Определение № 876 от 27.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 876 гр. София, 27.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601245 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII НПК вр. чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Ю. Д. – служебен защитник на подсъдимия Ц. Д. Д., насочена срещу протоколно определение от 05.02.2026 г., постановено по НОХД № 11957/2025 г. по описа на СРС, НО, 11ти състав, с което съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия Д..

В жалбата се навеждат доводи, че с една по-лека мярка за неотклонение също би се постигнал нужния процесуален ефект, като най-тежката такава е несъответна на нарушението на подсъдимия. Жалбоподателят счита, че двукратното неявяване на подсъдимия в съдебно заседание не следва да се третира като недобросъвестно процесуално поведение, тъй като причините за отсъствието му били уважителни. Твърди, че явяването на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително и съдът би могъл да разгледа делото и в неговото отсъствие. С тези аргументи намира така постановеното първоинстанционно определение за неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Прокуратурата не е взела становище по така подадената жалба.

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Подсъдимият Ц. Д. Д. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК за 1 това, че при условията на продължавано престъпление и в съучастие с други лица като съизвършител, с няколко отделни деяния с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у различни лица заблуждение, че възнамерява да се задължи по договори за наем на апартаменти, като с това причинил на пострадалите имотна вреда в общ размер на 6 735 лв. По така внесеният обвинителен акт пред Софийски районен съд е образувано НОХД № 11957/2025 г., по което разпределеният съдия-докладчик с разпореждане от 18.08.2025 г. е насрочил разпоредително заседание на 25.09.2025 г., като със същото разпореждане на подсъдимия е указано, че на основание чл. 269, ал. 1 НПК явяването му в съдебно заседание е задължително.

В проведеното на 25.09.2025 г. открито съдебно заседание не е даден ход на разпоредителното заседание поради наличие на процесуални пречки за това. Подсъдимият е бил редовно призован, като същият е бил конвоиран от затвора в гр. София, където е бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“, наложена му като подсъдим по друго висящо срещу него наказателно дело. С оглед на необходимостта да бъдат охранени в пълна степен правата на подсъдимия, съдът му е връчил преписи от обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото, поради заявеното от Д. твърдение, че такива до този момент не е получил, въпреки отразяването им като приложения към връченото му съобщение по чл. 247в НПК. Делото е отложено за 03.11.2025 г.

Междувременно мярката „задържане под стража“ на подсъдимия Д. е била отменена и същият е бил освободен от затвора на 09.10.2025 г.

Разпоредително заседание е проведено на 03.11.2025 г., като делото е насрочено за разглеждане по същество в открито съдебно заседание на 15.01.2026 г., за която дата подсъдимият се счита редовно призован от съдебно заседание.

В открито съдебно заседание на 15.01.2026 г. подсъдимият, редовно уведомен, не се е явил пред съда. За него се е явил служебният му защитник – адв. Д., който съобщил, че подсъдимият е възпрепятстван да се яви, тъй като бил с влошено здравословно състояние и се намирал в здравно заведение.

Поел е ангажимент да го уведоми за датата на следващото заседание на 05.02.2026 г., за която делото било отложено.

В открито съдебно заседание на 05.02.2026 г. подсъдимият, редовно уведомен, отново не се е явил в съдебната зала. Служебният му защитник този път съобщил, че подсъдимият бил възпрепятстван да пътува, тъй като се намирал на място, което не може да напусне, поради наводнение.

Предвид тези обстоятелства, представителят на СРП е направил искане за вземане спрямо подсъдимия Д. на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С атакуваното протоколно определение от 05.02.2026 г. съдът е уважил така заявеното от прокурора искане, като е взел мярка за неотклонение 2

„задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Ц. Д. Д., обявил е същия за национално издирване и за пореден път е отложил делото за следваща дата.

За да вземе най-тежката мярка за неотклонение първоинстанционният съд се е мотивирал, че с оглед на спецификите на повдигнатото обвинение и съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК явяването на подсъдимия в съдебно заседание е задължително. Доколкото Ц. Д. чрез неявяването си за втори пореден път е станал единствена причина за отлагане на делото, като за нито едно от отсъствията си не е представил каквито и да било доказателства, които да установят сочените от него причини за неявяване, то съдът е приел, че е налице проява на недобросъвестно процесуално поведение от лицето, на което следва да се реагира по съответния процесуален ред. Като аргумент в подкрепа на постановеното задържане е посочена и необходимостта делото да бъде разгледано и решено в разумни срокове, за което следва да бъде обезпечено присъствието на подсъдимото лице.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното от него искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е за престъпление по чл.

