Определение № 22728 от 14.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22728 гр. София, 14.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512079 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх. № 325710/07.10.2025 г. на А. К. А. срещу Определение № 37340/09.09.2025 г. по ч.гр.д. № 6446/2025 г. по описа на СРС, 177 състав, с което е обезсилена, постановената по делото Заповед за изпълнение № 13947 от 14.05.2025 г.

Жалбоподателят счита обжалваното определението за неправилно. Твърди, че в срока на доброволно изпълнение длъжникът е заплатил само част от дължимите суми, като за другата неизплатена част е подал възражение. Поддържа, че съдът единствено е администрирал възражението до заявителя, който в законоустановения срок поради липса на средства не е завел иск за установяването на вземането си в неплатената част представляваща лихва за забава. Посочва, че вместо да администрира постъпила от длъжника жалба в частта за разноските, съдът неправилно обезсилва заповедта за изпълнение изцяло. Моли съда да отмени определението.

Насрещната страна по делото - „Сити Кеш“ ООД, в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, подава отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Посочва, че подаденото от него възражение, ведно с указанията за подаване на иск са връчени на заявителя на 30.07.2025 г., но и към настоящия момент по делото не е депозирано нито становище, нито са представени доказателства за предявен иск. Ако съдът прецени, че на заявителя следва да бъде давана допълнителна възможност да вземе отношение по разноските в заповедното производство и частната жалба бъде уважена частично и то единствено по отношение на обезсилването на заповедта в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, моли съдът да се поразнесе по частната жалба, депозирана от него по ред на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Излага съображения, че по отношение на вземането за мораторна лихва заявителят е следвало да предяви иск, която възможност към момента е преклудирана. Твърди, че в настоящото производство не се дължат разноски, тъй като с него се цели поддържане на висящността на спора в частта за сторените в заповедното производство разноски. Навежда доводи за злоупотреба с процесуални права, тъй като за вземания по един договор, заявителят е образувал три отделни производства, с оглед генерирането на допълнителни разноски в тежест на длъжника.

1

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 6446/2025 г. по описа на СРС, 177 състав е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от А. К. А. срещу „Сити Кеш“ ООД за суми, платени въз основа на нищожни клаузи по договор за паричен заем № 866587/23.05.2023 г.: 748,97 лв. – недължимо платена неустойка, ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 137,79 лв. – законна лихва за забава за периода от 06.10.2023 г. до 03.02.2025 г., както и за разноски в размер на 390 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса.

За заявените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК от 14.05.2025 г. Срещу заповедта от страна на длъжника е подадено възражение по чл. 414а от ГПК с вх. № 227925/30.06.2025 г., в което е посочено, че е заплатил сумата от 748,97 лв. – начислена неустойка и сумата от 41,12 лв. – законна лихва от датата на подаване на заявлението, както и държавна такса от 25 лв. Заявил е, че оспорва дължимостта на вземането за законна лихва до датата на заявлението и разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, за което е депозирал нарочна жалба. Представил е платежен документ за извършено плащане на горепосочените суми (приложен по ч.гр.д. № 8550/2025 г. по описа на СГС).

С разпореждане № 104359/02.07.2025 г. на заявителя са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията в едномесечен срок от връчването на разпореждането. Разпореждането е връчено на 30.07.2025 г.

От страна на длъжника е подадена и частна жалба с вх. № 227926/30.06.2025 г. срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, по която е било образувано ч.гр.д. № 8550/2025 г. по описа на СГС. С определение № 15888/22.08.2025 г. това дело е прекратено, тъй като частната жалба е изпратена преждевременно до въззивната инстанция, доколкото преди това заповедният съд е следвало да проведе процедурата по чл. 414а от ГПК.

С обжалваното Определение № 37340/09.09.2025 г., след като е констатирал, че заявителят не е изпълнил в срок указанията за предявяване на иск за установяване на претендираните от него вземания е обезсилил заповедта изцяло.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

От страна на длъжника по делото е подадено възражение, в което са изложени твърдения за заплащане на част от претендираните със заявлението суми – за недължимо платена неустойка, като едновременно с това е оспорено вземането за законна лихва за периода до подаването на заявлението в съда. Относно възражението в частта за доброволното изпълнение на задълженията по заповедта и недължимостта на разноските за адвокатски хонорар районният съд е следвало да проведе процедурата по чл. 414а от ГПК.

