Решение № 188 от 13.10.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 738/2025
- Вид
- Решение № 188
- Подписан
- 13.10.2025
- В сила
- 13.10.2025
- Състав
- Милена Пейчева, Пламен Дочев, Росица Радославова
Цитирани разпоредби
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147, ал.1, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.93, т.1, б."а" · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 188 гр. Русе, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Пейчева
Членове:
Росица Радославова
Пламен Дочев при участието на секретаря Крисиана Милкова като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254500600738 по описа за 2025 година С Присъда № 60 от 15.05.2025 г. постановена по НЧХД № 2005/2024 г.
Русенски районен съд, 11 н. с. е ПРИЗНАЛ подсъдимият Д. Х. Т., с ЕГН ЕГН**********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.09.2023г. в гр.София, в писменото сведение с вх. № 812100-16374/26.09.2023 по описа на МВР, е разгласил за Д.
М. Ч., с ЕГН – **********, неистински позорни обстоятелства и му приписал престъпления, чрез следните изрази :
1.„Дисциплинарните производства срещу мен (Д. Т.) са скалъпени, за да бъда злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство на Д. Ч. и дейно участие на неговите марионетки…“;
2.“К. В. Т. „е засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но не й е търсена дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и той я пази“;
3.“В.В.В. е „доверено лице на Ч.. За същия има много сигнали по линия на контрабанда на цигари, трафик па хора, трафик па МПС, но умело защитаван от Ч., за което му се отблагодарява подобаващо…“;
4.„Р.Н.С. - ****** ГКПП - Русе - марионетка в ръцете па Ч. в същия служител са намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които 1 същият трябваше да се отчете на Ч.…“;
5.„******* Д. Ч. ... ме увещава да се съглася да бъда въвлечен в негови корупционни игри и машинации, и поради това, че не успя да ме въвлече в неговата престъпна дейност, същият разпорежда проверки единствено и само в моята смяна и ме заплашва, че ще се саморазправи с мен, че ще ме сготви, което в момента е факт, докато другите три смени му се отчитат и отблагодаряват и в тях той не извършва никакви проверки или ако извършва същите са под привидна законосъобразност…“, като клеветата е нанесена от длъжностно лице - полицейски инспектор - ****** ***** па ГКПП - Русе при и по повод изпълнение на службата му, поради което и на основание чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 и чл.54 от НК, му наложено наказание „Глоба“ в размер на 2500 лева и „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско радио– Русе. Осъдил е Д. Х. Т., със снета по-горе самоличност, да заплати на Д. М. Ч., с ЕГН – **********, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на тъжбата /26.03.2024г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1512 лева за разноски на тъжителя в производството. Отхвърлил е иска на Д.
М. Ч. против Д. Х. Т. за причинени неимуществени вреди за сумата над 5000 лева - до 10 000 лева, като неоснователен. Осъдил е Д. Х. Т. да заплати в полза на Районен съд – гр.Русе сумата от 200,00 лева за държавна такса върху уважения граждански иск.
Недоволен от така постановената присъда е останала подсъдимия Д.Т., която лично и чрез защитника си адв. С. П. от РАК моли да бъде отменена и се постанови нова, с която да бъде признат за невинен и оправдан по обвиненията, за които е осъден, както и да се отхвърли частично уваженият граждански иск.
Ответникът по жалбата Д. М. Ч. лично и чрез повереника си адв. О. Б. от РАК моли присъдата да бъде потвърдена.
ОС – Русе след като провери обжалваната присъда служебно, съгласно изискванията на чл.313 и чл.314 от НПК, във връзка с изложеното в жалбата и становищата на страните намира въззивната жалба за неоснователна.
От фактическа страна РРС е приел, че:
2
Подсъдимият е Д. Х. Т., роден на **.**.****г. в гр.Разград, български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан.
