Решение № 38 от 23.05.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Враца, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело № 20221400900086 по описа за 2022 година

Съдебното производство е образувано по искова молба вх.№ 2550/28.04.2022 г. на Н. П. В., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му адв.Й. Д., с която е предявен осъдителен иск против ЗАД "ДаллБогг:

ЖИ.т и здраве" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, за сумата 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на М. П. М., настъпила вследствие ПТП от 02.12.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2022 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 02.12.2020 г., около 01:10 ч. , в гр.Враца, по ***, с посока на движение от *** към изхода за гр.Монтана, И.

Ц. С. е управлявал л.а. "Ауди А4", с рег.№ ВР *** СА. По същото време по същия булевард, в пешеходната зона, се е движил и пешеходецът М. П. М..

Излизайки от подлеза, намиращ се срещу ЖП гара Враца и малко преди кръговото кръстовище към бензиностанция "Лукойл", водачът на лекия автомобил, поради невнимание и движение със скорост, несъобразена с пътните условия и особеностите на пътя /неосветен участък/, както и със собствените си възможности, е реализирал ПТП като е блъснал с предната част на автомобила пресичащия пътното платно пешеходец. От удара мъжът е 1 полетял и паднал на земята, като е получил множество по вид и степен телесни увреждания. Твърди се, че за така настъпилото ПТП са били уведомени органите на реда и е било образувано ДП № 100/2020 г. по описа на ОСлО-Враца, пр.пр.№ 1942/2020 г. по описа на ОП-Враца.

Посочва се, че пострадалият пешеходец е бил транспортиран от екип на СМП в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, гр.София, където е починал на 11.12.2020 г., поради несъвместими с жИ.та травматични увреждания.

Според изложеното в исковата молба, от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е установено, че причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, поради което срещу И. С. е съставен обвинителен акт и делото е внесено за разглеждане в ОС-Враца. Образувано е НОХД № 202/2021 г. и с Присъда № 260013/12.05.2021 г., влязла в законна сила на 28.05.2021 г., С. е признат за виновен за престъпление по чл.343а, ал.1, б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342 НК и са му наложени наказания "Лишаване от свобода" и "Лишаване от право да управлява МПС".

Ищецът пояснява, че е втори съпруг на майката на починалия М. М. и след нейната смърт е бил неговия единствен близък роднина. Твърди, че са били задружно семейство, което е споделяло, както радостите на жИ.та, така и тъгата, и въпреки че не са биологични роднини, те са изградили специална и неповторима връзка помежду си. Посочва, че е полагал системни грижи за М.

М. от ранната му детска възраст и го е приемал като свое дете. Според ищеца, двамата са били силно привързани един към друг, винаги са си помагали при нужда, починалият е споделял всичко с него и е приемал напътствията му.

След смъртта на съпругата на ищеца, двамата са изградили още по-силна връзка помежду си, характеризираща се с привързаност и емоционалност, и са прекарвали голяма част от времето си заедно. Ищецът твърди, че е шокиран от факта, че жИ.тът на М. е приключил преди неговия собствен, както и че не може да преодолее загубата на едно дете, което е приел и отгледал с любов като собствено.

В исковата молба се посочва, че няма паричен еквивалент на загубата на ищеца и нищо не е в състояние да запълни празнотата в жИ.та му след загубата на М. М., но с оглед справедлИ.стта, следва да бъде компенсиран.

Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. "Ауди А4", с 2 рег.№ ВР *** СА, е била налице валидна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" по сключена с ответното дружество полица, на 28.02.2022 г. е била предявена доброволна претенция пред застрахователното дружество и е образувана щета № 0801-001733/2020-01. В законоустановения срок ответникът е уведомил ищеца, че не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение, което поражда правен интерес от предявяване на претенцията пред съда. Според ищеца, сума в размер на 120 000 лв. би успяла до някаква степен за притъпи непоносимата мъка, която изпитва от загубата на доведения си син.

Посочва се, че с оглед чл.496 КЗ вр. чл.409 КЗ вр. чл.84, ал.3 ЗЗД застрахователят дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ – 19.04.2022 г. до датата на изплащане на обезщетението.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4451/29.07.2022 г. от ЗАД "ДаллБогг:ЖИ.т и здраве" АД, в който се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан

Ответникът признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/30/120001819110, валидно към 02.12.2020 г. Оспорва твърденията за изключителна вина на И. Ц. С. за настъпилото ПТП, като счита, че от представените писмени доказателства е видно, че вредоносният резултат е настъпил вследствие поведението на М. П.

М.. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.

Ответникът счита претендираното обезщетение за необосновано завишено, а в условията на евентуалност – за недължимо, поради липса на близки отношения между ищеца и починалия. Изтъква, че от мотивите към присъдата по НОХД № 202/2021 г. по описа на ОС-Враца е видно, че загиналият М. М. към датата на произшествието е бил диспансеризиран с диагноза "Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, с голяма давност" и многократно е настаняван на стационарно лечение, както и че е живеел сам, няма близки, преживявал е на улицата и често е бил забелязван да се движи по релсовия път в района на гарата. Счита, че от тези обстоятелства е видно, че ищецът и загиналия не са имали близка връзка.

В отговора на исковата молба се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от М. П. М., който е нарушил правилата за движение, залегнали в чл.108, ал.2, чл.32, ал.2 и чл.113, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 3 от ЗДвП, тъй като не се е движел по тротоара или по платното, протИ.положно на движението на автомобила, преди да навлезе в пътното платно не е съобразил с разстоянието на приближаващото се превозно средство и скоростта на движението му и при пресичане на пътя не се е съобразил с придвижващите се автомобили и ненужно е удължил престоя си на пътното платно. Ответникът счита, че това поведение е в пряка и непосредствена връзка с настъпването на вредоносния резултат и следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.

