Решение № 268 от 03.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Благоевград, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора А. Кр. А. като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200501336 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 19390/ 15.12.2025 г. от К. Т. – прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, териториално отделение – Гоце Делчев против Решение № 424/ 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 211/ 2025 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, с искане за отмяна на решението в уважителната част, а при евентуалност изменение на решението в частта на присъденото обезщетение, като си иска намаляването му.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че не са настъпили вреди над обичайните такива.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 424/ 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 211/ 2025 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев,, като се постанови друго, с което да се отмени решението в уважителната част, а при евентуалност да се намали присъденото обезщетение.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови 1 доказателства при въззивната проверка, като не се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба, като се излагат доводи за това. Претендират се сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен, счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Производството е образувано по искова молба депозирана от от И. А. К. с ЕГН **********, против Прокуратурата на Република България, със седалище в гр. С., бул. „В.“ №, осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 20 000,00 лeва, претърпени в резултат на водено срещу ищеца наказателно производство ДП № 433/2013г. по описа на РУП - Гоце Делчев и НОХД № 433/ 2014 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, приключило с оправдателна присъда, както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение на ангажиран адвокат по делото.

Ищецът твърди, че с Присъда № 350/23.05.2019 година, постановена по НОХД № 433/2014 година по описа на Районен съд - Гоце Делчев, потвърдена с Решение № 875/21.02.2020 година, постановено по ВНОХД № 303/2019 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, е призната за невиновна за това, че на ***година в град Гоце Делчев, област Благоевград, в съучастие като съизвършител с А.А.М. от същия град, с цел да принудят А. А. М. от град Гоце Делчев, област Благоевград, да се разпореди със свое право /да прехвърли правото си на собственост върху идеални части от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** - къща/ построени надземен жилищен етаж и таван/, с адрес ул. „З. С.“ № в град Гоце Делчев, в полза на синовете си А. А. М. и И. А. М., го заплашили с насилие ********, като деянието е извършено от две лица и е било придружено с причиняване на ****, изразяваща се в ******, поради което е оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 във вр. с ал.

1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. С чл. 130, ал. 2 от НК. Сочи се, че наказателното производство се е развивало в продължение на **** години, като по делото е имало общо *** съдебни заседания. ******************** Иска се от съда да осъди ответника да заплати паричното обезщетение, което определя като еквивалент на претърпените неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, както и сторените имуществени вреди в размер на 2

1000,00 лева. Не претендира лихва. Претендира съдебни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната страна, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани по размер. Аргументира се тезата, че не е налице причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство по случая и твърдените от ищеца неимуществени вреди.************

По делото са събрани ангажираните от страните писмени и гласни доказателства.

След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа страна на спора:

По делото не е спорно, че ищеца е била привлечена като обвиняема с постановление от ****г. за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, като й е била взета мярка за неотклонение „подписка“, за това, че на *** г. в гр. Г. Д., обл. Б., в съучастие като съизвършител с А. А. М. с цел да принудят А.А. М. от гр. Г. Д., обл. Б., да се разпореди с вещ /да подпише пълномощно, с което да прехвърли къщата си на името на съпругата си И. и сина А./, го заплашили с ***, като деянието е придружено с причиняване на ********, изразяваща се в ************* Установява се, че наказателното производство по Досъдебното производство е приключено и в неговия втори стадий с Обвинителен акт от 25.04.2014 год. на наблюдаващия прокурор, с който И. А. К. е предадена на съд за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, вр. С ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

По повод внесения обвинителен акт е било образувано НОХД № 235/2014 год. по описа на PC - Гоце Делчев. В съдебната фаза на наказателното производство е проведено разпоредително заседание на *** год., след което с Определение № 1944/25.06.2014 год. по НОХД № 235/2014 год. по описа на PC - Гоце Делчев, влязло в сила на *** год., е прекратено съдебното производство по НОХД и делото е върнато на РП - Гоце Делчев в Стадия “Действия на прокурора след приключване на разследването“ за отстраняване на съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на К.. В изпълнение на посоченото по-горе определение по НОХД № 235/2014 год. по описа на PC - Гоце Делчев в съда е внесен нов Обвинителен акт от 25.08.2014 год., с който К. е предадена на съд за престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 от НК, вр. с чл. 20, ал. 1 от НК, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Въз основа на него било образувано НОХД № 433/2014 година по описа на Районен съд – Гоце Делчев.

