Решение № 12 от 30.04.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Тутракан, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Административно наказателно дело № 20263430200044 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 26-0362-000048 от 05.03.2026 г. на началника на РУ – Тутракан, на М. В. Ф., с ЕГН: **********, от ***, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят го обжалва в срок чрез надлежно упълномощената адв. Е. Г. от АК – Силистра.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, найсъщественият от които този за несъставомерност на деянието от субективна страна.

Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По делото е приложено писмено становище от надлежно упълномощената 1

Валентина Атанасова – главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП.

Твърди се както че жалбоподателят бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за изтеклата му застраховка „ГО“, така и че същият е действал виновно поради това, че не е носил документ за валидна застраховка. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на адвокатското такова.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.01.2026 г. свид. А. Й., заемащ длъжността старши полицай в РУ – Тутракан, съставил против жалбоподателя АУАН серия GA № 3256319 за това, че около на 07.01.2026 г., около 21:05 ч., в управлява собствения си лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, „като автомобила е със служебно прекратена регистрация по ЗГО от дата 28.10.2025 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП“.

Във връзка с установеното от актосъставителя нарушение била образувана преписка с № 114/2026 г. по описа на РП – Силистра с оглед събиране на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, а образуваното с акта АНП било прекратено с Мотивирана резолюция № 26-0362-М000001/13.01.2026 г., издадена на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН от началник група в ОДМВР – Силистра. В хода на проверката се установило, че на собственика на автомобила (т.е. жалбоподателя) е било изпратено уведомление от Гаранционния фонд с № 021028 от 22.09.2025 г.

Проверката приключила с Постановление на наблюдаващия прокурор от 19.02.2026 г. за отказ от образуване на ДП, тъй като обвинителят счел, че липсвал умисъл при осъществяване обективните елементи на престъпния състав, вследствие на което материалите от нея били изпратени отново на АНО.

Макар да е било изпратено уведомлението по чл. 574, ал. 10 от КЗ от Гаранционния фонд, че към 22.09.2025 няма данни за сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, и да личи от приложените към 2 прокурорската преписка доказателства, че кореспондентската пратка е изпратена на 26.09.2025, съдът не установява наличие на доказателства по делото дали и кога е получено уведомлението от жалбоподателя.

На 05.03.2026 г. било издадено процесното НП. То било връчено на жалбоподателя на 11.03.2026 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства: заверени копия на НП № 26-0362-000048/05.03.2026 г.; АУАН серия GA № 3256319/07.01.2026 г.; МР № 25-0362-М000001/13.01.2026 г.;

Постановление за отказ от образуване на ДП по пр. пр. № 114/26 от 19.02.2026 г.; Докладна записка № 362 ЗМ-13/13.01.2026 г. на ПИ в РУ – Тутракан;

Справка картон на водача; Справка АИС – регистрация на МПС; Справка за собственост на МПС; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР – Силистра; материалите от пр. пр. № 114/2026 г. по описа на РП – Силистра.

Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава, тя е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство (АНП) е започнало в отклонение от общия ред с постановяването на акт по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а именно – Постановление № 114/2026 г. от 19.02.2026 г. на РП – Силистра за отказ от образуване на ДП. Актът покрива хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и е постановен от надлежен орган, поради което АНП е образувано законосъобразно.

Наказателно постановление № 26-0362-000048/05.03.2026 г. е издадено от началника на РУ – Тутракан, който е родово и местно компетентен АНО.

НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, считано от постановяването на прокурорския акт, и притежава законово изискуемите реквизити по чл. 57, ал.

1 от ЗАНН. АНО е възприел фактическата обстановка, описана в прокурорския акт, като с НП е наложил предвидените в санкционната норма 3 кумулативни наказания.

Жалбоподателят е административнонаказателно отговорно лице и представлява надлежен субект на административно нарушение по чл. 175, ал.

3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като свои качеството водач на МПС. Изпълнителното деяние на извършеното нарушение се състои в управлението на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Жалбоподателят е осъществил обективните белези на нарушението, доколкото управляваният от него автомобил към 07.01.2026 г. е бил със служебно прекратена регистрация – т.е. не е бил регистриран по надлежния ред, считано от 28.10.2025 г.

По отношение осъществяването на субективната страна на деянието следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, от тълкуването на която може да се заключи, че деянието е осъществимо и при умишлена, и при непредпазлива форма на вината.

