Решение № 20180 от 08.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20180 гр. С., 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от С. Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 202411101267.. по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Д. С. срещу . „.“ гр.С., с която са предявени искове по чл.128, т.2 КТ за сумата от 690.30 лв., представляваща останала незаплатена част от месечно трудово възнаграждение за периода от .г до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г до окончателното плащане; иск по чл.

224 КТ за сумата от 170.10 лв., представляваща останала незаплатена част от дължимо обезщетение за 25 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от .г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г до окончателното плащане и иск по чл.128 КТ, вр. чл. 12 Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за сумата от 1..90 лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от .г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от 13.05.2024г до окончателното плащане.

В исковата молба и в депозирани уточнителни молби от 02.09.2024г. и от 20.09.2024г от името на ищцата се поддържа, че е се намирала в трудово правоотношение с ответника по силата трудов договор от 07.09.2022г., в който било уговорено заплащането на трудово възнаграждение в размер на 767 лева на месец. Посочва се, че трудовото и правоотношение е било прекратено считано от 01.07.2023г. със заповед № ./.. на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, като и е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. от 25 дни. Излагат се твърдения, че е подписан Анекс № ./.г. към Колективен трудов договор за системата на . и . № ./.г, съгласно който е предвидено увеличение на трудовото възнаграждение на заетите в системата на . и . с 15 % и то считано от .г., т.е със задна дата.

Предвид това, ищцата счита, че така уговореното в колективния трудов договор увеличение на трудовото възнаграждение има обратно действие и на същата се дължи допълнително 1 заплащане на увеличението на основното трудово възнаграждение, на допълнителното и възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. В подкрепа на това становище ищцата подчертава, че са и разясненията направени в Становище на . по въпроса. Ищцата сочи и, че е отправила извънсъдебно искане към ответника за заплащане на претендираните от нея суми, но в отговор е получила отказ. С оглед изложеното моли исковете и да бъде уважен и ответникът да бъде осъден да заплати процесните суми и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава се, че между страните е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като се изтъква, че след прекратяването му на ищцата са били заплатени всички дължими суми. Релевирано е възражение, че от ищцата не са ангажирани доказателства същата да синдикален член или присъединил се към колективния трудов договор служител, поради което по отношение на нея не следвало да намери приложение и колективния трудов договор (.). Изтъква се, че Анекс № ./.г. към Колективен трудов договор за системата на . и . № ./. не следва да намери приложение по отношение на ищцата и защото в процесния Анекс към . изрично е посочено, че увеличение касае единствено индивидуалните работни заплати на заетите в системата на .то към .г, а не служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени преди тази дата.

Предвид това се изтъква, че увеличението от 15 % на трудовото възнаграждение предполага действащ трудов договор , а доколкото трудовото правоотношение с ищцата е прекратено считано от 01.07.2023г, на същата не се дължи заплащане на допълнителни суми. Като аргумент в подкрепа на това становище се извежда и от Закона за държавния бюджет за 2023г на Р. за функция „.“ и начина, по който средствата в бюджета са били разпределение.

Изтъква се, че на чл.27, ал.2 от ., изменен с Анекс от .г не е придадено обратно действие и именно поради това не се прилага по отношение на служители с прекратени трудово правоотношения към .г. В тази насока се сочи, че е и становището на М. на .то. По отношението на претенцията за допълнително заплащане на обезщетение за неизползвано платен годишен отпуск изрично се подчертава, че заплатените на ищцата суми са били изчислени съобразно разпоредбата на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на правоотношението и. Ето защо се моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 128, т.2 КТ и чл.128, вр. чл. 12 от Наредбата за структурата на работната заплата:

За да бъдат уважени осъдителните искове по чл. 128 от КТ, следва да бъде установено наличието на следните факти при условие на кумулативност, а именно 1.че е съществувало валидно трудово правоотношение между ищцата и ответника през процесния период, 2. че ищцата е полагала труд за периода, за който претендира да и се заплати трудово 2 възнаграждение, 3. размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период и 4. падежа на вземанията, както и 5. че има придобит трудов стаж в съответния размер и приложимия процент за определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение.

По делото несъществува спор относно наличието на първите две кумулативно дадени предпоставки за уважаване на иска, а именно наличието на трудово правоотношение между страните през исковия период и полагане на труд от страна а ищцата през него. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника, а се установяват и от приетите по делото писмени доказателства, в това число и трудов договор ..г., сключен между . „.“ и ищцата В.

С., по силата на който същата е била назначена на длъжност „. общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап, за непълно работно време с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 767 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 36 %, т.е 276.12 лева. Към така посочения трудов договор е подписно допълнително споразумение № .., с което на ищцата са възложени допълнително лекторски часове за 5, 6 и 7 клас до завръщане на титуляра по предмет „.“.