Установява се, че в хода на наказателното производство в съдебната му фаза са проведени общо *** съдебни заседания, като в *** от тях ищеца се е явила лично и е взела участие. Производството по делото е приключило с Присъда № 350 от 23.05.2019г., потвърдена с Решение № 875/21.02.2020 3 година, постановено по ВНОХД № 303/2019 година по описа на Окръжен съд – Благоевград, с която ищеца е призната за невиновна и е оправдана по така повдигнатото й обвинение.

От приложените материали по НОХД № 433/2014 година на РС – Гоце Делчев се установява, че ищеца е била ***, както и че по повод повдигнатото й обвинение за първи път й е направена ***.

От разпита на свидетеля К. се установява, че ****

От показанията на свидетеля М. се установява, че е син на ищеца.

*************

По делото е допусната и извършена и съдебно-психологична експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, по която вещото лице К. след извършено изследване е дала заключение относно психологичното състояние на ищцата, след образуване на наказателното производство.**** Правното основание на иска е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Разгледан по същество, съдът приема искът за доказан по основание.

Постановяването на оправдателна присъда по повдигнато обвинение, влязла в законна сила, обосновава наличието на правен интерес от предявяване на иск за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на повдигнатото и внесеното в съда от прокуратурата обвинение.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да възникне задължение за обезщетение по този текст е необходимо да има повдигнато обвинение и обвиняемия да е оправдан. Законът не е поставил изискване, процесуалните действията на ответника от момента на повдигане на обвинение до момента на оправдаването да са незаконосъобразни. Отговорността е обективна и тя се носи дори към момента на извършване на процесуалните действия, те да са били оправдани с оглед събраните до момента доказателства и са съответствали на вътрешното убеждение на съответния правозащитен орган.

В този смисъл е неоснователен доводът на Прокуратурата, че вредите не са в причинна връзка с нейните действия, тъй като тези действия били законосъобразни, а разследването било протекло в разумен срок.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищеца е била обвинена в извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева, като наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, поради това, че ищеца не е осъществила състава на престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. с ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

Приключването на наказателното производство спрямо ищеца с оправдателна присъда поради това, че обвинението не е доказано, тъй като от събраните по делото доказателства са недостатъчни за да се формира несъмнен извод за осъществяване състава на престъплението, обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а оттук - и на действията на длъжностните лица на Прокуратурата на Република България 4 по повод образуваното досъдебно производство, привличането на ищцата като обвиняема и налагането на мярка за неотклонение, внасяне на обвинителен акт в съда, поддържане на обвинението. Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитниргани по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Анализът на събраните доказателства обосновава несъмнен извод, че ищеца е претърпяла неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 от ЗОДОВ, поради което неоснователни се явяват възраженията на въззивника за липсата на елементи от фактическия състав за претърпените неимуществени вреди.

Ирелевантно за наличието на посочения състав за реализиране на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е дали наказателното производството по делото се е провело в рамките на разумния срок. Времето, за което е водено и приключило делото, в конкретния случай може да има отношение само досежно определяне размера на дължимото се обезщетение, но не е елемент от състава за настъпване на отговорността на държавата за обезщетяване на настъпилите вреди.

Ирелевантно за ангажиране на отговорност на ответника в конкретния случай са и обстоятелствата дали ищеца е обжалвала или не взетата по отношение на нея МНО или какъв е вида на взетата мярка. Тези факти и обстоятелства отново могат да бъдат част при определяне на размера на дължимото се обезщетение, но не са елемент от фактическия състав по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Както беше посочено по-горе, за да бъде доказан фактическия състав на цитираната разпоредба следва да е налице повдигнато обвинение и постановена оправдателна присъда по него и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и обвинението/присъдата по наказателното производство.