Ответникът оспорва и акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава по аргумент за неоснователност на главния иск. Алтернативно възразява срещу началната дата, от която се иска да бъде присъдено обезщетението. Изтъква, че съгласно чл.380, ал.3 вр. чл.409 КЗ, когато ищецът е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за причинените вреди и е представил банкова сметка – датата, следваща тази на представянето й, се счита за дата на изпадане в забава на застрахователя, а в случая нито в извънсъдебното, нито в съдебното производство ищецът е представил лична банкова сметка, поради което най-ранният момент, от който може да се начислява законна лихва е от датата, следваща редовно депозиране на съответната банкова сметка.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба вх.№ 5584/30.09.2022 г. от Н. П. В., чрез пълномощника му адв.Й. Д.. Ищецът счита за неоснователно направеното оспорване на основанието и размера на исковата претенция. Изтъква, че е налице влязла в сила присъда на наказателния съд, с която И. С. е признат за виновен, която се ползва с обвързващата сила по чл.300 ГПК, поради което становището на ответника, че не са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността му и че не е налице изключителна вина на водача на лекия автомобил, е неоснователно.

Ищецът изразява несъгласие и с направеното оспорване относно близките отношения между него и починалото лице. Счита за бланкетно направеното оспорване на размера на исковата претенция, като счита, че същият кореспондира с принципа за справедлИ.ст по чл.52 ЗЗД и с търпените неимуществени вреди.

4

Намира за неоснователно и оспорването на акцесорния иск за законна лихва, като отново посочва, че е предявена доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но по същата е постановен отказ и ответникът следва да носи негативните последици от своя отказ, считано от датата на постановяване.

Ищецът намира за неоснователно и направеното от ответника възражение за съпричиняване, като оспорва твърдението, че психическото състояние на М. М. е допринесло за настъпване на ПТП.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е НОХД № 202/2021 г. по описа на Окръжен съд-Враца. Допуснати и изслушани са специализирани съдебна автохеническа експертиза /САТЕ/ и съдебно психиатрична експертиза /СПЕ/.

След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 436/07.12.2022 г. съдът е приел, за безспорно обстоятелството, че н а 02.12.2020 г. около 01:10 ч. в гр.Враца е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка "Ауди А4", с рег.№ ВР *** СА, управляван от И. Ц. С., и пешеходеца М. П.

М..

Не се спори, а и от приложените съобщение за смърт № 1516/13.12.2020 г. и препис-извлечение от Акт за смърт № 1701/13.12.2020 г. на Столична община, район Красно се установява, че от удара пешеходецът М. М. е получил телесни увреждания, вследствие на които на 11.12.2020 г. е починал в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД, гр.София.

От приложеното наказателно производство е видно, че с Присъда № 260013/12.05.2021 г. по НОХД № 202/2021 г. по описа на ОС-Враца посъдимият И. Ц. С. е признат за виновен в това, че на 02.12.2020 г. около 01:10 часа в гр.Враца в платното за движение по *** в подлеза срещу ЖП гара Враца в посока *** – гр.Монтана при управление на лек автомобил "Ауди А4" с рег.№ ВР *** СА, собственост на баща му Ц. С. В., в нарушение 5 на чл.20, ал.2 ЗДвП, като не е намалил скоростта или спрял при необходимост при възникнала опасност за движението, не е реагирал своевременно на възникналата опасност с аварийно спиране, предизвикал е ПТП и по непредпазлИ.ст е причинил смъртта на М. П. М., настъпила на 11.12.2020 г. в УМБАЛСМ "Пирогов", гр.София, като пострадалият е съпричинил резултата с допуснато от него нарушение по чл.108, ал.1 ЗДвП и деецът е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия след деянието, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б."б" вр. чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342 вр. чл.58а, ал.1 НК го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода.

Присъдата е влязла в законна сила на 28.05.2021 г.

От приложеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 011/02.02.2022 г., изд. от Община Ботевград, се установява, че М. П. М. е имал баща П. К. М., починал на 02.11.2013 г., майка Ц. Г. В., починала на 23.05.2010 г. и сестра Н. И. Н., починала на 30.11.1981 г.

Представено е и удостоверение за граждански брак, издадена въз основа на Акт за граждански брак № 3/1987 г. на Община Мизия, от което е видно, че майката Ц. Г. В. е имала граждански брак с ищеца Н. П. В., сключен на 28.01.1987 г.

От събраните по делото писмени доказателства – справки от РЗОВраца, справка от ЦПЗ-Враца и приложена към същата епикриза, както и от заключението на изслушаната СПЕ, се установява, че М. П. М. е бил диспансеризиран в ЦПЗ-Враца през 2006 г. с диагноза "Параноидна шизофрения". Заключението на вещото лице е, че към датата на ПТП – 02.12.2020 г. шизофренният процес при М. П. М. не е бил спрял, той не е вземал поддържаща терапия и не е лекуван в психиатрично заведение от 2019 г. Посочено е също, че М. П. М. многократно е настаняван стационарно в различни психиатрични заведения: ЦПЗ Враца, ДПБ Карлуково, доброволно или задължително, тъй като е живеел сам, не е имал поддържаща среда, не е вземал поддържаща терапия и това е водело до чести обостряния, които са налагали и хоспитализации.