Решение № 3472 от 07.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3472 гр. Варна, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Р. Митев при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело № 20253110101314 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по предявени от предявен от Р. И. С., ЕГН **********, срещу Д. С. П., ЕГН **********, посесорен иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на Д. С. П. да възстанови на Р. И. С. отнетото й по насилствен и по скрит начин владение и да предаде фактическата власт върху поземлен имот с идентификатор ** по КККР, одобрени със Заповед РД-**-**.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ: от 15.09.2023 г., с адрес: с. **, общ. Аксаково, обл. Варна, с площ: 880 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 3, парцел III, съседи: имоти с идентификатори ****.

В исковата молба ищецът Р. И. С. излага, чрез адв. П., че била собственик на гореописания поземлен имот с идентификатор ** на основание давностно владение, като несмущавана от никого упражнявала фактическата власт заедно със съпруга си от 1989 г. до 11.07.2008 г., когато той починал, а след неговата смърт - само тя. Обработвала имота и го облагородявала, но не го обитавала постоянно, а го посещавала от пролетта до есента, когато имало сезонна работа по двора, и през зимата го посещавала по-рядко. Последният път, когато лично ходила до имота, бил по Коледа за дрянови клонки. На 18.11.2024 г. подала искова молба, с която предявила положителен установителен иск за правото на собственост върху имота срещу Д. С. П., който претендирал, че е придобил правото на собственост въз основа на 1 договор за доброволна делба. Сочи, че на 13.01.2025 г. П. узнал за предявения срещу него иск. Твърди, че на 21.01.2025 г. получила обаждане от дъщеря си, която й съобщила за получено предната вечер обаждане от собственика на съседния имот заради случило се на **.2025 г. влизане в оградения с бетонни колове и метална мрежа имот от лице, което след като разбило веригата на входната врата, рязало клони на дървета, хвърляло вещи и казало на съседа, че ще дойде с багер да разчиства имота. На 21.01.2025 г. дъщеря й звъннала на тел. 112, а тя самата подала жалба до РП – Варна и посетила имота след пристигането на полицейските органи. Видяла, че входната врата на парцела, ограден с телена мрежа, закрепена на бетонови колчета, зеела широко, липсвали веригата и катинара, с които се заключва, имало рязани клони на дървета, изрязани люляк, дрян и др., имало петна с червена боя, липсвали инструменти - лопати, кирка и др., които били съхранявани отвън в празно пространство под бараката, но входната врата на дървената барака не била разбита и в нея не било влизано. В присъствието на полицейските служители двете с дъщеря й поставили на входната врата на парцела верига и заключили с катинар. На 28.01.2025 г. помолила дъщеря си да отиде вместо нея до имота.

Когато пристигнала, дъщеря й видяла, че на входната врата на парцела вместо поставения от тях на 21.01.2025 г. катинар бил поставен друг катинар и веднага подала сигнал на тел. 112. Пристигнал полицейски екип й връчили предупредителен протокол, защото П. бил подал сигнал на тел. 112, че някой бил влизал в имота му и той имал нотариален акт за имота. Поддържа, че действията по завладяване на имота започнали на **.2025 г., и че след като на неустановена дата в периода от 21 до 28.01.2025 г. П. по скрит начин – в отсъствието й, чрез насилие поставил свой катинар и верига, достъпът й до имота бил ограничен от П., който завладял парцела и осъществявал фактическа власт върху него, лишавайки нея от същата. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Д. С. П., с който, чрез адв. И., оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Обосновава недопустимостта на иска с разпоредбата на чл. 359 ГПК и оспорва владението изобщо да е отнето, а още по-малко по насилствен или скрит начин, затова счита, че за Р. И. С. липсва правен интерес от предявения иск. Не оспорва, че на **.2025 г. е бил в имота, но поддържа, че същият е негова собственост, както и че е влизал в имота и преди, включително преди да му бъде възложен в дял при сключването на договора за доброволна делба. При всичките му посещения в имота, които били няколко пъти годишно, включително непосредствено преди дарението през 2018 г., състоянието на същия винаги било изоставено, занемарено и неподдържано, без елементарни условия за живеене, имотът бил буренясал, с компрометирана на много места ограда, а съществуващата на място барака и външна тоалетна били полуразрушени и пред разпадане. Твърди, че ключалката на вратата била отключена към **.2025 г. и липсвали поставени катинар или верига. Посочва, 2 че на **.2025 г. собственик на съседен имот го посетил, защото той, след като узнал, че в имота му влизат непознати за него хора, помолил да предаде на тези хора, в случай че имат лични вещи в имота, да си ги вземат. При посещението си на **.2025 г. извършил трасиране на имота, използвайки услугите на правоспособно лице. Твърди, че не знаел имотът да се владее от трети лица. Оспорва твърдението, че бил осакатил дървета и храсти.

Поддържа, че предвид състоянието на имота и неограничения му достъп до него, не знаел, че С. упражнява фактическа власт върху него, независимо от получения на 13.01.2025 г. препис от искова молба, както и че не можел да знае, че лицето, за което се твърдяло от съседа, че владее имота до проведения разпит по подадения от С. сигнал на 21.01.2025 г., е именно тя. Оспорва твърденията на С., че е упражнявала фактическа власт върху имота, както и че същото е било явно и с намерение за своене. Посочва, че той се легитимира като собственик с нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2018 г. и нотариален акт за делба на недвижими имоти от 2023 г. По изложените съображения отправя искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. П., която мили искът да бъде уважен.

Ответникът се представлява от адв. Т. И. и Н. Б., който молят да се отхвърли иска.

