Решение № 557 от 11.06.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Стара Загора, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530100120 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни искове както следва:

1/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 07,60 л в . , представляваща остатък от неплатена главница произтичаща от предоставени мобилни услуги за периода 08.02.2021 г. - 08.05.2021 г., 2/ правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 114,35 лв. представляваща законна лихва за просрочена главница за периода 08.02.2021 г. – 08.05.2021 г. и 3/ с чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за сумата от 6000,00 лв. представляваща стойността на предоставена субсидия по договор № RNA ******************.

Ищецът „Виваком България“ ЕАД твърди, че между него и ответницата Н. Д. А. лично и в качеството на ЕТ „Н. А.“ били сключени следните договори: 1/ договор № АСА*****************, сключен на ****** г. за срок от 24 месеца, за предоставяне на гласова мобилна услуга с номер ********* на тарифен план Smart XL. След изтичане на минималния срок на 1 договора, той ставал безсрочен. Към договора било взето устройство на лизинг GSM HUAWEI Р40 PRO, сериен номер **************, съгласно Договорни условия за лизинг № *********. Договорът и лизингът били прекратени предсрочно на 15.01.2022 г. поради виновно неизпълнение на задължението на длъжника за заплащане на месечните такси за мобилната услуга и лизинговите вноски за устройството, 2/ договор № *****, сключен на ****** г., със срок на действие 24 месеца, за предоставяне на услуга Бизнес интернет. След изтичане на минималния 24 месечен срок, договорът ставал безсрочен. Телевизионната услуга била предоставяна посредством един комплект оборудване, инсталирано от ищеца и предадено на длъжника на с Констативен протокол № *********. Договорът бил прекратен предсрочно на 07.03.2021 поради неизпълнение на задължението на абоната да заплаща ползваните услуги и 3/ договор № RNA ******************, сключен на ****** г. за предоставяне на мобилни услуги. Тъй като описаните в договора мобилни номера за предоставянето на мобилни услуги били активни в мрежата на друг оператор, било необходимо по искане на техния титуляр - ответникът по настоящото дело, да се осъществи преносимостта им в мрежата на ищеца. На стр. 7 от договора – Приложение „Тарифни планове към Договор за електронни съобщителни услуги“, било уговорено, че договорът влиза в сила с датата на подписването му за срок от 24 месеца, като този срок започвал да тече след преноса на услугите от А1 - не по-рано от 24.01.2019 г. и не по-късно от 7 дни след тази дата. На 30.01.2019 г. ответницата заявила преносимостта на номерата от мрежата на А1 към мрежата на Виваком и на същата дата номерата били пренесени. Предвид това, 24-месечният срок на договора изтича на 30.01.2021 г. С посочения договор била предоставена и усвоена субсидия за закупуване на устройства в размер на 6000,00 лева. Договорът бил прекратен предсрочно на 22.01.2021 г. поради преносимост на услугите в мрежата на друг оператор, 4/ договор № RNA *************, сключен на 22.01.2019 г. за срок от 24 месеца, за предоставяне на гласови мобилни услуги. След изтичане на минималния срок на договора, той ставал безсрочен. Договорът бил прекратен предсрочно на 09.09.2022 г. поради преносимост на услугата в мрежата на друг оператор, 5/ договор № RNA ***************, сключен на 23.11.2018 г. за срок от 24 месеца за предоставяне на мобилни услуги за пренос на данни. Договорът бил прекратен и услугите закрити на 29.03.2021 г. и договор № 2

АСА*****************, сключен на ****** г. за срок от 24 месеца за предоставяне на услуги за пренос на данни Viva Fleet. Договорът бил прекратен и услугите закрити на 29.03.2021 г. Отделните услуги по договорите се фактурирали по клиентски номер ***********, като всички неплатени фактури били подробно описани в таблица по номера и подробна разбивка на задълженията. Сумите били в лева с ДДС.

