУ „Полиция”- Момчилград, с което на жалбоподателя на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева /25,56 евро/– за допуснато нарушение на чл.104 „а“ от ЗДвП.

Така описаната в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема от настоящият съдебен състав, доколкото същата се потвърждава от събраните по делото доказателства.

В тази връзка са както събраните по делото писмени доказателствацитираните по-горе АУАН и НП; Заповед № 292з - 1002/16.04.2025г.; и Заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. , както и докладни записки от

2 полицейски служители- актосъставител, така и очевидец на нарушението /А.

Х./.

Съдът в съдебно заседание събра и гласни доказателства, а именно показания на актосъставителя и показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци на нарушението, и това са полицейските служители- А.

Х. и Ш. И., които поддържат отразените в АУАН фактически констатации, и конкретно, че на описаните в АУАН дата и място са възприели как жалбоподателят управлява автомобил марка модел "Шкода Суперб", с рег. № ********, използвайки мобилен телефон, който държал с лявата си ръка, близо до лявото си ухо, след което А. Х. е изготвил докладна записка, с която е сигнализирал началника на РУ- Момчилград за нарушението, на което той е станал свидетел.

Св.А. Х. посочва, че с жалбоподателя водят дела, но е категоричен, че е видял ползването на телефона от последният. В тази насока са и показанията на другият свидетел- очевидец на нарушението- Ш. И., който в същото време не е сигурен дали е държал телефон, но сочи, че е държал предмет и явно е счел, че говори по телефона. Знаел за делата на колегата с жалбоподателя.

Като свидетел е разпитано и лицето С.С., който на процесният ден е бил в управляваният от жалбоподателя като пътник, и който заявява, че С. не е ползвал телефона си докато пътували, защото автомобила е бил снабден с блутут устройство, което му давало възможност да говори, без да ползва тел.апарат. Устройството е бил фабрично, и не е било изключено от С. в колата. Знаел от С., че има проблеми с А. Х., който го тормозел.

Съдът кредитира показанията актосъставителя и свидетелите по АУАН, като обективни и неопровергани от другите доказателства по делото.

Съдът не счита, че наличието на водени от/и или жалбоподателя срещу св.А.

Х. делата от частен характер, водят до необективност на показанията на този свидетел, т.к. същите са подкрепени от показанията и на другият очевидецсвидетел по акта, както и писмените доказателства.

Съдът намира за изолирани от останалите доказателства показанията на посоченият от жалбоподателя свидетел, поради и което не дава вяра в цялост на същите.

Гореописаната фактическа обстановка се прие от съда след анализ на събраните по делото доказателства, които водят до следният извод;

3

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима, и следва да бъде разгледана по същество;

Съдът приема, че описаното в обжалваното нак.постановление нарушение по чл.104 „а“ от ЗДвП е извършено от жалбоподателя.

В конкретния случай със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по един безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано като такова по чл.104 „а“ от ЗДвП, който забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете им.

В настоящият случай се установиха, от показанията на свидетелите по делото- посочени по-горе, така и писмените доказателства, изложените в АУАН фактически констатации, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон, който държал в лявата си ръка до лявото си ухо.

Съдът приема за осъществен фактически състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на същия.

Този извод се потвърждава от приложения по делото АУАН, чийто фактически констатации бяха потвърдени от показанията на разпитаните свидетели– очевидци, така и писмените доказателства /докладна записка, изготвена непосредствено след констатиране на нарушението/.

В случая е приложима нормата чл.189 ал.2 от ЗДвП, която сочи, че редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават в достатъчна степен посочените в АУАН и в НП констатации, и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.

Съдът не възприема изложеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на материалният или процесуалният закон, или пък неясно описание на нарушението, доколкото видно от АУАН и НП в същите по ясен и недвусмислен начин е посочено кой, кога какво нарушение се твърди да е 4 извършил, както и твърдението, че жалбоподателят не е използвал мобилния си телефон. Съдът приема, че фактическото описание на извършеното нарушение съответства и на дадената правна квалификация, поради и което счита, че наказателното постановление е правилно издадено.

Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка се отчете, че се касае за умишлено нарушение, засягащо важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата. Неговата обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да се квалифицира като "маловажен случай", което още веднъж мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че процесното нарушение не следва да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Съдът приема също така, че размерът на наложената санкция, е правилно и законосъобразно определена.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл искане, в полза на административно- наказващият орган следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63 „д“ ал.4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58 „д“ от ЗАНН, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съгласно чл.63 „д ал.5 от ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

5

Последната норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство се изразява в процесуално представителство и участие в съдебното производство /само с представяне на молба- становище/, пред настоящата инстанция намери, че в полза на ОДМВР – Кърджали, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,85 EUR /80 лева/.

Водим от гореизложеното ,Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25- 0303- 000 329/ 26.09.2025г. на Началника на РУ „Полиция”- Момчилград в ОД на МВРКърджали, с което на С. Р. М. с ЕГН- **********, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева /25,56 евро/, както и на основание Наредба № Із- 2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.104 „а“ от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. Р. М. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВРКърджали, сумата от 80 лева /40,85 евро/, представляващи сторени от последният разноски по настоящото производство- юрисконсултско възнаграждение.

Решението подле ж и обжалване пред Административен съдгр.Кърджали в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 6