Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 857 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 2025/2026
Вид
Определение № 857
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • член 10 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68, ал.3, т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.183, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.93, т.7 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 857 гр. Варна, 18.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова като разгледа докладваното от Ивелина Димова Частно наказателно дело № 20263110202025 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.68, ал.5 от ЗМВР.

Образувано е въз основа на постъпило искане от началника на Трето РУ при ОД на МВР-Варна за принудително извършване на действия по чл.68, ал.3, т.2 и т.3 от ЗМВР по отношение лицето Н. В. В. с ЕГН **********, с адрес: гр.****, ****.

Видно от изложеното в искането и представените по делото писмени доказателства, в Трето РУ при ОД на МВР Варна се провежда разследване за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което е образувано ДП № 46/2024 год.

С Постановление за привличане на обвиняем от 29.04.2026 год. на Н.

В. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Видно от приложената декларация от 11.05.2026г., В. не е дал съгласие да бъде дактилоскопиран и фотографиран, нито да му бъдат иззети образци за ДНК профил, съгласно нормата на чл.68, ал.3, т.2 и т.3 от ЗМВР.

От правна страна съдът приема следното:

Искането е допустимо, но неоснователно. Направено е от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР и оправомощен съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда на извършване и снемане на полицейска регистрация /приета с ПМС 336 /24.10.2014 г. / за извършване на полицейска регистрация – началника на Трето РУ при ОД на 1

МВР –Варна.

От приложеното постановление за привличане на обвиняем се установява, че обвинението е за престъпление, извършено в гр.**** и следователно по силата на чл.68, ал.5 от ЗМВР компетентен да се произнесе по искането е ВРС.

На следващо място, В. е в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, представляващо умишлено такова от общ характер.

От приложената декларация се установява, че е налице отказ лицето да бъде дактилоскопирано и фотографирано съгласно чл.68, ал.3, т.2 от ЗМВР, както и да бъде извършено изземване на образци за ДНК профил, съгласно чл.68, ал.3, т.3 от ЗМВР.

По силата на чл.68, ал.1 от ЗМВР на задължителна полицейска регистрация подлежат лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Съобразно разпоредбата на чл.68 ал.5 от ЗМВР, в случай на отказ, полицейската регистрация следва да се извърши принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.

В случая формално са налице предпоставки за извършване на полицейска регистрация на обв.Н. В.. Образувано е досъдебно производство, в рамките на което В. е привлечен в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Лицето е отказало регистрация по доброволен р е д , при което извършването на полицейска регистрация чрез дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, съгласно чл.68, ал.3, т.2 и т.3 от ЗМВР, може да бъде извършена само по принудителен ред. Съдът съобрази обаче Решението на СЕС по дело № С – 205/21, в което е прието, че "национално законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, по принцип е в противоречие с изискването по член 10 от Директива 2016/680 обработването на специалните категории данни, посочени в този член да бъде разрешено "само когато това е абсолютно необходимо". В цитираното решение на СЕС е посочено и че единствено обстоятелството, че дадено лице е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, само 2 по себе си не позволява да се презюмира, че събирането на данни е абсолютно необходимо с оглед на целите, които то преследва, и с оглед на произтичащото от него нарушаване на основните права, по-специално на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС. Във всички случаи следва да може да се провери дали естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем, или други релевантни фактори като конкретните обстоятелства във връзка с това престъпление, евентуалната връзка на посоченото престъпление с други висящи производства, предишни деяния или индивидуалният профил на съответното лице, могат да представляват обстоятелства, от които може да се установи такава "абсолютна необходимост".

В настоящия случай се касае за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК (и за което обвиняемият би могло да бъде освободен от наказание при условията на ал.3), като видът и тежестта му, сами по себе си, не сочат на подобна необходимост. Не се налага такъв извод и във връзка с личността на обвиняемия, който е неосъждан и не са представени данни за извършени от него други противообществени прояви. В искането също така не са изложени никакви обстоятелства, от които да може да се направи извод, че събирането на исканите данни е абсолютно необходимо във връзка с провежданото наказателно производство и че преследваните цели не биха могли да бъдат постигнати по друг начин, който да засяга в по-малка степен правото на обвиняемия на защита на личния живот и на личните данни.

С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките за извършване на полицейска регистрация на Н. В. В., тъй като това би се явило необосновано събиране на данни от органите на МВР, поради което и искането следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.68 , ал.5 от ЗМВР, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Христо Христов – Началник на Трето РУ при ОД на МВР Варна за разрешаване на принудително извършване на полицейска регистрация по отношение на Н. В. В. с ЕГН 3

**********, с адрес: гр.****, ****.

Препис от определението да се изпрати на началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна за сведение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4