Съгласно ТП № 2/2023 г. на ВКС и ВАС липсата на уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация на автомобила е формална предпоставка същият да е действал невиновно при управлението на така дерегистрирания автомобил. В настоящия случай собственикът на процесния автомобил не е бил уведомяван за настъпилото на 28.10.2025 г. служебно прекратяване на регистрацията на МПС, видно от приетото като доказателство копие на Докладна записка № 362 ЗМ-13/13.01.2026 г. по описа на РУ – Тутракан (л. 17). Това обстоятелство се аргументира от автора на докладната записка с факта, че с измененията на ЗДвП, влезли в сила на 07.09.2025 г., била отпаднала необходимостта от уведомяването на собствениците на МПС за служебното прекратяване на регистрацията вследствие на несключена застраховка „ГО“. Съдът намира, че въпреки законовите изменения, които са неоспорим факт, цитираното задължение на органите на МВР все още не е отпаднало и се съдържа в чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., който е действащ нормативен текст и към настоящия момент, доколкото не е отменен/изменен, а и не противоречи по никакъв начин на изменената разпоредба от закона. В този смисъл постановките от цитираното тълкувателно постановление на ВКС и ВАС са запазили своята актуалност. Същевременно следва да се има предвид и че АНО нито е събрал в хода на досъдебната фаза на процеса, нито е представил 4 в хода на съдебната такава, други доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е действал виновно при извършване на процесното нарушение. При това положение, предвид задължителната за настоящия съдебен състав сила на цитираното тълкувателно постановление, съдът намира, че деянието на жалбоподателя е невиновно извършено (липсва непредпазливост), тъй като въпреки че е бил длъжен съгласно чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП да управлява регистрирано по надлежния ред МПС, субективно в конкретната ситуация не е могъл да предвиди обстоятелството, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Налице е обстоятелство по чл. 14, ал. 2 от НК, изключващо непредпазливостта, а именно фактическа грешка (незнание) относно дерегистрацията на процесното МПС, което незнание не се дължи на непредпазливост на жалбоподателя, тъй като дори и при полагане на дължимата грижа той не би бил в състояние да я избегне. В този смисъл е и основателният довод на защитата на жалбоподателя, че към настоящия момент не е наличен (или поне не е общодостъпен) Национален регистър на пътните превозни средства, упоменат в няколко разпоредби на чл. 143 от ЗДвП, в който би следвало да се съдържа информация относно ППС със служебно прекратена регистрация. Освен това, разпоредбите указват, че в него следва се вписва дерегистрацията на ППС при хипотези, различни от процесната, което още веднъж поставя въпросът, как водачът на МПС с налични регистрационни табели и свидетелство за регистрация би могъл да установи служебното ѝ прекратяване в хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, така че да му се вмени непредпазливото извършване на изпълнителното деяние по чл. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Съдът намира за необходимо да посочи още, че горният извод би останал непроменен, дори задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците на МПС за служебната дерегистрация в действителност беше отпаднало. Това е така, тъй като законодателят не е предвидил законово определен срок (с ясна начална и крайна дата), след изтичането на който да настъпва служебното дерегистриране, така че и при липса на уведомление да може да се счита, че водачът на дерегистрираното МПС е действал небрежно.

Като пример за такъв срок може да бъде даден 2-месечният срок по чл.18б, ал.

1, т. 10 от Наредба № I-45 във връзка с прекратяването на регистрацията по чл.

143, ал. 15 от ЗДвП, който има повече от ясна начална дата – датата на 5 придобиването на регистрираното МПС. В хипотези като настоящата обаче подобни срокове не съществуват. Цитираният от процесуалния представител на АНО 14-дневен срок по чл. 574, ал. 10 от КЗ касае прекратяването на регистрацията дотолкова, доколкото съгласно следващата ал. 11 гласи, че след изтичането му Гаранционният фонд следва да уведоми органите на МВР за наличие на предпоставките за дерегистрацията на МПС. Важните въпроси обаче – кога точно след изтичането на 14-дневния срок ще бъде изпратено уведомлението до МВР и кога точно ще се прекрати регистрацията, остават без законов отговор. Аргумент в тази насока се съдържа и в предоставената по настоящото дело пр. пр. № 114/2026 г.. Според информацията, дадена от Гаранционния фонд, хронологията е била следната: първо, уведомлението с № 21028/22.09.2025 г. по чл. 574, ал. 10 КЗ било изпратено на жалбоподателя на 26.09.2025 г. (като не е ясно кога, от кого и дали е получено); после на 27.10.2025 г. (т.е. 1 месец и 1 ден след изпращането на уведомлението) ГФ е изпратил на МВР уведомление по чл. 574, ал. 11 КЗ; и накрая – на 28.10.2025 г. е настъпила въпросната дерегистрация. Изложеното илюстрира красноречиво, че липсата на нормативно задължение за уведомяване за настъпилото прекратяване на регистрацията при настоящата нормативна уредба води до това, че деяния като процесното не биха могли да се вменят във вина на когото и да е било, тъй като дерегистрацията настъпва в произволен момент след приключването на действието на застраховката „ГО“.

Доводът на представителя на АНО, че жалбоподателят е бил уведомен от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 от КЗ и въз основа на това – че същият е знаел за прекратяването на регистрацията, следва да се отклони като неоснователен. Първо, уведомлението от ГФ до собственика на МПС няма отношение към формирането на субективната страна на деянието, тъй като то предхожда дерегистрацията (по аргумент от противното от цитираното ТП на ВКС и ВАС, в което е анализирано уведомлението от органите на МВР, с което собственикът се уведомява за точната дата на прекратяване на регистрацията на МПС) и не предполага, че собственикът ще разбере кога точно би настъпила тя. Второ, твърдението за настъпилия факт на надлежното уведомяване по чл. 574, ал. 10 от КЗ остава недоказано, доколкото липсва обратна разписка или друго подобно удостоверяващо доказателство.