Решение № 348 от 28.07.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Благоевград , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Грънчаров

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20211200500477 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 92287/15.03.2021г., постановено по гр.д. №207/2020г. по описа на РС Благоевград, е депозирана пред ОС Благоеврад, въззивна жалба от „Б.“ Е., ЕИК *, представлявано от С. Г. Д., чрез адв. А.Б..

Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение, както и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила при неговото постановяване. Поддържа се, че обжалваното решение е немотивирано и не отговаря на изискванията на чл. 235 от ГПК, като липсва произнасяне на първоинстанционния съд по основни доводи и възражения, навадени в хода на процеса от ответната страна. Събраните доказателства не са обсъдени нито заедно нито поотделно и това е довело до грешни правни изводи на съдебния състав, като изложените доводи са основания за отмяна на атакувания съдебен акт.

Във връзка с оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения навадени са доводи, че първоинстационният съд в противоречие с процесуалните правила е отменил определението си за допускане на ССчЕ, въпросите към която са относими именно към 1 твърдението на ответната страна за продължаване на договорните отношение във връзка със сключения договор за наем, при това признати от ищеца с конклудентни действия и като последица от допуснатото съществено процесуално нарушение, доводите и възраженията на ответната страна са останали недоказани пред първоинстанционния съд. В този смисъл поддържа се с въззивната жалба, че депозираните пред първоинстанционния съд данъчни декларации са относими към спора между страните по делото, както и че от м. 11.2019г. до настоящия момент, ищците са получавали суми заплащани от дружеството ответник не като обезщетение, а като наемни вноски, както и че същите са приели и са се ползвали от авансово внесените данъци именно върху доходи от наеми.

Оспорват се като неправилни фактическите и правни изводи на първоинстационния съд, за това че сключения между страните договор за наем е прекратен още през 2019г. Възразява се с въззивната жалба, че неправилно първоинстационния съд е приел че уведомлението от 18.09.2019г., представлява възражение съобразно чл. 17 от склюения договор с което се възразява срока на същия да бъде продължен. Поддържа се с въззивната жалба, че това уведомление нито съдържа волеизявление съставляващо възражение относно продължаването на срока на договора, нито е подадено в уговорения в чл. 17 от договора срок за подаване на такова.

Във връзка с оплакването за необоснованост, наведено с въззивната жалба, поддържа се от дружеството жалбоподател, чрез неговия пълномощник, че съдът не е обсъждал и съобразил при формиране на правните си изводи, че между страните по делото са текли преговори за продължаване на договора за наем, като поддържа се че постигнатото съгласие между страните е за продължаване на наемния договор, а не за неговото прекратяване, в каквато насока е писменото изявление на наемателя от 18.10.2019г. Навадени са в тази връзка правни доводи за това, че договорът за наем е неформален и консенсуален, поради което с постигането на съгласие между страните, същият се счита за сключен, като изрична писмена форма за действителност не е необходима. Поддържа се с въззивната жалба, че въз основа на събраните по делото доказателства следва да се приеме, че такова съгласие е било постигнато между страните още на 14.10.2019г. Акцентира се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд в тази връзка не е отчел и изцяло е оставил без обсъждане факта, че след датата 24.11.2019г. ползването на обекта от наемателя е продължило, без противопоставянето за това от наемодателя.

Поддържат се с въззивната жалба доводи и за това, че дори въз основа на доказателствената съвкупност да се приеме че на 14.10.2019г. не е установено съгласие за продължаване срока на договора за наем, то договора се е превърнал в безсрочен с продължаването на ползването на обекта след 24.11.2019г. без противопоставянето на наемодателя за това.

При оплакване за неправилност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, поддържат се с въззивната жалба доводи, че наемателят не само е продължил да ползва наетия обект, но е продължил да заплаща и наемната цена за това, като нито една от 2 платените наемни вноски не е била върната от наемодателите, както и от тях не е било направено уведомление до наемателя, че считат заплащаните суми като обезщетение за ползването на имота, а не като заплащане на дължимата наемна цена. Твърди се от жалбоподателя по делото, че изложеното съставлява доказателство за конклудентни действия, навеждащи на извода именно за наличие на договорна връзка между страните, което изключва възможността за уважаването на предявения иск по чл. 233 от ЗЗД като основателен.

Като доказателство за поддържаната от жалбоподателя теза за продължаване на срока на договора за наем между страните, поддържа се с въззивната жалба че сумата по § 1 чл. 8 от договора, представляваща гаранционна сума в размер на 850лв., е върната на ищеца едва на 22.01.2020г. Излагат се съображения, че ако действително наемателя е счел договора за наем за прекратен, то това връщане на гаранцията е следвало да стане според правилата на чл. 10 от § 1 на договора за наем- в двуседмичен срок от прекратяването му.

Оспорват се с въззивната жалба изводите на съда, за надлежно връчване чрез залепване на нотариалната покана от 30.12.2019г., като освен това се поддържа че в тази покана не се съдържа изявление за прекратяване на вече продължение към този момент договор за наем.

