Решение № 35 от 29.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Плевен, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря Иглика Н. В. като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20254430202422 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 036/08.12.2025 г. на ДИРЕКТОР на РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕПЛЕВЕН, на „***“ ЕООД-гр.***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева, възлизащи на 3579,04 €/, на основание чл. 136 ал.2 т.3 от Закона за управление на отпадъците, за извършено нарушение по чл.35 ал.3 вр.ал.2 т.2 ЗУО.

Санкционираното лице обжалва Наказателното постановление /НП/ като изтъква, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – липсва ясно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не са посочени доказателствата, които потвърждават твърдяното нарушение и не е разкрита обективната истина в хода на административнонаказателното производство /чл.42 ал.1 т.4 ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5, чл.52 ал.4 ЗАНН/. Наред с това, оспорва фактическата обстановка на случая като изтъква, че процесният превоз е извършен въз основа на договор с трето лице – „***“ ЕООД, в който товарът е описан като „нормална/безопасна стока“, т.е. – че „***“ ЕООД-гр.***, ЕИК: *** /“ДРУЖЕСТВОТО/ е действало добросъвестно, без знанието, че в действителност, се касае за отпадък по смисъла на ЗУО, т.е., че отговорните длъжностни лица не са действали виновно, а оттук – че не са налице и предпоставките по чл.6 ЗАНН. При условията на евентуалност, моли случаят да бъде преценен като „маловажен“, тъй като счита обществената му опасност за незначителна; същевременно изтъква, че наложената имуществена санкция 1 е и в нарушение на принципа на пропорционалност, намерил отражение в правото на ЕС. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатски хонорар.

В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

За ответната страна – ДИРЕКТОР на РЕГИОНАЛНА

ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ-ПЛЕВЕН – се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата; пледира НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно, като представя и писмени бележки в подкрепа на тази своя позиция.

Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 036/26.09.2025г. от страна на К. С. М. - главен експерт при РИОСВ - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Д. В. Б. и Управителят на „***“ ЕООД-гр.***, ЕИК: ***. Съставен е срещу ДРУЖЕСТВОТО във връзка с постъпила на 04.08.2025г. по електронната поща на РИОСВ-ПЛЕВЕН информация (документ) с вх. № 678(6) от страна на ДИРЕКЦИЯ „Н.К.Ц.“ към МИНИСТЕРСТВОТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ, касаеща прилагането на Регламент ЕО № 1013/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006г. относно превоз на отпадъци, във връзка с осъществен трансграничен превоз на 15,680 тона неопасни отпадъци с код 15 01 02 от „***“ ЕООД. След извършена справка в Националната информационна система за отпадъци към ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА-СОФИЯ е установено, че като превозвач, „***“ ЕООД не притежава регистрационен документ, издаден по реда на Глава V, раздел II от ЗУО за събиране и транспортиране на отпадъци с код 15 01 02; в РИОСВ - Плевен са представени с вх. № 3619/10.07.2025 г, попълнени формуляри за трансграничен превоз на отпадъци по Приложение (Анекс) VII на Регламент (ЕО) № 1013/2006 от „***" ООД, гр. Плевен за извършен превоз на 10.07.2025 г., на отпадък с код 15 01 02 /пластмасови опаковки/, в количество 15,680 т.; трансграничният превоз е извършен от РЕПУБЛИКА РУМЪНИЯ до гр.

ПЛЕВЕН, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с местоназначение - площадка за дейности с отпадъци, стопанисвана от дружество „***“ ООД, находяща се в гр. Плевен, в поземлен имот с идентификатор ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ПЛЕВЕН; транспортът е осъществен посредством транспортно средство с регистрационен номер ***, от страна на „***“ ЕООД. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.136 ал.2 т.3 във вр. чл.35 ал.3 във вр. ал.2 т.2 ЗУО. При съставянето на АУАН, 2

