Решение № 1867 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1867 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100501697 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1697/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Б. М., ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20235 от 08.11.2024 г постановено по гр.д.

№6281/24 г на СРС , 174 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да се признае за установено , че М. не дължи сумата в общ размер от 206,55 лв., от които 163,22 лв. разноски в исковото и сумата от 34,33 лв. разноски в заповедното производство, които суми са предмет на изпълнителен лист издаден по влязло в сила на 24.11.2018 г. съдебно решение по гр.д. № 2230/2018 г. на 141 състав на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248600400021 по описа на ЧСИ В.М., поради изтекла погасителна давност. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Счита , че давността е била изтекла още преди издаване на изпълнителния лист . Поискания изпълнителен способ – запор върху трудово възнаграждение – не е довел до осребряване на имущество и не е прекъснал давността . В молбата за запор не е посочено конкретно имущество , което да бъде запорирано . Не са извършени изпълнителни действия за повече от 5 години .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Решението , по което е издаден изпълнителния лист е влязло в сила на 24.11.2018 г . В рамките на 5-години са предприети множество изпълнителни действия , с които е 1 прекъсната погасителната давност . Запор върху банкова сметка прекъсва давността независимо дали са установени средства по сметката .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.11.2024 г и е обжалвано в срок на 03.12.2024 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2230/2018 г. на 141 състав на СРС е издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу длъжника за сумата в общ размер от 206,55 лв., от които 163,22 лв. разноски в исковото и сумата от 34,33лв. разноски в заповедното производство. Образувано е изпълнително дело № 20248600400021 по описа на ЧСИ В.М..

Според СРС съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Посоченото съдебно решение за вземанията е влязло в законна сила на 24.11.2018 г. Давността е петгодишна и е следвало да изтече на 24.11.2023 г. , но съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците по време на действие на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давност не е текла по силата на закона. С 62 дни следва да се удължи и давността по конкретния случай и при това положение давностния срок би изтекъл на 26.01.2024 г.

Според СРС давностният срок се прекъсва с предприемането конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване 2 на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. От материалите по изпълнителното дело, прието като писмено доказателство, се установява, че на 03.01.2024 г. взискателят с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискал предприемане на конкретни изпълнителни действия – налагане на запори върху банкови сметки, опис и оценка на движими вещи и изнасянето им на публична продан. В чл.116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.

Според СРС ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане. В този смисъл са задължителните за съдилищата тълкувания, дадени с ТР 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Според СРС с поисканите и извършените изпълнителни действия петгодишната давност е прекъсната преди изтичането й и е започвала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към настоящия момент т.е. искът е неоснователен .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .

Решението , по което е издаден изпълнителния лист е влязло в сила на 24.11.2018 г , а давността за вземанията е 5-годишна . Законосъобразно първоинстанционният съд е взел предвид спирането на погасителната давност съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците по време на действие на извънредното положение ; за периода 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. По тази причина не е изтекла 5-годишната погасителната давност за вземанията до издаване на изпълнителния лист на 11.12.2023 г и до молбата за образуване на изпълнителното дело на 03.01.2024 г. С тази молба е поискано извършване на изпълнителни действия , съответно такива са били извършени от ЧСИ и давността е била прекъсната съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД . Искането от страна взискателя да се извърши определено изпълнително действие прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да приложи искания от взискателя изпълнителен способ . В този 3 смисъл са мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС , както и решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№1747/20 г на ВКС , IV ГО, решение №126 от 28.06.2022 г по гр.д.№3409/21 г на ВКС , III ГО, решение №127 от 12.07.2022 г по гр.д.№2884/21 г на ВКС , III ГО и др. Без значение е дали по изпълнителното дело са постъпили суми . Към настоящия момент 5-годишната давност за процесните вземания не е изтекла и исковете са неоснователни .

Налага се изводът , че решението на СРС е правилно . С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 50 лева юрисконсултско възнаграждение .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20235 от 08.11.2024 г постановено по гр.д.№6281/24 г на СРС , 174 състав .

ОСЪЖДА В. Б. М., ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София 50 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4