Решение № 2216 от 15.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2216 гр. София, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Н. П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Н. П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100503272 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Д.“ АД, чрез адв. Х., срещу решение № 20060526/04.10.2022г., постановено по гр.д. № 34077/2020г. по описа на СРС, 172-и състав, изменено по реда на чл. 248 ГПК с определение № 20073224/05.01.2023г., с което ответникът „Д.“ АД е осъден да заплати на ищеца „А.П.“ ООД, със седалище Суботица, Република Сърбия, на основание чл. 53 и чл. 78 от Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки, сумата от 12 147.79 евро, дължима по фактура № 021641/15.11.2017г., представляваща продажна цена на 1 497.50 кг 35/300 алуминиево фолио и 1 002 кг 29/300 алуминиево фолио по заявката за м.11.2017г., ведно със законната лихва от 29.07.2020г. до изплащане на вземането, сумата 2 230.31 евро – мораторна лихва за периода от 15.01.2018г. до 01.05.2020г., сумата 234 евро – мораторна лихва за периода от 02.05.2020г. до 28.07.2020г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.

Позовава се на допуснато от СРС нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не обсъдил релевантни възражения на ответника във връзка с чл. 71, б. „б“ от Конвенцията, извършил избирателен, а не пълен анализ на събрания доказателствен материал, игнорирал доказателства и достигнал до неправилни изводи, че липсвал рамков договор между страните, като приел, че били налице множество отделни договори. Необсъдени от първоинстанционния съд останали следните 1 релевантни за спора възражения на ответника: 1/ че още в края на м.10.2017г. ответникът направил поръчка за м.11.2017г. и м.12.2017г., а месечните заявки от м.11.2017г. и м.12.2017г. на конкретни количества алуминиево фолио за конкретни дати на доставка по съществото си представлявали заявки за експедиции на годишната поръчка от края на м.10.2017г., вече приета от ищеца „А.П.“ ООД. Отговорът на „А.П.“ ООД по заявката от 01.12.2017г. бил, че няма да изпълни доставката на заявеното и прието още през м.10.2017г. количество за м.12.2017г., макар и поради отложеното плащане на задълженията падежът по предходните фактури да не бил настъпил към 01.12.2017г.; 2/ че задължението по фактура № 021495/24.10.2017г. било с падеж 29.12.2017г. и ответникът заплатил същото на падежа, но въпреки това ищецът не изпълнил доставката за м.12.2017г. и изпълнил неточно тази от м.11.2017г.

Избирателно СРС обсъдил доказателствата, без да направи пълен и всеобхватен анализ на подкрепящите тезата на ответника такива за основателност на правоотлагащото му възражение по чл. 71, т. 1, б. „б“ от Конвенцията и възражението му за прихващане, а именно уговорките по сключения между страните рамков договор, имейл от 10.10.2017г. от К. до Я., имейл от 11.10.2017г., показанията на св. В., имейл от 17.11.2017г. от Я. до К., др. кореспонденция между страните, признание на ищеца в становище от 18.06.2021г., заключение на ССчЕ. От анализа на доказателствата се налагал извод, че ищецът „А.П.“ ООД наложил на ответника „Д.“ АД изцяло нови условия – предсрочно заплащане на фактурите по извършените доставки и едва тогава изпълнение на приетите експедиции. Отделно, в нарушение на договореностите за директна продажба на алуминиево фолио само на ответника, ищецът извършвал конкурентна на ответника дейност на пазара на алуминиеви капачки за България и правил опити за привличане и на клиенти на ответника – „К. 2007“ ООД. Неправилни били и изводите на СРС относно изпълнението/неизпълнението на страните и липсата на фактическия състав на правоотлагащото възражение на ответника по чл. 71, ал. 1, б.

„б“ от Конвенцията поради това, че за м.12.2017г. в отношенията на страните липсвал договор за доставка. При съвкупен анализ на доказателствата по делото се установявало, че за м.11.2017г. ищецът-продавач не доставил цялото заявено и потвърдено от него количество алуминиево фолио, че към доставката от 16.11.2017г. ответникът не бил допуснал забава в плащанията на задълженията си по предходни доставки, а ищецът бил в неизпълнение на договорните си ангажименти за доставка за м.11.2017г., като за м.12.2017г. неизпълнението му било пълно. Отказът на ищеца да изпълни, едностранното налагане на нови правила в отношенията на страните, доставката на конкурентно дружество на българския пазар и привличането на клиенти на ответника били недобросъвестни опити на ищеца да постави ответника в неизгодно икономическо положение. Ответникът упражнил правото си по чл. 71, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията да спре изпълнението на задължението си да плати по фактурата до извършването на доставката за м.12.2017г. и на пълния договорен обем за м.11.2017г.

2

Правото му по чл. 71, ал. 1, б. „б“ съществувало вкл. и към устните състезания, предвид на което исковете на ищеца следвало да бъдат отхвърлени от съда, в какъвто смисъл иска въззивният съд да постанови решението си. В условията на евентуалност – ако съдът прецени, че правото му по чл. 71, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията не било налице, поддържа възражението си за прихващане. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „А.П.“ ООД, със седалище Суботица, Република Сърбия, чрез адв. Б. и К., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. Страните не били обвързани нито от формално, нито от неформално рамково споразумение, мейлът от 10.10.2017г. не представлявал годишна поръчка, нито имало потвърждение на такава от страна на ищеца, твърденията за извършвана от ищеца конкурентна дейност били ирелевантни за спора, направена била некоректна интерпретация. Поръчката за м.11.2017г. била изцяло изпълнена, а възражението на ответника в противен смисъл било преклудирано, тъй като било заявено едва в с.з. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски за производството пред СГС.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното първоинстанционно съдебно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „А.П.“ ООД, дружество, регистрирано в Сръбската Агенция за бизнес регистри, излага, че на 03.11.2017г. ответникът „Д.“ АД, като купувач, заявил пред ищеца-продавач, доставката на нето 1 497.50 кг алуминиево фолио „Comby 35my x 300mm” на обща продажна цена 7 217.95 евро и нето 1 002 кг алуминиево фолио „Comby 29my x 300mm” на обща продажна цена 4 929.84 евро. За поръчаното от ответника алуминиево фолио ищецът издал фактура № 021641/15.11.2017г. на обща стойност 12 147.79 евро с падеж 60 дни от издаване на фактурата. Стоките били доставени на купувача на 15.11.2017г.