Управителят на ДРУЖЕСТВОТО възразил, че не е съгласен с направените констатации. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН било представено подробно писмено възражение, в което били изложени основните аргументи, намерили отражение и в жалбата, с която е сезиран Съдът, а именно – че се касае за „добросъвестно“ извършен превоз, както и че случаят е „маловажен“, и следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Описаната по – горе фактическа обстановка и правна квалификация били възприети изцяло от административнонаказващия орган, респ. – направените възражения били преценени като неоснователни. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на „***“ ЕООД-гр.***, ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева, възлизащи на 3579,04 €/, на основание чл. 136 ал.2 т.3 от Закона за управление на отпадъците, за извършено нарушение по чл.35 ал.3 вр.ал.2 т.2 ЗУО.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /чл.157 ал.2 и ал.4 ЗУО, л.31 – 33 от делото/. Не са налице претендираните от жалбоподателя нарушения на процесуалните правила. Внимателното запознаване със съдържанието както на съставения АУАН, така и на издаденото НП разкрива, че е налице пределно ясно и подробно описание на нарушението и обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено; както съставеният АУАН, така и издаденото НП съдържат отбелязване и на доказателствените материали, които потвърждават твърдяното нарушение. В този смисъл, не са налице нарушения, а още по-малко – съществени - на императивните разпоредби на чл.42 ал.1 т.4 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Що се отнася до претенцията, че е нарушена разпоредбата на чл.52 ал.4 ЗАНН, вкл. – че не е разкрита обективната истина в хода на административнонаказателното производство, следва да бъде напомнено, че съобразно посочената разпоредба, „Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.

Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.“. Видно е, че се касае за преценка, възложена на административнонаказващия орган, съответно – да се счита, че същият е нарушил чл.52 ал.4 ЗАНН единствено защото не е преценил обстоятелствата на случая съобразно възприетата от жалбоподателя, позиция – съвсем не отговаря на точния смисъл, вложен в цитираната разпоредба. Служебната проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство не разкрива и други пороци при неговото провеждане, поради което Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление, се явява формално законосъобразно.

Във връзка с неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите К. С. М., Д. В. Б., както 3 и писмени доказателства /л.10 – 18, л.26, л.40, л.50 – 60, л.67 от делото/.

Показанията на свидетелите М. и Б., Съдът преценява като непредубедени, добросъвестни, относително подробни и изцяло в подкрепа на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка; в нейна подкрепа са и представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – заверени преписи и оригинали на Констативен протокол № ***/25.08.2025г. на РИОСВ-ПЛЕВЕН (вх.№ КП 619/26.08.2025г. на РИОСВ-ПЛЕВЕН, писмо вх.

№678(6)/04.08.2025г. на РИОСВ-ПЛЕВЕН, писмо вх. № 3619/10.07.2025г. на РИОСВ-Плевен, ведно с приложени към него транспортни документи, касаещи извършения трансграничен превоз на отпадъци. От тези доказателствени източници се установява по красноречив начин изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, Съдът приема същата за доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.35 ал.3 ЗУО, „За извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т.

9 - по реда на глава пета, раздел IV.“, а съобразно чл.35 ал.2 т.2 ЗУО, „Разрешение не се изисква за: събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби;“; на свой ред, съобразно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 43 от ДР на ЗУО, „"Транспортиране" е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност.“. Видно е, че транспортирането на отпадъци по смисъла на ЗУО е поставено под особен регистрационен режим, с издаване на документ по реда на глава пета, раздел II от същия Закон, т.е. изводимо е задължение за лицата, които нямат необходимата регистрация, да се въздържат от извършване на дейности по транспортиране на отпадъци; наред с това, при съобразяване на изложеното дотук е видно, че ДРУЖЕСТВОТО не е изпълнило това задължение, а вместо това, на 10.07.2025г. е извършило описания по-горе трансграничен превоз на отпадъци от РЕПУБЛИКА РУМЪНИЯ до РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр.ПЛЕВЕН, без съответна регистрация. Ето защо Съдът намира, че при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, ДРУЖЕСТВОТО не е изпълнило задължението, изводимо от чл.35 ал.3 вр.ал.2 т.2 ЗУО – и същото нарушение, се явява доказано по несъмнен начин.