Със заповед рег.№8121к-134/04.08.2014г. на министъра на вътрешните работи тъжителят Ч. бил назначен на длъжност ******* на РДГП Русе.
Основните му длъжностни задължения са следните: осъществяване общо и непосредствено ръководство, като организира, ръководи и контролира дейността на подчинените му звена; организиране изпълнението на задачите, поставени му от висшестоящите органи, изготвям предложения, докладни записки и др. за усъвършенстване на структурата и щата, окомплектоване на структурните звена на РДГП със служители. Подс.Д. Т. работел като полицейски инспектор (******* *****) на ГКПП - Русе, ГПУ - Русе, РДГП Русе през периода 18.05.2012 год. - 20.10.2023 год., когато на последната дата му била връчена заповед на Министъра на вътрешните работи № 8121к12794/12.10.2023 год., с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и трудовото му правоотношение в МВР било прекратено на основание извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата Правомощията на Д. Т. като полицейски инспектор (******* *****) включвали : ръководство на служителите от смяната по извършване на гранични проверки на ГКПП, изпълнение на възложените му от ръководството па ГКПП оперативни задачи, недопускане на прояви, злепоставящи престижа на службата и спазване нормите за поведение в Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Част от тях били : чл.8.“Чрез спазване на правилата на поведение, заложени в Етичния кодекс и приети от всеки държавен служител, се допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР“ ; чл.9. „Всеки държавен служител, осъществяващ своите професионални задължения в услуга на обществото, допринася за формиране па облика на МВР“; чл.13. „Дейността на държавните служители се осъществява при спазване на следните етични принципи за поведение: г) лоялност - поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и личния им живот“; чл.19.“Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ и чл.56.“Държавният служител зачита достойнството и правата на ръководителите си и спазва необходимата 3 субординация, както в служебните помещения, така и на обществени места.“.
По силата па длъжностната му характеристика инспектор Д. Т. се ръководи, контролира и оценява от ръководителя на структурното звено, съгласно щата ******** на ГПУ - Русе, който от своя страна е подчинен на ********* на РДГП – Русе. Подсъдимият подал писмено сведение до министъра на вътрешните работи, заведен на 26.09.2023г. с вх. № 812100-16374 по описа на МВР, в който наред с множество други обстоятелства твърдял, че дисциплинарните производства срещу него /Д. Т./ са скалъпени, за да бъда злепоставен, дискредитиран и уволнен и са под прякото ръководство на Д. Ч. и дейно участие на неговите марионетки. В същия сигнал Т. заявил, че К.В.Т. била засичана по линия на контрабанда и трафик на хора, но не й е търсена дисциплинарна отговорност, защото се отчита подобаващо на Ч. и той я пази.
Пак там подсъдимият твърдял, че В.В.В. е „доверено лице“ на Ч.. За същия /В.В./ имало много сигнали по линия на контрабанда на цигари, трафик па хора, трафик па МПС, но умело защитаван от Ч., за което му се отблагодарявал подобаващо. Подсъдимият твърдял в сигнала и, че Р.Н.С. - ******** ГКПП Русе бил марионетка в ръцете па Ч., в същия служител /Р.С./ са намерени евро банкноти при една от акциите на ДВС, е които С. трябвало да се отчете на Ч..
В същия сигнал Т. твърдял също, че ******* Д. Ч. го увещавал да се съгласи да бъде въвлечен в негови корупционни игри и машинации, и поради това, че не успял да го въвлече в неговата престъпна дейност, същият разпореждал проверки единствено и само в смяната на Т. и го заплашвал, че ще се саморазправи с него, че ще го „сготви“, което в момента било факт, докато другите три смени му се отчитали и отблагодарявали и в тях той /Ч./ не извършва никакви проверки или ако извършва същите са под привидна законосъобразност.
Тази фактическа обстановка първостепенният съд е установил правилно след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, като напълно се споделя от въззивната инстанция.