Ответникът получил същите без възражения, но не заплатил договорената цена.

Ищецът претендира сумата, ведно със законната лихва, както и мораторна лихва върху главницата за периода от 15.01.2018г. до предявяването на исковата молба в съда, изчислена съобразно правилото на чл. 78 от приложимото право - Конвенцията на ООН за международна продажба на стоки, а именно 2 230.31 евро – мораторна лихва за периода от 15.01.2018г. до 01.05.2020г., и мораторна лихва за периода от 02.05.2020г. до 28.07.2020г., определена на сумата 234 евро. Претендира разноски.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д.“ АД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че от 2011г. с ищеца били обвързани от трайни търговски отношения за доставка на алуминиево фолио по силата на неформален рамков договор за доставка. Съобразно рамковия договор ответникът „Д.“ АД извършвал прогнозни годишни поръчки, които ищецът произвеждал и доставял в рамките на годината. Съгласно уговорките, ответникът конкретизирал и актуализирал количествата и артикулите на тримесечие, както и всеки месец по имейл заявявал конкретните количества по артикули. Доставките/експедиции ищецът извършвал един или повече пъти месечно, като заплащането било уговорено отложено – 60 дни от доставката, в рамките на предоставения от ищеца на ответника „Д.“ АД кредитен лимит от 120 000 евро. В имейл до ищеца от 10.10.2017г. ответникът „Д.“ АД, съобразно установените трайни търговски отношения между страните, направил прогнозната си годишна поръчка за следващата година, одобрена от ищеца „А.П.“ ООД с имейл от 11.10.2017г., а на 30.11.2017г. ответникът „Д.“ АД заявил и конкретните количества за м.12.2017г. Вместо да съблюдава установените договорки обаче, с имейл от 01.12.2017г. ищецът поставил условие да бъдат заплатени доставките по фактури с ненастъпил падеж - процесната фактура № 021641/15.11.2017г., фактура № 021495/24.10.17г., както и да бъде заплатена сума в размер на 412.06 евро, без да е ясно на какво основание последната сума се претендира. Освен това, в разрез с постигнатите между страните уговорки, ищецът започнал да действа като пряк конкурент на ответника, доставяйки на алуминиеви капачки в България на производители на кисело мляко, като извършвал доставките чрез „К. 2007“ ООД. След уточнение на основанието ответникът „Д.“ АД заплатил сумата 412.06 евро и на падежа 29.12.2017г. - сумата по фактурата от 24.10.2017г. Падежът по процесната фактура № 021641/15.11.2017г. не бил настъпил (60 дни от 15.11.2017г. ). Ищецът не доставил заявеното с имейла от 30.11.2017г. алуминиево фолио по заявката за м.12.2017г., предвид на което с имейл от 18.01.2018г. ответникът го уведомил, че ще плати по процесната фактура след като ищецът изпълни договорните си задължения на доставчик по заявката му за м.12.2017г. - право по чл. 71, ал. 1 от конвенцията на ООН за международна продажба на стоки. Ищецът изобщо не изпълнил задължението си за доставка за м.12.2017г., предвид на което, с оглед упражненото от ответника „Д.“ АД право по чл. 71, ал. 1 от Конвенцията, искът му, както и претенциите за мораторни лихви, били неоснователни. Моли исковете да бъдат отхвърлени от съда. В условията на евентуалност заявява, че поради договорното неизпълнение на ищеца ответникът „Д.“ АД не изпълнил задължението си към своя контрахент „Гриппа“ АД, предвид на което заплатил неустойка в размер на 27 681.26 лева с ДДС, с равностойност 11 794 евро, като релевира възражение за прихващане. Претендира разноски.

В първото по делото о.с.з. на 04.06.2021г. ищецът оспорва твърденията на ответника за приета поръчка за м.12.2017г., представя водена между страните 4 кореспонденция по имейл, оспорва и възражението за прихващане, като твърди свързаност на двете дружества „Д.“ АД и „Гриппа“ АД.

Съдът е сезиран от ищеца с осъдителни искове за заплащане на цена по договор за международна търговска продажба по чл. 53 от Конвенцията и обезщетение за забава по чл. 78 от Конвенцията, възражение на ответника за поведение на продавача, обуславящи право на купувача по чл. 71, ал. 1, б. „б“ от Конвенцията на ООН за международната продажба на стоки да спре изпълнението на договорните си задължения, както и с възражение за прихващане.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните било налице валидно облигационно отношение, по силата на което престирал точно съобразно уговореното и с дължимата грижа, а за ответника възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

От представените по делото писмени доказателства – фактура № 021641/15.11.2017г., фактура № 021495/24.10.2017г., кореспонденция по имейл, водена между страните – за ищеца представителя му П. Я., а за ответника – В. К., заключение на ССчЕ и гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. В., съдът намира, че по делото се установява, че страните били обвързани от трайни търговски отношения отпреди м.11.2017г. и между тях били осъществявани множество търговски сделки за покупко-продажба на алуминиево фолио с продавач – ищеца „А.П.“ ООД и купувач ответника „Д.“ АД.