Не могат да бъдат възприети съображенията на жалбоподателя по съществото на правния спор. В резюме, тезата на жалбоподателя се свежда до „добросъвестност“ - незнание на естеството на превозвания товар, включително – своеобразно въвеждане в заблуждение относно същото естество, от страна на контрагент. Така развиваната теза не може да бъде възприета, на първо място и преди всичко, защото отговорността на едноличните търговци и юридическите лица, предвидена в общата разпоредба на чл.83 ЗАНН, е безвиновна – същата има за правопораждащ юридически факт единствено неизпълнение на задължение към

4

ДЪРЖАВАТА/ОБЩИНАТА. В този смисъл, независимо дали се касае за незнание на определени факти/обстоятелства от страна на отговорни длъжностни лица, изпълняващи дейност за едноличен търговец /юридическо лице или за напълно съзнателна и целенасочена противоправна/престъпна дейност от страна на подобни отговорни длъжностни лица, разгледано на плоскостта на правния институт, регламентиран в чл.83 ЗАНН, субективното отношение на такива длъжностни лица, е напълно ирелевантно. На второ място – и само по съображения за пълнота - следва да бъде подчертано, че така развиваната теза от страна на ДРУЖЕСТВОТО, не може да бъде възприета и поради това, че същата бива опровергана от представените по делото писмени доказателства. Така, съобразно представените преписи на транспортни документи и по-конкретно - Анекс VII /л.12 от делото/, в т. 10. V. е изрично вписан кода на превозвания отпадък - 15 01 02, а в т.5 (b) от същия Анекс, е положен и подпис от името на превозвача – „***“ ЕООД, т.е. не може обосновано да се приеме, че ДРУЖЕСТВОТО е било /своеобразно/ въведено в заблуждение от свой контрагент относно естеството на товара; отделно от това, договорните взаимоотношения и претенции между частноправни субекти, следва да се поставят за разглеждане от компетентния граждански съд, поради което и повече не следва да бъдат обсъждани в настоящия съдебен акт.

В съответствие с изложените дотук фактически и правни доводи, Съдът намира, че така обсъжданото нарушение, се явява доказано по несъмнен начин и правилно, административнонаказващият орган е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл. 136 ал.2 т.3 от Закона за управление на отпадъците – в размер от 7 000 до 20 000 лева. Предвид обстоятелството, че се касае за нарушение, което е извършено за първи път, правилно, нейният размер е определен в самия минимум – 7 000 лева, поради което, повече няма да бъде обсъждан. Случаят не е „маловажен“, тъй като обществената му опасност е типична за нарушение по чл.35 ал.3 вр.ал.2 т.2 ЗУО – касае се за формално по своя характер нарушение, свеждащо се до неспазване на особения регистрационен режим по транспортиране на отпадъци. Що се отнася до виждането на жалбоподателя, че наложената имуществена санкция е в нарушение на принципа на пропорционалност, намерил отражение в правото на ЕС, следва да бъде подчертано, че и това виждане, няма как да бъде споделено. От една страна, както беше отбелязано, административнонаказателната разпоредба на чл. 136 ал.2 т.3 ЗУО предвижда налагане на имуществена санкция в границите на специален минимум и максимум, т.е. предвидена е възможност за нейното индивидуализиране, в съответствие с конкретиката на случая – и както също беше отбелязано, преценката на административнонаказващия орган за налагане на минимална по размер имуществена санкция, се явява правилна. От друга страна, претенциите за нарушаване на принципа на пропорционалност в правото на ЕС, будят и определено недоумение, доколкото по същество, административнонаказателната отговорност по 136 ал.2 т.3 ЗУО почива 5 именно на правото на ЕС, т.е. същата не би фигурирала в обективното ни право, без правото на ЕС – независимо от неговия характер, качество на законодателната дейност на органите на ЕС и прочие.

Разпечатката съдържа 26 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e37c0813-cd4f-494a-818a-88116c49c7d4