Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 09.02.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 93/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
09.02.2021
В сила
09.02.2021
Състав
Надя Узунова, Румяна Бакалова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
  • чл. 31 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Благоевград , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200500093 по описа за 2021 година

Производството е образувано по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба на Г. И. Г. и М.

И. Г. против определения размер разноски от ЧСИ Ш. Д. по изпълнително дело 381/2020 г.

Жалбоподателите сочат, че след като са получили покана за доброволно изпълнение са подали възражение за прекомерност на разноските, като са поискали от ЧСИ намаляването им, както и да им даде подробна информация за начислените от него в своя полза такси по реда на ТТР към ЗЧСИ. Според тях отказа е нищожен, тъй като не е спазена предвидената от закона форма да се произнесе с постановление, като резолюцията на ЧСИ не съдържа реквизитите на постановление. Изрично сочат, че не са оспорили разноските в частта относно адвокатския хонорар, тъй като е посочен в минималния предвиден размер, а оспорват само разноските, определени от ЧСИ по ТТР към ЗЧСИ. Сочат, че в срока за доброволно изпълнение са внесли и дължимата към взискателя сума от 31,35 лв., за която не са дали повод да се събира принудително.

От материалите по изпълнително дело 381 по описа за 2020 г. на ЧСИ, с рег. № 796, БлОС намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на ЕТ „ххх – ИХ- 65“ против М. И. Г. и Г И. Г.. В деня на постъпването й на 6.10.2020 г. ЧСИ е постановил разпореждане за образуване на делото, като в него е посочил и действията, които следва да се извършат, както и че признава извършените от взискателя и претендирани в молбата по изпълнителното производство разноски от 200 лв. представляващи адвокатско 1 възнаграждение за представителство в изпълнителното производство, сумата от 434 лв., от които 384 лв. обикновени такси с включено ДДС / 24 лв. по т. 1 от ТТРЗЧСИ; 24 лв. - 4 бр. справки по т. 3 от ТТРЗЧСИ; 240 лв. по т. 22 от ТТРЗЧСИ; 96 лв. – 4 бр. уведомления по т.

5 от ТТРЗЧСИ/ и 50 лв. допълнителни разноски по чл. 31 от ТТРЗЧСИ, за които не се дължи ДДС.

За тези суми, без адвокатското възнаграждение, ЧСИ е изготвил сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, които са с номера съотв. № 25669 и № 25670.

От сметка № 25669, където ЧСИ е уточнил конкретно какви връчвания е осъществил е видно, че сумите от поканата за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ, касаят уведомление на вещото лице, изпращане на 2 покани за доброволно изпълнение до двамата длъжници и връчване на взискателя на постъпилото възражение от длъжниците за становище. Или сумата по тази точка 5, при съобразяване, че таксата е 20 лв. за всяко едно връчване, според БлОС следва че правилно е определена в общ размер на 80 лв./4х20/, която с ДДС възлиза на 96 лв.

Сумата по т. 3 ТТРЗЧСИ, също БлОС счита - за правилно определена предвид извършените от ЧСИ на 4 бр. справки за двамата длъжници съотв. от НБД, Население и от НАП за имуществото им, за всяка една от която справки според т. 3 от ТТРЗЧСИ таксата е 5 лв., или общият й размер възлиза на 20 лв. /4х5/, която с ДДС възлиза на 24 лв.

БлОС съобрази, че таксата за образуване на изпълнително дело по т. 1 от ТТРЗЧСИ е константа по размер - 20 лв., съотв. с ДДС 24 лв., а по т. 22 -за въвода във владение минималната такса е 200 лв. съотв. с ДДС 240 лв., колкото са и размерите на сумите по тези точки, посочени в сметката и в разпореждането на ЧСИ респ. в ПДИ.

Или към общата сума от 384 лв. за визираните до момента разноски по ТТРЗЧСИ, като се прибави и адв. възнаграждение от 200 лв., което жалбоподатели сочат, че не оспорват, тъй като размера му е минималния по Наредбата за минималните адв. възнаграждения следва, че сумата за разноски възлиза общо на 584 лв.

За сумата от 50 лв., начислена в ПДИ и сметка № 25670 - по т. 31 от ТТР ЗЧСИ като допълнителни разноски за разходи, ЧСИ не посочва, за какви конкретно от изброените в точката услуги са извършени, за да прецени БлОС дължимостта й.