Съгласно ал. 3 от посочената разпоредба, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

Възражението заедно с приложенията се изпраща на заявителя с указания, че може да подаде становище в тридневен срок, като се посочват и последиците от неподаването на становище (ал. 4), като в случай че заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските, а при подадено в срок становище се произнася по възражението и постъпилото становище (ал. 5).

В случая, заповедният съд не е изпълнил гореописаната процедура. С разпореждане № 104359/02.07.2025 г. той е дал единствено указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземанията. С оглед изложеното във възражението, следва да се приеме, че тези указания се отнасят единствено за вземането за законна лихва за периода от 06.10.2023 2 г. до 03.02.2025 г. За останалите вземания, на заявителя е следвало да бъде дадена възможност да даде становище във връзка с твърденията за изпълнение на задълженията и недължимост на разноските по делото, като изрично му бъдат указани последиците по чл.

414а, ал. 5, изр. първо от ГПК от неподаването на становище. Това не е направено, поради което заповедта за изпълнение е неправилно обезсилена изцяло. Въпреки, че в частната жалба не са изложени доводи в тази насока, съгласно тълкувателно решение от 15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предвид гореизложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, в частта, с която е обезсилена заповедта за сумата от 748,97 лв. – заплатена сума за неустойка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 329,40 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 21,12 лв. – разноски за държавна такса. Неоснователни са изложените в отговора доводи, че определението следва да бъде отменено единствено в частта за обезсилване на заповедта в частта за адвокатското възнаграждение. Погасителния ефект на извършеното плащане би могъл да се прецени едва след подаването на становището на длъжника по чл. 414а, ал. 4 от ГПК, респ., това не би било необходимо в случай, че той не подаде такова в срок, но само след предоставяне на възможност за това, с нарочни указания за последиците при процесуално бездействие, нещо което заповедния съд, както бе посочено не е сторил, поради което и след връщане на делото на районният съд, следва да предостави възможност и срок на заявителя да представи становище по чл. 414а, ал. 4 от ГПК, като изрично му укаже последиците от неподаването на такова по ал. 5 от посочената разпоредба. В случай, че длъжникът подаде становище и поддържа претенцията си разноски, то тогава ще е налице възможност за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Атакуваното определение, в частта, в която е обезсилена заповедта досежно разпореденото заплащане на сумата от 137,79 лв. – законна лихва за забава за периода от 06.10.2023 г. до 03.02.2025 г., определението е правилно. Това е така, защото длъжникът е оспорил това вземане, като съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на иск за неговото установяване и такъв не е бил предявен в законоустановения едномесечен срок. В конкретния случай е ирелевантно дали ищецът е имал финансова възможност да посрещне разходите по предявяване на иска. Той е имал възможност след предявяването му да поиска освобождаване от заплащане на държавна такса, както и предоставяне на правна помощ. Правилно, съобразно тази част от предявените вземания, е била обезсилена заповедта и в частта за разноските.

По разноските: С оглед изхода на делото на частния жалбоподател – заявител следва да бъдат присъдени разноски в размер на 12,67 лв. – държавна такса, съобразно уважената част от частната жалба. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на длъжника за недължимост на разноските по делото, защото предмет на въззивното производство не е правилността на заповедта в частта за разноските, а правилността на определението, с което последната е изцяло обезсилена.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 325710/07.10.2025 г. на А. К. А. Определение № 37340/09.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 6446/2025 г. по описа на СРС, 177 състав, в частта, в която е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение № 13947 от 14.05.2025 г. по ч.гр.д. № 6446/2025 г. на СРС, 177 състав по отношение на разпореденото на „Сити Кеш“ ООД да заплати на А. К. А. сумата от 748,97 лв., представляваща главница за неоснователно заплатена от заявителя на длъжника сума без правно основание по клауза за 3 неустойка за непредоставяне на поръчител или банкова гаранция, включена в договор за паричен заем № 866587, сключен на 23.05.2023г. с длъжника, ведно със законната лихва от 03.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която цитираната заповед е обезсилена за сумите за разноски от 329,40 лв. – адвокатско възнаграждение и 21,12 лв. – държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 37340/09.09.2025 г. по ч.гр.д. № 6446/2025 г. по описа на СРС, 177 състав, в останалата обжалвана част.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на А. К. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 12,67 лв. – разноски за държавна такса.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4