1/ фактура № **********/08.02.2021 г., с падеж 25.02.2021 г., сума на фактура – 6381,22 лева, главница – 381,22 лева, размер на предоставена субсидия по договорите – 6000,00 лева, общо дължима сума – 6381,22 лева; 2/ фактура № ***********/08.03.2021 г., с падеж 25.03.2021 г., сума на фактура – 513,00 лева, главница – 497,27, лихви – 15,73 лева, общо дължима сума – 513,00 лева; 3/ фактура № ***********/08.04.2021 г., с падеж 26.04.2021 г., сума на фактура – 54,98 лева, главница – 4,61 лева, лихви – 50,37 лева, общо дължима сума – 54,98 лева; 4/ кредитно известие № *********/08.04.2021 г., общо дължима сума: -154,32 лева; 5/ извършено плащане на дата 27.04.2022 г.: -721,18 лева; 6/ фактура № ***********/08.05.2021 г., с падеж 25.05.2021 г., сума по фактура – 48,25 лева, главница – 0,00 лева, лихви 48,25 лева, общо дължима сума: 48,25 лева. На 08.04.2021 г. било издадено кредитно известие за сумата от 154,32 лева, а на 27.04.2021 г. длъжникът извършил плащане в размер на 721,18 лева. Тези суми в общ размер 875,50 лева били приспаднати от главницата. Относно лихвите за забава в общ размер 114,35 лв. - във фактурите, издавани до датата на прекратяване на договора, върху падежираните и неплатени месечни задължения била начислена и договорно уговорената лихва за забава в размер на 9% на годишна база, уредена в общите условия на Виваком, приложими към съответните услуги по периоди, както следва: 1/ фактура № ***********/08.03.2021 г., размер на лихва – 15,73 лева, за период 08.02.2021 г. – 07.03.2021 г.; 2/ фактура № ***********/08.04.2021 г., размер на лихва – 50,37 лева, за период 08.03.2021 г. – 07.04.2021 г.; 3/ фактура № ***********/08.05.2021 г., размер на лихва – 48,25 лева, за период 08.04.2021 г. – 07.05.2021 г. Допълнително изяснява, че по отношение на лихвите за забавено плащане, същите били начислени за главници върху следните суми и за следните периоди: 1/ 15,73 лева за периода 08.02.201 г. – 07.03.2021 г. върху неплатена към датата на начисляването главница 381,22 лева; 2/ 50,73 лева за периода 08.03.2021 г. – 07.04.2021 г. върху неплатена към датата на начисляването главница 878,48 3 лева; 3/ 48,25 лева за периода 08.04.2021 г. – 07.05.2021 г. върху неплатена към датата на начисляването главница 883,09 лева.

Относно искането за възстановяване на предоставената субсидия в размер на 6000,00 лв. ищецът изяснява следното - сумата била предоставена като субсидия по Договор № RNA ******************, описан по-горе.

Съгласно условията на договора и по-конкретно клаузата, описана на стр. 2 от договора, в случай, че споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане или по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължал на БТК ЕАД неустойка в размер на всички месечни абонаменти цени, включително за допълнителни услуги със срочен абонамент, без отстъпки, за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок. Независимо от основанието за прекратяване на споразумението, абонатът следвало да възстанови на БТК ЕАД стойността на предоставените безплатно устройства, отстъпки, бюджет и/или субсидии по това споразумение. Договор № RNA ****************** бил прекратен на 22.01.2021 г., преди изтичане на неговия срок, по искане на ответника заявление за преносимост, подадено на 21.01.2021 г. и изпълнено на 22.01.2021 г. Предвид това, както и с оглед, че крайният срок на договора бил 30.01.2021 г., ответникът дължал възстановяване на предоставената по договора субсидия в размер на 6000,00 лева. С уточнителна молба изяснява по договор RNA ****************** субсидията била в размер на 6000,00 лева уговорена и предоставена на ****** г. със сключване на договора и усвоена на 28.11.2018 г. с предоставянето на два броя смартфон IPHONE XS, сериен номер ************ и сериен номер **************, всеки на стойност 3000,00 лева, от ищеца на ответницата. При предсрочно прекратяване на договора, клиентът дължал възстановяване на пълния размер на предоставената му с договора и усвоена субсидия /съгл. уговорка в договора: „Независимо от основанието за прекратяване на споразумението, когато това е преди изтичане на минималния му срок, абонатът следва да възстанови на БТК ЕАД стойността на предоставените безплатно устройства, отстъпки, бюджет и/или субсидии по това споразумение“ – стр. 4 от договора, съответстваща на стр. 2 от 3 от основното тяло на договора, в удебелен шрифт/. На това основание и предвид предсрочното прекратяване на договора, на ответницата била начислена пълната стойност на субсидията.

