Разпореждане № 2471 от 03.04.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Частно гражданско дело 1215/2026
- Вид
- Разпореждане № 2471
- Подписан
- 03.04.2026
- В сила
- 03.04.2026
- Състав
- Михаела Иванова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 2471 гр. Кюстендил, 03.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20261520101215 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Делото е образувано, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, подадено от пълномощника юрисконсулт А. Б., против длъжника А. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, общ. ***, обл. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 369,31 EUR /триста шестдесет и девет евро и тридесет и един цента/ - главница, дължима по Договор за паричен заем № *** от 23.10.2023 г., сключен между А. С. С. като заемополучател и „***“ ООД като заемодател, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на заявителя по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1 към същия от 03.09.2025 г.; 56,94 EUR /петдесет и шест евро и деветдесет и четири цента/ – договорна лихва от 23.11.2023 г. до 23.07.2024 г.; 23,66 EUR /двадесет и три евро и шестдесет и шест цента/ – мораторна лихва от 24.07.2024 г. до 22.03.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 10,86 EUR държавна такса и 168,73 EUR юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, общи условия.
С Разпореждане рег. № 2077/24.03.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.
В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал, че длъжникът е извършвал плащания по договора преди датата на цесията в общ размер от 93,05 евро, с които са погасени: 39,72 евро - главница, 14,13 евро – договорна лихва, 39,20 евро – неустойка по чл. 8.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в 1 съвкупност, намери за установено следното:
Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.
Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:
Вземането на молителя е от тези по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит следва да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора. Процесният договор за заем формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото в него е налице посочване на ГПР. Но посочената общо дължима сума не съответства на действителната такива - в нея не е включен разходът за неустойка за непредоставено обезпечение, което води до извод за обоснована вероятност този разход да не е включен и при изчисляване размера на ГПР. Уговорената неустойка несъмнено е разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК във вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение е задължителен за потребителя разход, пряко свързан с предоставения му по договора паричен кредит съгласно посочените императивни разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Действително, съгласно разп. на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит. Но посочената разпоредба визира неизпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставените му в заем парични средства, а не неизпълнение на други негови задължения по договора. Да се приеме противното означава да се допусне възможност за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР чрез предвиждане в договора на разходи за неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на които разходи да не се включва в ГПР. При сключване на процесния договор за кредит е налице именно такава хипотеза – в посочените в договора ГПР и обща дължима сума по кредита не е включена неустойката за непредоставено от потребителя обезпечение, с което е нарушена императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и като нарушаване на изискването за добросъвестност. Следователно се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуална неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП.
Предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Договор за паричен заем № *** от 23.10.2023 г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК 2 специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят признава, че длъжникът е извършвал плащания за погасяване на задължения по договора, то са налице основания за извършване на прихващане, със суми, платени по неравноправните клаузи (14,13 евро – договорна лихва, 39,20 евро – неустойка по чл. 8) и следва да се присъди сумата без неравноправните клаузи /в този смисъл е и решението по дело С-170/21 на СЕС/.
Ето защо съдът следва да уважи заявлението само в частта, в която се претендира част от чистата сума, а именно - за главницата от 315,98 евро /409,03 евро 93,05 евро/.
Разноските в производството, дължими на заявителя, също следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 40,90 евро (четиридесет евро и деветдесет цента), тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 7,27 EUR държавна такса и 28,47 EUR – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът А. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, ул. „***“ № *, общ. ***, обл. *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК
207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, сумите, както следва: 315,98 EUR /триста и петнадесет евро и деветдесет и осем цента/ - главница, дължима по Договор за паричен заем № *** от 23.10.2023 г., сключен между А. С. С. като заемополучател и „***“ ООД като заемодател, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на заявителя по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1 към същия от 03.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 7,27 EUR държавна такса и 28,47 EUR юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: над 315,98 EUR /триста и петнадесет евро и деветдесет и осем цента/ до предявения размер от 369,31 EUR /триста шестдесет и девет евро и тридесет и един цента/ - главница, дължима по Договор за паричен заем № *** от 23.10.2023 г., сключен между А. С. С. като заемополучател и „***“ ООД като заемодател, вземанията по който са прехвърлени от заемодателя на заявителя по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2021 г. и Приложение № 1 към същия от 03.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2026 г. до окончателното 3 изплащане на задължението; 56,94 EUR /петдесет и шест евро и деветдесет и четири цента/ – договорна лихва от 23.11.2023 г. до 23.07.2024 г.; 23,66 EUR /двадесет и три евро и шестдесет и шест цента/ – мораторна лихва от 24.07.2024 г. до 22.03.2026 г.
УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.
Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.
Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания възможността за възражение, и на заявителя за сведение.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4