От представените писмени доказателства, от разпита на свидетелите, от становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Фактическата власт върху процесния имот от 1989г. се е осъществяла първоначално от ищцата и нейния съпруг Г. С., след кончината на последния ,само от Р. С. до 28.01.2025г. Имотът бил ограден с телена ограда. Металната врата се е заключвала с катинар. В процесния имот била построена дървена барака. С. заедно с дъщерите извършвали градинарска дейност в имота пролетно и лятно време. До преди 4-5 години ищцата посещавала самостоятелно имота, поради напредването на възрастта й, започнала да го посещава с някой от членовете на семейството си. Имотът бил посещаван от последните, с цел да бъде наглеждане. Посетили имота последно през декември 2024г.

Горното се установява от свидетелските показания на В.Ц..

На 16.11.2018 С.Я.Г. дарява на Д. С. П. ¼ ид. ч от 4 движими имота находящи в село Д. / л. 23/

С нотариално акт за делба на недвижим имоти / 25 / процесния имот е получен в дял ответника.

Ищцата след като установила, че по партидата на имота е вписан договор за доброволна делба и като собственик е фигурира ответникът, на 3

18.11.2024г. депозирала пред ВРС иск срещу Д. П.. В исковата молба /л. 10/ ищцата оправила искане до съда, да бъде признато, че е собственик по отношение на ответника на ПИ **. – Установено от искова молба л. 10 Видно от прието по делото съобщение/ л. 15 гръб/, исковата молба е връчена на Д. П. на 13.01.2025.

На **.2025г. след като получил исковата молба ответникът отишъл до имота, отключил го, геодезист извършил трасиране на имота. Съседът /свидетелят В.Ц./, отишъл до имота, където ответникът му съобщил, че е новият собственик на имота, и се съгласил ищцата да си вземе вещите от имота. - Установено от признанията на ответника показанията на В.Ц. и протокол за трасиране л. 45.

В.Ц. се обадил на дъщерята на ищцата, като и съобщил за случката. На 21.01.2025г Р. С. заедно с дъщеря си/ свидетелят Д. Ц./ посетили имота, установили, че същият е бил с отворени врати, сигнализирали органите на МВР, че е разбит катинара.Полицейски служители посетили мястото и установили, че катинарът не е разбит, а е отключен и оставен да виси на оградата. Бил сложен нов катинар.

Горното е доказано от докладна записка л. 80 и показанията на Д. Ц..

Срещу ответника бил подаден сигнал, че е влизал в чужд имот, и същият е извикан в РУ – Аксаково, предоставил документи за собственост и тресирането.

Междувременно Д. П. премахнал сложения от ищцата катинар на имота и сложил собствен.

На 28.01.2025г. свидетелят Д. Ц. посетила процесния имот и установила, че поставеният от тях катинар, е премахнат. На ответник се е обади Н./ неизяснено по делото лице/, да му съобщи, че някои се опитва да влезе в имота.

Видно от докладна записка/ л.81/ на 28.01.2025г около 09.40 Д. П. подал сигнал до тел. 112, че неизвестни лица му разбиват катинара на портата му към имота находящ се в Д.. В 09:50 тел 112 се е обадила Д. Ц., че неизвестно лице е сложил катинар на портата им, към имот находящ се с. Д.. Процесният имот бил посетен от автопатрул, на Д. Ц. бил съставен предупредителен протокол да не извършва самоуправствени действия/ л. 73 от ДП №**/2025г.

РУ Аксаково/

Два дни по – късно ответникът посетил имота, да сложи нов катинар но установил, че старият не е бил премахнат.

Горното е установено освен от цитираната докладна записка и от показания на Д. Ц., и от протокол за разпит на свидетел – Д. П./ л 94 – 95 ДП №**/2025г /, който съдът цени като писмено доказателство.

По доказването

Съдът дава вяра на показанията на В.Я.Ц., поради това, че същите са ясни, логични и непротиворечащи с останалите доказателства. Същият я 4 непосредствен съсед на имота. Живее постоянно в селото. Не се отрича, че на **.2025г. е разговарял с ответника и му е съобщил, че фактическата власт, се осъществява от ищцата. Показанията му са характеризират с подробности, който са напълно логични.

Съдът кредитира показанията на Д. Г. Ц., като пълни ясни и непротиворечи с останалия доказателствен материал. Същите са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, като съдът намира, че са подкрепени от останалите писмени доказателства.

Съдът, кредитира показанията на П.Г. П., като съдът, ги намира за обективни и отразяващи действителните възприятия на свидетеля.

Съдът не дава вярна на показанията на Т.Д.П.. Същият свидетелства, че от 2018г. ищеца му е показал имота и му заявил, че е негов, на тази година е бил поделен. От 2018 г. е влизал в имота поне два пъти. Видно от приложения договор за делба имотът е бил поделен през 2023г. Същото се заявява и от другия свидетел воден от ответника, който е и участник в делбата. Няма как ищеца да посочва на свидетеля от 2018г., че е едноличен собственик точно на процения имот, и от тогава двамата да са го посещавали. Твърдяната собственост е придобита през 2023г. Не следва да се предполага, че по някакви вътрешни уговорки между съделите ищецът е получил неформално имота. Свидетелят П. П. заявя, че той е искал да придобие процесното място, но решили накрая да теглят „чоп“.

Предвид и горното остава и недоказано твърдението, на ищецът че е посещавал имота от 2018г. и същият никога не е бил заключван и не е знаел, че се владее от друг.

На първо място, че имотът се е бил заключвал се заявява от свидетеля В.Ц.. Подкрепя се от докладна записка/ л. 80/, в която е отбелязано, че катинарът не е разбит, а е отключен и оставен да виси на оградата, тоест имало е катинар.