Решение № 49 от 20.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. ******, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена С. Геренска при участието на секретаря Е.К.А. като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно наказателно дело № 20253130200329 по описа за 2025 година Производството е образувано във връзка с подадена жалба от К. Я. П. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 25-0324000245/22.05.2025 г на Началник Група към ОДМВР-******, РУ ******, с което на същия за нарушение на чл. 20, ал.2 и чл 123, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания "Глоба" в размер на 200,00 лева и 150,00 лева, или в общ размер от 350,00 лева, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.

В жалбата са изложени доводи за отмяна на Наказателното постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, предвид допуснати нарушения на процесуалните правила и в частност - неотразяване правилно на обстоятелствата свързани с нарушението и изясняване на фактическата обстановка за същото.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят и въззиваемата страна не се явяват и не изпращат представител, като такъв няма и призованата на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-******.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

На 23.03.2025 г св. М. и св.Я. - полицейски служители в РУ- ****** изпълнявали служебните си задължения, позиционирани със служебен автомобил в гр.******, когато видели МПС- „Фолксваген" Поло с чужд регистрационен номер да минава покрай тях, управляван от въззивника за когото св. Я. знаел, че е неправоспособен, предвид скорошното му отнемане на СУМПС. Освен него в автомобила имало и още две лица. Свидетелите 1 предприели действия за спиране на МПС-то подавайки светлинен и звуков сигнал, но водачът не спрял, а ускорил скоростта на автомобила, движейки се по ул."******,като съответно бил последван от полицейските служители. В опит да избегне проверката, при излизане от десен завой на кръстовището с ул."******, водачът загубил контрол над автомобила и се блъснал с предната му лява част в задната дясна такава на паркиран л.а. "Фолксваген Поло" с per.

№ ****** причинявайки материални щети на същия. След ПТП- то докато свидетелите слизали от служебния си автомобил и се отправяли към шофьора, същият потеглил рязко, след което спрял на около 500 метра от тях - в края на улицата, като въззивника и пътниците слезли от него и избягали.

В хода на извършената проверка било установено, че МПС-то управлявано от жалбоподателя, служебно известен на св. Я. и лично възприет от последния именно като шофьор на процесния автомобил е с номер на рама ****** и полски регистрационен номер ******, без данни за собственост.

Предвид възприетите от тях обстоятелства свързани с движението на автомобила, управляван от П. и поведението му, на същия, на 30.03.2025 г. бил съставен АУАН за нарушение на чл.20,ал.2 и чл.123, ап.1, т.1 от ЗДвП, въз основа на който било издадено и оспореното пред ПРС Наказателно постановление, с което на П. била наложена глоба в общ размер на 350,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца за извършените две нарушения на ЗДвП.

Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.

Свидетелските показания депозирани от разпитания св. Х., св.М. и св.Я. са напълно безпротиворечиви, взаимно допълващи се в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с приетите писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира изцяло показанията на посочените свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници, относими към значимите за предмета на делото факти, а именно – конкретният извършител, действията на същия с процесното МПС, времето, мястото и начинът на осъществяване на конкретните деяния.

Съдът въз основа на така установените факти направи следните правни изводи:

Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът намира за съставени от компетентни органи, като са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и връчването им. Наказателното постановление и АУАНН са издадени в предвидената форма и съдържат изискуеми съответните реквизити, като същите не страдат от пороци, които да ги правят процесуално недопустими. Същите съдържат 2 определения в закона обем информация, която включва описание на съставомерните фактически признаци на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, връзката между лицето, сочено за извършител и инкриминираните деяния, както и нарушените правни норми, включително в НП и санкционните такива, въз основа на която на нарушителя се налагат административни наказания, като в този смисъл и съдът не релевира изтъкнатите за обратното във въззивната жалба аргументи.

В конкретния случай въззивника е санкциониран от АНО за извършени нарушения на чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП релевантна към датата на нарушението сочи, че водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, а така и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая, видно от събраните гласни и писмени доказателства жалбоподателят П. е станал причина за ПТП, блъскайки паркиран л.а“Фолксваген“Голф с причиняване на материални щети на същия, поради несъобразяване на скоростта на движението му с пътя при извършен завой на управляваното от него МПС, което от своя страна е довело до загуба на контрол и последвалия сблъсък. Предвид, че именно скоростта, с която се е движел водачът е направила невъзможно завиването на автомобила и предотвратявяне на сблъсък с паркирано ППС и от това е настъпило ПТП по см.на § 6, т.30 от ДР на ЗДвП, то и същата е била несъобразена, ето защо и правилно е ангажирана отговорността на същия за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини ПТП, се наказва с глоба от 200. 00 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Доколкото и при така установената фактическа обстановка съдът намери, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, при описаните обстоятелства в НП свързани с движение с несъобразена скорост, то и правилно АНО му е наложил посочената в санкционната разпоредба във фиксиран размер глоба от 200, 00 лева.

Според чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в ПТП е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

Доказано по делото е обстоятелството, че жалбоподателя П. като водач на ППС и участник в ПТП не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т.

1 ЗДвП, да спре, за да установи какви са последиците от извършеното от него ПТП, а е напуснал местопроизшествието,първоначално с управлявания от него автомобил, а в последствие и изоставяйки същия, бягайки от последвалите го полицаи, поради което е налице извършено от обективна и субективна страна нарушение на цитираната норма

Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП /в приложимата му редакция/, водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно 3 средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая с оспореното НП е определен между средния и максималния размер на наказанието „Глоба“ , а именно такъв от 150,00 лева , а така и на наложеното "Лишаване от право на управление на МПС" за срок от 4 месеца.

Съгласно нормата на чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, наказанието правилно е определено от АНО с оглед наличието на значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно – многобройните извършени от въззивника нарушения, видно от приложената по делото Справка за нарушител /л.90-93/ за които и същият е бил санкциониран с влезли в сила Наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, като са му били издадени и 42 фиша за нарушения по ЗДвП, издадени са били и заповеди за налагане на ПАМ във вр. със ЗДвП, като към момента на деянието същият е бил с отнето от 18.01.2025 г. СУМПС във връзка с образувано ДП, финализирано в последствие с влязъл в сила на 04.09.2025 г съдебен акт по нохд 302/2025 г. по описа на ПРС за осъществено деяние по чл.343б, ал.3 от НК. Това характеризира нарушителя като лице с изключително висока обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушители на ЗДвП.

Допълнително отегчаващо обстоятелство е и фактът, че П. се е укрил след извършеното ПТП. При значителен превес на отегчаващи вината обстоятелства и единствено смекчаващо такова – младата възраст на същия съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е наложил предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административни наказания за това нарушение в посочените размери и същите съответстват на целите по чл. 12 от ЗАНН.

По съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което и следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0324000245/22.05.2025 г на Началник Група към ОДМВР-******, РУ ******, с което на К. Я. П. с ЕГН **********, за нарушения на чл. 20, ал.2 и чл 123, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания - "Глоба" в размер на 200,00 лева и 150,00 лева или в общ размер от 350,00 лева/ 178, 95 евро както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – ****** по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – ******: _______________________ 4

5