209, ал. 1 НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години, поради което същото се явява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Съгласно чл. 269, ал. 1 НПК по дела за тежко престъпление присъствието на подсъдимия е задължително, което обстоятелство изрично е указано на подсъдимия Д. с разпореждането на съда от 18.08.25 г. за насрочване на делото, което му е било надлежно връчено. За да е налице някоя от предпоставките по чл. 269, ал. 3 НПК за провеждане на задочно производство, то следва съдът да е преценил, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина, каквато преценка първоинстанционният състав не е обективирал нито веднъж до настоящия момент, поради което доводите на жалбоподателя, че присъствието на подсъдимия в настоящото дело не е наложително, не могат да бъдат споделени.

С оглед на гореизложеното, подсъдимият по настоящото дело Ц. Д. има задължението да се явява в насрочените от съда съдебни заседания, за които е редовно уведомен и негов ангажимент е да организира времето си за 3 съответния ден, респективно транспорта си до сградата на съда, за да изпълни това свое задължение. Предвид наказателно процесуалната уредба, която предвижда, че делото не би могло да бъде разгледано в отсъствието на подсъдимия, то неговото неявяване прегражда възможността за даване ход на делото и извършване на всякакви процесуално-следствени действия. В производството са конституирани седем на брой лица като граждански ищци.

При наличие на обективни пречки да се яви в някое от насрочените заседания, подсъдимият следва да намери начин своевременно да уведоми за това съда, с оглед на обстоятелството, че не само той, а и редица други лица участват в наказателното производство, сред които държавни органи, съдебни служители и граждани, които защитават свои или чужди права в процеса.

В разглеждания случай подсъдимият със своето неявяване в две поредни съдебни заседания е станал единствената причина за отлагане на делото. За отсъствието му неговият защитник е съобщил на съда причини, които биха били уважителни, при условие, че наличието им бъде надлежно установено по делото, което в случая не е така. Нито за първото негово отсъствие, за което се твърдят здравословни причини, нито за следващото, в което се сочи, че бил възпрепятстван да се придвижи до съда, по делото не са представени каквито и да било доказателства, от които съдът да изведе, че тези твърдени от подсъдимия, респ. на неговия защитник обстоятелства действително са се осъществили. Напротив, налице са единствено неподкрепени твърдения, които са предадени на съда чрез процесуалния представител на лицето. Отсъства каквато и да било комуникация или връзка между самия подсъдим и съда от датата на единственото негово доброволно явяване в разпоредителното заседание на 03.11.2025 г., от което до настоящия момент са изминали близо четири месеца, като въпреки уверенията на защитника, че лицето ще представи медицински документи, както и че ще изпрати имейл до съда за потвърждение на изложените твърдения, такива не са постъпили нито пред Софийски районен съд, нито пред Софийски градски съд с подадената въззивна жалба, поради което не може да бъде изключена опасността, че лицето се е укрило от органите на съдебната власт.

Следва да бъде посочено, че въпросният подсъдим е осъждан, а по делото са налице данни, че срещу него се води и друго наказателно производство в съдебна фаза, по което в известен период от време подсъдимият е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С оглед на всичко дотук изложено настоящият въззивен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че с действията си подсъдимият Д. е проявил недобросъвестно процесуално поведение, което за в бъдеще следва да бъде предотвратено чрез съответната процесуална принуда. Доколкото подсъдимият вече два пъти не се е явил пред съда без уважителна причина, то следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 66 НПК за вземане на мярка за неотклонение спрямо него. Правилно първоинстанционния съд е намерил за най-подходяща мярката за неотклонение „задържане под стража“, доколкото същата се явява законосъобразна и необходима за обезпечаване на 4 задължителното присъствие на лицето в процеса. Наложената мярка е съобразена с осъщественото от Д. нарушение, както и с неговите характеристични данни, навеждащи съда на извод за наличие на повишена опасност от укриване.

Преценката на съда относно изпълняваната спрямо лицето мярка за неотклонение подлежи на ревизия при наличие на нови обстоятелства, но към настоящия момент въззивната инстанция намира, че изводът за необходимостта от задържане на подсъдимия Д. не е опроверган, поради което атакуваното протоколно определение на Софийски районен съд се явява правилно и в този смисъл следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Софийски градски съд, НО, XVIII въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 05.02.2026 г., постановено по НОХД № 11957/2025 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Ц. Д. Д..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5