Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4099 от 31.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 48785/2022
Вид
Определение № 4099
Подписан
31.01.2023
Състав
ФИЛИП ИЛЧЕВ САВОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4099 гр. София, 31.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ като разгледа докладваното от ФИЛИП ИЛЧ. САВОВ Частно гражданско дело № 20221110148785 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК подадено от „ФИРМА” ЕАД срещу С. Х. И. и Т. В. И..

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Разпоредбата на чл. 48, ал. 7 КМЧП сочи, че под „обичайно местопребиваване” на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

В настоящия случай видно от служебно изготвената по делото справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., длъжникът Т. В. И. е посочил настоящ адрес извън територията на Република България, а именно в САЩ.

Предвид изложеното съдът счита, че доколкото длъжникът се е възползвал от нормативно предвидената възможност за регистриране на настоящ адрес, същият няма обичайно местопребиваване на територията на Република България, а постоянно пребиваване в друга държава. В този случай подаденото заявление се явява неоснователно спрямо длъжника Т. В. И., поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 411, ал. 2 т. 4 ГПК, настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК вх. № 185560/07.09.2022 г., подадено от „ФИРМА” ЕАД в частта срещу Т. В. И..

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви осъдителен иск за вземането си с довнасяне на дължимата държавна такса КАТО В СЪЩИЯ СРОК представи по делото доказателства за това. подписано с КЕП

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2