Решение № 93 от 13.05.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Разлог, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20231240200473 по описа за 2023 г.

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН. С НП №42-0006765 от 12.06.2023 г. на директора на РД„АА“-С., на Х.И.Д., ЕГН*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„Х.С.“№23, е наложено адм. наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят Д., който го обжалва, като в жалбата са посочени конкретни доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото. Счита, че атакуваното НП страда от пороци досежно съдържанието му. Оспорва изложената фактическа обстановка. Прави се искане за отмяна на атакуваното НП.

В с.з. жалбоподателят - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. – упълномощен представител, която поддържа жалбата. Претендира разноски.

Органът издал НП - редовно призован, не изпраща представител. По същество на спора е взето становище с придружителното писмо, с което е депозирана в съда адм. нак. преписка, като се сочи, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП за правилно и обосновано.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя С.К., свидетеля по акта А.П., както и приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, НП №42-0006765/12.06.2023 г., писмени обяснения, протокол за сваляне и отнемане на табела с рег.№ и отнемане на документи, СУМПС, свидетелство за регистрация на МПС – част втора, възражение срещу АУАН, 3 бр. фискални бонове, заповед №РД-14-581/13.02.2023 г., заповед №РД-08-30 от 24.02.2020 г., съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Във вр. с извършвана проверка относно обществен превоз на пътници, на 11.02.2023 г., около 12.00 ч., на територията на о.Б., на Горна станция на ски лифт, в м. “Б.п.“, жалбоподателят управлява л. а. “О.В.“, с рег. №*, от категория М1, цвят – син металик, с който извършва обществен превоз на пътници (6 бр.) срещу заплащане, по маршрут:

1

Начална (Долна) станция на ски лифт - Горна станция на ски лифт – м. „Б.п.“, като служител на МВР, описан в АУАН, е заплатил сумата от 10,00 лв. за превоза, видно и от обяснение от водача, като същият не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р.Б., лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници и удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници (установено след извършена справка в информационната система на ИА“АА“).

Въз основа на събраните данни от извършената проверка, снетите обяснения на Х.Д., както и извършена справка в база данни, актосъставителят С.К. съставил АУАН №00151/11.02.2023 г. срещу водача на л. а. - жалбоподателя Д. за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП. Било прието със съставения АУАН, че на 11.02.2023 г., около 12.07.26 ч., при Горна станция на ски лифт в м. „Б.п.“, като водач на МПС „О.В.“ с рег. №*, от категория М1 на цвят син металик, Х.И.Д. извършил следното нарушение: Извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане с автомобил, който не е вписан в списък към лиценз на Общността да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Р.Б.

– удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.

Сумата от 10,00 лева била заплатена за осъществения превоз от служител на МВР, като това се установява от приетите по делото фискални бонове.

В обясненията, дадени от Х.И.Д., същият от паркинга на гардероба взел 6 човека, пуснал им касови бонове на всеки от тях и ги докарал до „Б.п.“ срещу заплащане, като е посочено, лицето имало договор с „Р..“ЕООД, да превозва туристи от г.Б., до пистите и обратно със собствен бус с рег. №*.

Водачът бил уведомен, че МПС-то се спира от движение чрез отнемане на СРМПС и сваляне на предна рег. табела. Така съставеният АУАН бил подписан от жалбоподателя, който получил препис от него и отбелязал, че няма възражения.

Въз основа на така съставения АУАН от оправомощено длъжностно лице (съгласно Заповед №РД-08-30 от 24.02.2020 г.) било издадено атакуваното НП, с което на Х.И.Д., ЕГН*, било наложено ад. наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП.

НП било връчено на жалбоподателя на 10.07.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана на 17.07.2023 г.

От материалите в адм. нак. преписка се установява, че собственик на л. а. “О.В.“ рег. №*, кат. М1, е трето неучастващо в производството лице - дружеството “Х.“ЕООД, ЕИК*, като от ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството е с адрес в г.Б., у.„Х.С.“№23, а оспорващият Х.Д. е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството и притежава валидно свидетелство за управление на МПС.

При постановяване на решението съдът ползва събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на актосъставителя и свидетеля по акта досежно главния факт на доказване, а именно извършваният обществен превоз на пътници от жалбоподателя без необходимото за това удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници се явяват непротиворечиви, последователни и подкрепени от събраните писмени доказателства. Ето защо съдът ползва дадените показания при постановяване на решението си.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата на Х.И.Д. е допустима, но неоснователна.

Съгласно нормата на чл.6, ал.1 от ЗАвП - „Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р.Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. ИА„АА“ води регистър на МПС към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз 2 на пътници или товари на територията на Р.Б.“. Санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП сочи, че водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за МПС удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2`000.00 лв.

Видно от посочените норми е, че в случая за носене на отговорност не е предпоставка ПС да бъде собственост на лицето, което го управлява, като се наказва именно водачът, който осъществява превоза.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е имал нито един от изброените лицензи за управлявания от него автомобил. Същият не е представил такива документи, нито е отрекъл, че не притежава такива, не представя и в хода на процеса такива. Отделно от това, от дадените писмените обяснения се установява, че жалбоподателят е извършвал превоз срещу заплащане, като за услугата е издал на пътниците касови бонове. Писмените обяснения са написани собственоръчно и лицето е удостоверило верността на съдържанието с подписа си. Тези обяснения представляват частен свидетелстващ документ, с който се установяват неизгодни за оспорващия факти.

Фактическите констатации, посочени в АУАН съответстват на дадените обяснения, както и на разпитаните в съдебното следствие служители на АА.

По делото не са налице доказателства, които да разколебават и дискредитират доказателствата, които доказват извършителя на деянието, фактически осъществения превоз на пътници чрез заплащане и липсата на изискуемите от закона удостоверения.

Безспорно установено по делото е също така, че към момента на проверката жалбоподателят е осъществявал обществен превоз на пътници. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗАвП „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане. От събраните по делото гласни доказателства се установява безспорно, че жалбоподателят е превозвал служителя на МВР срещу заплащане на цената на автобусния билет.

С оглед изложеното съдът намира, че жалбоподателят Д. е осъществил вмененото му нарушение, което АНО правилно е квалифицирал като такова по чл.6, ал.1 от ЗАвП. За това нарушение правилно е приложена и съответната наказваща норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, а наложената санкция - глоба от 2`000.00 лв. е определена от закона в абсолютен размер, поради което и оразмеряването и не подлежи на преценката на АНО, поради което така наложеното наказание се явява законосъобразно определено и справедливо.

При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът не установи наличието на съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в рамките на техните правомощия. Налице са всички минимално необходими реквизити на АУАН и НП, установени със ЗАНН. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че тъй като е сбъркано името му в АУАН, не се установявал субекта на нарушението. Съдът установява, че в АУАН вместо „Д.“, жалбоподателят е записан „Д.“, като останалите му имена съвпадат, а срещу имената е посочен и ЕГН на лицето. Допуснатата фактическа грешка от актосъставителя не представлява съществено нарушение, водещо до нередовност на адм. нак. производство, предвид факта, че индивидуализирането на субекта на отговорността е осъществено с издаването на НП, в което не са налице допуснати грешки.

Ето защо съдът намира атакуваното НП за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, АНО е направил искане за присъждане на разноски. По делото обаче няма данни такива да са направени, респ. същият не е представляван от процесуален представител, поради което разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът 3

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №42-0006765 от 12.06.2023 г., издадено от директора на РД„АА“-С., с което на Х.И.Д., ЕГН*, с адрес в г.Б., о.Б., у.„Х.С.“№23, е наложено адм. наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП - глоба от 2`000.00 лева, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4