За всички коментирани до тук суми за разноски е видно, че ЧСИ е посочил общият им размер в поканата за доброволно изпълнение до двамата длъжници, визирайки, че са съобразно разпореждането му, като е добавил и сума за разноски от 12 лв. по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Добавената сума за такса очевидно ЧСИ я е определил въз основа на сумата от 125 лв., за която е издаден изпълнителения лист по отношение на разноските за воденото гражданско производство при съобразяване при изчисляване на конкретния й размер на т. 26, б. “б“ от 2

ТТРЗЧСИ, според който за изпълнение на парично вземане от 100 лв. до 1000 лв. се събира такса в размер на 10 лв. +10 на сто за горницата над 100 лв. /10+2,50/. В случая обаче видно е, че за сумата по изпълнителния лист, за която ЧСИ е изпратил ПДИ за плащането й е 31,25 лв., поради което таксата, която се следва е по б. „а“ на чл. 26 от ТТРЗЧСИ предвиждаща за изпълнение на парично вземане до 100 лв. е да се събира такса от 10 лв. Или сумата за таксата по т. 26 е завишена с 2 лв. Това че посочената сума от 31.25 лв. е платена в срока за доброволно изпълнение не променя дължимостта на таксата към ЧСИ по т. 26, която според съдебната практика се дължи и при доброволно изпълнение.

Длъжниците след връчването им на ПДИ на 16.10.2020 г. в едноседмичния срок подават на 23.10.2020 г. възражение до ЧСИ, с което по същество изразяват несъгласие с размера на таксите с довода, че са завишени. ЧСИ след връчване на възражението и съотв. получено становище от взискателя с резолюция върху възражението е оставил без уважение искането, срещу която резолюция длъжниците подават жалба, също в едноседмичния срок, предвиден от чл. 436, ал. 1 от ГПК за подаване на жалби.

Въз основа на изложеното БлОС счита жалбата срещу определените от ЧСИ разноски за допустима, тъй като според чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските за изпълнението. Жалбата, според БлОС - касае Поканата за доброволно изпълнение, в който акт е съобщено на жалбоподателите за дължимостта им в общ размер, съобразно разпореждане на ЧСИ.

ЧСИ при получаване на възражението срещу размера им е следвало да уточни волята на жалбоподателите с какво точно не са съгласни – с размера на всички разноски или на адв. възнаграждение, за да прецени компетентността си да се произнесе по съществото й. Макар и да не го е сторил, това не се налага, тъй като жалбоподателите са го сторили в жалбата срещу резолюцията, с която е оставено без уважение възражението им, в която за застъпили идентична на тезата си от възражението за прекомерност на определените разноски. Не оставя съмнение, че длъжниците обжалват размера на разноските, визиран в ПДИ, като изрично сочат, че не правят възражение за прекомерност на адвокатското възражение. Ето защо БлОС счита, че е сезиран с жалба срещу акта за разноски, а това е ПДИ, след като срещу размера на разноските е постъпило несъгласие, в едноседмичния срок за обжалването им. С резолюцията на ЧСИ не е определено никакво задължение за разноски, за да подлежи на обжалване като акт по см. на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Според т. 2 на ТР3/10.7.2017 г на ВКС по т.д. 382015 г. на ОСГТК всеки акт на съдебния изпълнител, с който се произнася по задължението за разноски по изпълнението, може да се обжалва по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК като изрично е посочено в ТР, че това е и поканата за доброволно изпълнение, в частта й съдържаща произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадени въз основа на него изпълнителен лист. Затова и доводите в жалбата за нищожност на акта за разноски, тъй като за дължимостта им се следва издаване на постановление от ЧСИ – са несъстоятелни.

3

По изложените съображения БлОС намира, подадената жалба срещу акта за разноски за допустима и съответно основателна за размера от 52 лв. В останалата част задължението на длъжниците за разноски по изпълнителното дело е законосъобразно определено, поради което жалбата е неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 435, ал. 2, т.7 ГПК, БлОС РЕШИ:

Отменя връчените на 16.10.2020 г. на всеки един от двамата длъжници на М. И. Г. и на Г. И.

Г. покана за доброволно изпълнение в частта им, обективираща размера на разноските по изпълнението от 52 лв., от които 50 лв. начислена такса по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 2 лв., представляваща над дължимия размер такса начислена по т. 26 от ТТРЗЧСИ, кто незаконосъобразни.

Потвърждава връчените на 16.10.2020 г. на всеки един от двамата длъжници на М. И. Г. и Г.

И. Г. покана за доброволно изпълнение в останалата им част, обективиращ размера на дължимите разноски.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4