Възразява се с въззивната жалба, че залепването на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК не е надлежно извършено, тъй като предвидения 1 месечен срок изобщо не е спазен. Поддържа се с въззивната жалба, че ползването на обекта към момента на отправянето на тази покана е на основание продължен договор за наем, който не прекратен, респ. липсва към този момент основание за предаване на обекта на наемодателя.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, иска се от въззивния съд като правен резултат- да отмени обжалваното решение на РС Благоевград, като необосновано и неправилно и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане- на осн. чл. 266 ал. 3 от ГПК въззивният съд да допусне и назначи съдебно счетоводна експертиза, по отношение на която РС неправилно и в нарушение на процесуалните правила е отменил определението си за допускане на същата, като в този смисъл неоснователно е отказал събирането на относими към спора между страните доказателства, във връзка с направените от дружеството ответник възражения. С въззивната жалба са формулирани задачите за вещото лице във връзка си искането за допускане на съдебно счетоводна експертиза.

В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите К. Д. П. и Д. К. П., чрез пълномощника им адв. К.Д., с който се оспорва въззивната жалба и се иска от съда да я остави без уважение.

С писмения отговор са наведени доводи, че сключения между страните договор за наем е прекратен чрез отправяне на писмено уведомление до дружеството наемател, което е връчено на 18.09.2019г., чрез нотариална покана от Нотариус М. К.. Поддържа се от 3 въззиваемите чрез пълномощника им по делото, че нито в устна, нито в писмена форма от страна на наемодателят не е било изразявано съгласие за продължаване на срока на договора за наем. Връчена е на наемателя повторно нотариална покана- да се яви на 17.01.2020г. за да предаде ключовете от наетия търговски обект и да предаде владението на имота, като на посочената дата и час не се е явил представител на „Б.“ Е., след което е изплатена на наемателя гаранционната сума от 850.00лв., подлежаща на възстановяване при прекратяване на срока на договора.

Поддържа се с отговора на въззивната жалба, че от съдържанието на нотариална поканауведомително писмо/предизвестие/ от 18.09.2019г. чрез Нотариус М. К., са формулирани изрично условията за сключване на нов договор за наем, с действие след 24.11.2019г.

Излагат се съображения, че при тази категорични изявления на наемодателя и ясна редакция на текста, не следва да бъдат приети от съда доводите наведени с въззивната жалба относно действието на договора.

Относно задължението на наемодателите К. Д. П. и Д. К. П. за заплащане на авансов данък, поддържа се че задължение за наемодателя е било да декларира получените суми след прекратяване на срока на договора за наем, които според твърденията на ищците пред първоинстанционния съд, съставлява заплащане на обезщетение за ползването на имота по чл. 236 ал.2 от ЗЗД, което е в размер на дължимата наемна цена. Потвърждава се с отговора на въззивната жалба, че ищците са изпълнили задължението си да декларират получените суми по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като е било дължимо заплащането на авансов данък съгласно чл. 44 т. „а“ от ЗДДФЛ. Сочи се, че за решаването на спора между страните по делото, без правно значение е обстоятелството по какъв начин дружеството ответник е осчетоводило тези разходи.

По доказателствените искания на направени с въззивната жалба, с отговора на същата се поддържа че същите са неоснователни. Възразява се, че не е налице хипотезата на чл. 266 ал.3 от ГПК, на което основание е поискано допускането и назначаването на съдебносчетоводна експертиза. Първоинстанционният съд не е отказал да допусне ССчЕ, а след като я е допуснал е отменил определението си, тъй като е счел че поради липса на спор относно обстоятелствата на които експертиза е следвало да даде отговор, не се налага тези факти да бъдат установявани чрез този способ, а именно чрез съдебна експертиза. Възразява се още, че по този процесуален пред може да се установява и твърдението на въззивната страна за извършени от наемодателят конклудентни действия, сочещи наличието на наемно правоотношение. Възразява се че искането по чл. 195 от ГПК е недопустимо и неоснователно.

С писмения отговор на въззивната жалба са наведени доводи за това че въззивният съд не следва да кредитира и събраните пред първоинстационния съд гласни доказателства относно съществуването и валидното действие на договор за наем, тъй като още пред първоинстанционния съд е направено възражение, че доказването наличието на такъв 4 договор с гласни доказателства е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 164 ал.1 т. 3 от ГПК, с оглед на стойността на договора за наем.

С писмения отговор се иска от съда да потвърди обжалваното решение на РС Благоевград като правилно и законосъобразно.

Не са направени от въззиваемите чрез пълномощника им по делото доказателствени искания, като се претендират разноските пред настоящата съдебна инстанция, за което е представен списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

Писменият отговор на въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград счита за редовен и съобразен по съдържание с изискванията на процесуалния закон.

Въззивният съд намери за неоснователно доказателственото искане, направено с въззивната жалба за допускане на съдебно- счетоводна експертиза, като остави същото без уважение.

Формално не са налице основанията на чл. 266 ал. 3 от ГПК, тъй като първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение и не е отказал допускането на поисканата от ответната страна ССчЕ, а сам е отменил определението си с което вече е бил допуснал същата, с мотивите че обстоятелствата които се цели да бъдат установени с допускането на поисканата ССчЕ, се признават от ищцовата страна и са установени по делото чрез събирането на писмени доказателства.