Определение № 841 от 14.03.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 841 гр. София, 14.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов като разгледа докладваното от И. Коев Въззивно частно наказателно дело № 20241100607557 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и с правно основание чл. 341 и сл. от НПК.

С разпореждане № 20106065/20.10.2023 г., постановено по НЧХД № 17014/2015 г., по описа на СРС, НО, 114-ти състав е оставил без разглеждане молбата на частния тъжител К.

А. М., подадена чрез упълномощения му повереник адв. И. М., за произнасяне по реда на чл.

307 от НПК и допълване на постановената по делото присъда с произнасяне по предявения с тъжбата граждански иск.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният тъжител, който в подадената чрез повереника му частна жалба твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което и моли въззивният съд да го отмени. Развити са съответни съображения, като се настоява, че липсата на нарочно определение за конституиране на частния тъжител като граждански ищец не преклудира възможността му да получи обезвреда за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на причинения му деликт.

Въззивната инстанция, като съобрази доводите, изложени в жалбата и провери правилността на постановеното разпореждане, констатира следното:

Съгласно разпоредбите на НПК, а именно чл. 85, ал. 3 НПК при дела от частен характер гражданският иск следва да се предяви най-късно до започване на съдебното следствие. В настоящия случай, действително в съдържанието на тъжбата на К. М., инициирала първоинстанционното производство по делото, се съдържа молба с искане за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деянието, ведно със законоустановената лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Правилно, обаче, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че този граждански иск не е бил приет за разглеждане в наказателното производство, поради което допълнителното произнасяне на съда по реда на чл. 307 от НПК е недопустимо.

1

Противно на доводите на повереника наказателният процес е строго формален и приемането на предявения за съвместно разглеждане граждански иск, както и конституирането на частния тъжител като граждански ищец се извършва с нарочен акт на съда, какъвто в настоящия случай липсва. Видно от съдържанието на протоколите от проведените на 03.06.2016 г. и 07.10.2016 г. открити съдебни заседания, първоинстанционният съд не се е произнесъл дали приема или не, предявения с тъжбата граждански иск. Въззивният съд намира, че с действията си проверяваният съдебен състав е допуснал процесуално нарушение от категорията на неотстранимите, доколкото сроковете за конституиране на страни в процеса и приемане на гражданските претенции по дела от частен характер, визирани в чл. 85, ал. 3 от НПК са императивни и не могат да бъдат санирани. От друга страна липсата на произнасяне по този въпрос, настоящият съдебен състав отдава и на процесуалната пасивност на частния тъжител и неговия повереник – адв.

А., при провеждането на двете открити съдебни заседания преди даване ход на съдебното следствие, когато е преклудирана възможността за приемане на граждански иск в наказателния процес. Видно от материалите по делото частният тъжител е използвал професионалните услуги на адвокат и е бил представляван от упълномощения от него повереник и в двете съдебни заседания, в хода на които не са отправени искания към първоинстанционния съд да вземе отношение към предявения в тъжбата граждански иск.

Въззивният съд намира, че с пропуска си да се произнесе по приемането на предявения с тъжбата граждански иск, първоинстанционният съд не е накърнил правата на частния тъжител да търси обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от претърпян деликт, доколкото по този начин е преклудирана възможността тази претенция да бъде реализирана единствено в наказателния процес, но не и по гражданскоправен ред, който се явява и основния процесуален ред за защитата на накърнени граждански права на гражданите. Този извод на съда се обосновава и от акцесорния и адхезонен характер на гражданския иск в наказателния процес, който никога не е задължителен за съвместно разглеждане в наказателното производство, поради което и отказът на съда да го приеме за съвместно разглеждане не подлежи на обжалване.

В заключение, с оглед на обстоятелството, че в първоинстанционното съдебно производство не е бил приет за съвместно разглеждане граждански иск, то допълнителното произнасяне на съда по него е недопустимо, поради което и разпореждането на проверявания съдебен състав се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 20106065/20.10.2023 г., постановено по НЧХД № 17014/2015 г., по описа на СРС, НО, 114-ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата на частния тъжител К. А. М., подадена чрез упълномощения му повереник адв. И.

М., за произнасяне по реда на чл. 307 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3