Не се спори между страните и, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед № ./.. на основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ считано от 01.07.2023г, като видно от заповедта е било разпоредено на същата да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г. – 25 работни дни в размер на 1194 лева.

Заповедта е била връчена на ищцата на .г. Тези обстоятелства са отбелязани и в трудовата книжка на ищцата, видно от приложения препис на трудова книжка към исковата молба.

Между страните не съществува спор и досежно обстоятелството, че трудовото възнаграждение на ищцата в размера, уговорен в трудовия договор, ведно с допълнителното трудово възнаграждение, е било изплащано през исковия период. Спорът по делото е концентриран върху въпроса дали на ищцата се дължи трудово възнаграждение за исковия период от .г. до 30.06.2023г. в по-голям размер от вече заплатения с оглед приетото изменение в Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд и сключен анекс № ./.г към Колективен трудов договор за системата на . и . № ./.г., съгласно който със задна дата се увеличават трудовите възнаграждения в сектора, а именно считано от .г, към който момент ищцата е била в трудово правоотношение с ответника.

Съгласно Наредба за изменение и допълнение на Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд §2 е прието изменение на Приложение № 3 към чл.16, ал. 1 касаещ минималните размери на основните месечни работни заплати на ., което изменение е съобразено с сключен анекс № ./.г към Колективен трудов договор за системата на . и . № ./.г.

Изрично е предвидено, че изменението в Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд, отнасящо се до размерите на трудовите възнаграждения, т.е §2, влиза в сила със задна дата – считано от .г. Предвид това за да се установи дали така приетото нормативно изменение на минималните трудови възнаграждения в сферата на .то следва да намерят приложения и по отношение на вече прекратени правоотношения, трябва да се разясни правното значение на придаване на обратно действие на даден нормативен акт. Обратно действие на нормативен 3 акт може да се даде само по изключение и с изрична правна норма по аргумент от чл. 14, ал.1 ЗНА. Обратно действие има тогава когато новият нормативен акт преурежда настъпили правни последици от юридически факт, на който отмененият закон е признал правни последици, т.е тогава когато новия закон засята вече придобити права или погасени задължения при действието на отменения. Обратното действие не се отнася само до „.“ правоотношения – тези, които са възникнали и съществуват към влизане в сила на новия закон. Обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. В този смисъл определение № ./14.07.2022г. по ч.т.д.№ ./2022г на ВКС, II т.о., решение № ./25.10.2018г. по .гр.№ ./2017г. ВКС, I I I г. о . С обратното действие, придадено на подзаконовия нормативен акт, е създадена една правна фикция, която приравнява правата, възникващи по силата на неговата уредба, като че ли са съществували по-рано. Това е познат и разрешен похват в гражданското ни право, с който се запълват празнини в обществения регламент или се създава нов, който е по-благоприятен за ползващите се правни субекти. /В този смисъл и решение № ./06.08.2004г. по гр.д.№ ./2002г на ВКС, III г.о, в което е разгледан въпроса относно присъждане на допълнително обезщетение за пенсиониране по чл.222, ал.3 КТ, когато пенсионирането е осъществено преди приемането на нормативен акт, на който е придадено обратно действие, и с който се разрешава въпроса за осигурителния стаж по-благоприятно от действащия към датата на пенсионирането закон/.

Следователно при съобразяване на така направените принципни разяснения относно придаването на обратно действие на изменение в нормативен акт, може да се достигне до заключение, че подобно изменение с придадено обратно действие намира приложение именно по отношение и на приключили правоотношения. Ето защо следва да се приеме, че доколкото изрично е посочено, че §2 от Наредбата за изменение на Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд, влиза в сила от един по-ранен момент, а именно от .г, то предвидените в нея промени относно размерите на трудовите възнаграждения касаят всички правоотношения, които макар към датата на обнародване на наредбата – 01.09.2023г да са били приключили, са действали към .г. Именно такова е и трудовото правоотношение на ищцата, която към .г. е полагала труд при ответника на основание сключения между тях трудов договор ..г. Предвид това по отношение на нея следва да намерят приложение именно предвидените в Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд, редакция ДВ. Бр. 75 от 01.09.2023г., размери.

С оглед оспорването на ответника релевирано в отговора на исковата молба досежно наличието или липсата на качеството „синдикален член“ на ищцата, следва да се посочи, че в §2 от Наредбата за изменение на Наредба № .г за нормиране и заплащане на труд, който е в сила от .г., не е предвидено изискване служителят да е член на синдикална организация, за да намери по отношение на него предвиденото изменение на минималните размери на трудовите възнаграждения в сферата на .то. Ето защо съдът приема, че независимо от това дали ищцата е била или не член на синдикална организация, участвала в подписването на анекса от .г към ., по отношение на нея след да намери приложение предвидената промяна в 4

Разпечатката съдържа 24 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e379ec70-fea8-49b5-be1a-48be50222e92