Субсидията следвало да бъде възстановена чрез плащане. Както било 4 изяснено в исковата молба, договорът бил сключен под условие и срокът му започвал да тече след преноса на услугите от А1 – не по-рано от 24.01.2019 г. и не по-късно от 7 дни след тази дата. Именно с оглед на най-ранната възможна дата, на която при сключване на договора се е очаквало да се осъществи преносимостта, в договора била посочена датата 24.01.2021 г. като най-ранна очаквана крайна дата на срока на договора. На стр. 7 от договора /съотв. на стр. 1 от Приложение Тарифни планове към Договор за електронни съобщителни услуги/ било детайлно разяснено, че договорът влиза в сила с датата на подпис за срок от 24 месеца, като срокът от 24 месеца започва да тече след преноса на услугите от А1 – не по-рано от 24.01.2019 г. и не покъсно от 7 дни след тази дата. Предвид тази условност и предвид факта, че услугите били успешно пренесени в мрежата на ищеца на 30.01.2019 г., датата 24.01.2021 г., посочена в договора, била ирелевантна. Поради това ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н. Д. А., в лично качество и в качеството на ЕТ „Н. А.“ и било образувано ч. гр. д. № 4460/2023 г., по описа на Районен съд Стара Загора и била издадена Заповед за изпълнение № *****/08.11.2023 г. Срещу така издадената Заповед за изпълнение било подадено възражение от длъжника, предвид което с Разпореждане № 7142/21.11.2023 г. по посоченото частно гражданско дело съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че по отношение на ответника Н. Д. А., в лично качество и в качеството на ЕТ „Н. А.“, съществува изискуемо парично вземане на ищеца в общ размер на 6121,95 лева, от които 7,60 лева - главница, представляваща незаплатени услуги по договори за телекомуникационни услуги за периода 08.02.2021 08.05.2021, 114,35 лева - лихва за забава за периода 08.02.2021 - 07.05.2021, и 6000,00 лева - възстановяване стойността на субсидия, предоставена за закупуване на устройства към договор № RNA ******************, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до окончателното заплащане на дълга.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от страна на ответницата лично и в качеството й на ЕТ, в които заема становище за неоснователност на исковете. Сочи, че в качеството си на 5 физическо лице заявява, че трите установителни иска, подадени срещу нея в качеството на физическо лице, се явявали изцяло неоснователни по простата причина, че ответницата качеството си на физическо лице не е подписвала с ищеца процесните договори - те били подписани единствено в качеството ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ. Договорите били изпълнявани в качеството й на едноличен търговец и в нито един момент ответницата като физическо лице, не е ползвала услуги от ищеца, съответно не е заплащала такива като физическо лице. Договорните отношения били изцяло между търговци.

По същество сочи, че на първо място била важна причината за неподновяване на договор № RNA****************** с ищеца. Преди сключването на каквито и да било договори с ищеца, ЕТ „Н. А.“ била дългогодишен клиент на А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД. И след неуспешен опит да получи уж по-добра и по-евтина услуга от ищеца, се върнала отново при предходния си доставчик. Но е спазила 2-годишния срок на договора, който сключен на 22.01.2019 г. с ищеца сравнено с датата на последващия договор с А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД - 22.01.2021г. Във възможностите на ответника било да отрегулира само датата на сключване на договора - в първия случай 22.01.2019, съответно във втория - 22.01.2021г. Но било във възможностите на ответника да „регулира“ датата на реалното преместване на телефонните номера от единия оператор към другия. Това зависело изцяло и само от оперативността и готовността за бърза реакция на съответния оператор. И тук се поставял въпроса: защо при сключен договор на 22.01.2019 г. ищецът правел трансфера на номерата към себе си едва на 31.01.2019 г. И може ли да има за това вина ответникът, който още на 22.01.2019 г. е бил готов да премине на обслужване към ищеца. И още един въпрос - можел ли е ответникът да предполага колко бързо ще реагира ищецът, забавил трансфера на телефоните с цели 9 дни, и колко бързо ще реагира А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, забавил трансфера на телефоните само с 1 ден. В случай, че ищецът базирал твърдението си на Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги, оспорва датата, поставена под него, която била изписана на ръка /за разлика от всички други дати, на всички други заявления, договори, протоколи и т.н., представени от ищеца. Предвид изложеното счита, че липсвало виновно неизпълнение от страна на ответника.