За да я приеме съдът е обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, двете изложени версии в хода на съдебното следствие – тази на подсъдимия и частния тъжител, като е установил по безспорен и категоричен начин главния факт по делото – изявления и разпространение на твърдения от подсъдимия Д.Т., с които е приписала престъпление на частния тъжител Д.Ч.,както и разгласяване от подсъдимия обстоятелства за Ч. които са 4 позорни, тъй като са от естеството да накърнят доброто му име в обществото и на положителната обществена оценка за него. Освен това тези неверни обстоятелства се възприемат от цялото общество с негативна оценка и са укорими от гледна точна господстващия морал. В този смисъл РРС се е доверил на свидетеля Р.С., който в показанията си изрично заяви, че не е чувал да се събират пари, които да стигат до Ч.. Твърди също, че не знае да е имало сигнали до тъжителя, които да не са били обработвани и да са били скривани, като същото се отнася и до неизвършване умишлено на проверки от тъжителя относно подадени до него сигнали за некоректно изпълнение на служебните задължения на някой от подчинените му. От показанията на свид.
В.А., който работи като ******* сектор по оперативно-издирвателна дейност и в неговите правомощия е разкриването на престъпления, които са извършени в рамките на ГКПП става ясно, че не е имало случаи в неговата работа, в които да се е натъквал на случаи на контрабанда на стоки и вещи, свързана с действия от тъж.Д. Ч.. Свидетелства също, че тъж.Д. Ч. не се е месил в неговата работа по никакъв начин, било то „на терен“, било то да се е опитвал по някакъв начин да въздейства върху него. Според показанията на този свидетел отдел вътрешна сигурност е външна структура на гранична полиция, които могат да разследват тъж. Д. Ч., като от материалите по делото става ясно, че няма такива действия от тях спрямо тъжителя. От показанията на св. Н.К. се установява, че той е единствено в служебни отношения с Д. Ч. и св.К. е бил наказван от тъжителя служебно няколко пъти. Този свидетел в своите показания заявява, че „няма чадър“ върху полицейските служители К.Т. и В.В.. В тази посока са и показанията на св. Г.М. П.. Свидетелката на изричен въпрос, дали се е чувала, че Д. Ч. прави някакви нередни неща в работата му тя заявява, че до нея не е стигала такава информация. Тя сочи също, че няма данни, които да касаят Д. Ч. в някаква съпричастност към горепосочените „нередни неща“. По отношение на сочената в сигнала като извършител на престъпление, която е била прикривана - К.Т., св. В.А. заявява категорично, че няма и не знае за каквито и да е сигнали за нейна съпричастност за контрабанда на цигари и трафик на хора. За същото дава показания и св. Н.К., който заявява, че не му е известно да е търсена отговорност на К.Т. по отношение на контрабанди на хора и трафик, въпреки това, че я познава от 2004-2005г.
Първостепенният съд е обсъдил подробно откъм време, място, 5 обстановка и участници детализирайки фактическата обстановка. Правилно РРС е счел горепосочените твърдения, предмет на частната тъжба, изложени подс. Д. Т. в сведението, за злепоставящи тъжителя и крайно укорими.
Законосъобразно е прието,че с тези твърдения се приписват и престъпления - принуда, участие в контрабанда, свързани със службата му и корупционни такива. Описаните по – горе твърдения в сведението от т.1 – до т.5 не се били доказани по делото да е вярно, поради което и несъмнено накърнява доброто име на тъжителя пред ръководителите на ведомството и служителите на РДГП – Русе, на които то е станало известно. Твърденията, които са предмет на тъжбата са били предмет на проверка възложена от Окръжна прокуратура Русе на Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР по преписка № 4234/2023 год. но техен опис, която е приключила и прокурора е приел с постановление, че изложеното в сведението не се потвърждава по никакъв начин, поради което и изложеното в него и предмет на тъжбата представлява клевета по смисъла на чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.1, т.4, вр. с чл.147, ал.1, пр.1 от НК.