Присъда № 24 от 06.12.2024, Районен съд - Тутракан

Мотиви към Присъда № 24 от 06.12.2024 по НОХД № 194/2024 на Районен съд - Тутракан

Районна прокуратура – Силистра, чрез ТО-Тутракан е повдигнала обвинение с обвинителен акт на П. Ц. Б. с ЕГН **********, ***, за това, че на 06.12.2023 г. в ***, чрез нанасяне на удари по лицето на М. М. Й., родена на 21.04.1986 г., умишлено ѝ причинил лека телесна повреда в условията на домашно насилие, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясното око, обуславящо наличието на болка и страдание, с което е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 130, ал. 2 във вр. чл. 93, т. 31 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание пробация за 10 месеца с мярка по чл. 42а, т. 4 НК – включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие.

Подсъдимият се признава за виновен, съжалява, моли да му бъде наложено условно наказание лишаване от свобода. Дава обяснения. В последната си дума моли да „мине с парична глоба“.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. Ц. Б. с ЕГН ********** е роден на *** г. в ***, живее в ***. Същият е осъждан. Най-вече за кражби (с пет отделни присъди/споразумения) и веднъж за шофиране в пияно състояние. Има осъждане и в чужбина (Ф.). Последното му осъждане е със Споразумение № 175/15.07.2013 г. по НОХД № 90/2013 на РС-Тутракан, влязло в сила на 15.07.2013 г., с което е приел да търпи наказание „Пробация“. С Протоколно определение № 112/12.12.2013 г. по ЧНД № 301/2013 на ОС-Силистра, влязло в сила на 20.12.2013 г., наказанието „Пробация“ е заменено с „Лишаване от свобода“ за 1 година и 15 дни.

На 28.08.2014 г. подсъдимият е освободен от затвора, предсрочно и условно, с остатък от 4 месеца и 16 дни.

Със свидетелката М. М. Й. подсъдимият е живял без брак в жилището на ***. Двамата имат две общи деца – Б., родена на *** г. и Ц., роден на ***г., които също живеят на този адрес.

Свид. Й. работела като социален асистент на възрастен човек от същото село, назначена от общината. На 06.12.2023 г. била отпуск, но въпреки това отишла при дядото, за когото се грижила. Като се прибрала вкъщи, била в състояние след употреба на алкохол. Подсъдимият се подразнил, че 1 съжителката му отишла на работа, въпреки почивния си ден, подозирайки че му изневерява със сина на дядото, за когото се грижи. Същата вечер подс. Б. употребил алкохол повече от една ракия и достигнал до пияно състояние.

Възникнал битов скандал, при който нанесъл удар с ръка в лицето на свид. Й., и по-точно в областта на дясното ѝ око, с който ѝ причинил болки и страдания и разстройство на здравето, изразяващо се в кръвонасядане. Освен този удар, подсъдимият я съборил на земята, ритнал я 1-2 пъти в областта на кръста, скубал я, дърпал я, псувал и я обиждал. Тези му действия се развили пред децата, които се разплакали и го молели да спре, Боряна казала: „Тате, не се карайте, не бий мама“.

Когато се появило кръвонасядането около окото на свид. Й., подсъдимият ѝ наредил да казва, че сама е паднала и се е ударила, ако някой я пита. В следващите дни след 06.12.2023 г. свид. Й. ходила „като забулена с шапка“ да взема храна от социалния патронаж в селото, когато кметът свид.

Софрониев я видял и питал защо така ходи. Тогава тя му споделила за боя от подсъдимия. Напуснала дома на подс. Б. около Коледа на 2023 г. За децата продължил да се грижи той и баща му в дните, когато последният не бил на работа.

След това, през септември-октомври 2024 г. на подсъдимия се наложило да пътува в чужбина по работа за две седмици и помолил свид. Й. да гледа децата. След завръщането му тя останала, като двамата имали идея да пробват дали ще се подобрят отношенията им. Не се подобрили и тя отново го напуснала, тъй като на 02.11.2024 г. той отново я набил, след като бил изпил 200 гр „твърд“ алкохол – изблъскал я на стъпалата пред къщата, при което тя паднала и си ударила лицето, а той ѝ дал лед „да си сложи на муцуната“ понеже била подута.

Децата посещават училище, винаги имат купони за храна, добре облечени са, но във възпитателен аспект подсъдимият оказва манипулативно влияние над тях. Те характеризират майка си изцяло в негативна светлина и прикриват неговите простъпки. И преди случая от 06.12.2023 г. семейството е било обект на проверки от ДСП-Тутракан по повод на домашно насилие от страна на подсъдимия към свид. Й.

Така установената фактическа обстановка се доказва от: обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите С., Й. и А.; заключението по съдебномедицинската експертиза; фиш за спешна медицинска помощ; справката за съдимост; пълните справки в НБД „Население“ за подсъдимия и свид. Й.; социалния доклад на ДСП-Тутракан; автобиография и декларация за имуществено положение.

Спорните факти и обстоятелства или такива, които не следват пряко от събраните доказателствени източници, а се извеждат от анализа им - като фактически установявания от съда, са следните.

Обясненията на подсъдимия са средство за защита и доказателствен 2 източник. Неговите самопризнания, че е ударил свид. М. Й. на 06.12.2024 г. се подкрепят от нейните показания. Като недостоверна защитна теза обаче съдът възприема обяснението му, че само веднъж я е плеснал. Ако е било така, нямаше да твърди, че децата са го молели да спре, тъй като на спиране подлежи процес, който е започнал и не е приключил, какъвто е нанасянето на множество удари, а не на един-единствен. Ето защо, съдът дава вяра на свидетелката Й. за механизма на побоя върху нея на 06.12.2023 г. Нейните показания са в основата на изводите, че подс. Б. е бил употребил алкохол повече от една ракия и е достигнал до пияно състояние, след това ѝ е нанесъл удара в лицето, но освен това я е съборил на земята и ритнал 1-2 пъти в областта на кръста, скубал я, дърпал я, псувал и я обиждал – действия, които той отрича.

Показанията на свид. Й. са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което съдът ги намира за достоверен доказателствен източник. Самата тя не отрича неизгодни за нея факти, които поставят под съмнение родителския ѝ капацитет, а именно, че на 06.12.2023 г. е била в отпуск, но въпреки това е отишла на работа и се върнала в състояние след употреба на алкохол. Тя не пожела да се конституира като граждански ищец или частен обвинител, изявлението ѝ, че не желае да съди подсъдимия говори за липса на остри негативни чувства у нея към него. В съдебните заседания е меланхолична, завеяна, до степен, че провокира съда да разпореди да ѝ бъде направена алкохолна проба с дрегер, оказала се отрицателна за употреба на алкохол. Липсват невербални признаци за стремеж у свид. Й., които да навеждат съда на извода, че преекспонира фактите, свързани със събитията на 06.12.2023 г. и на 02.11.2024 г. За случая от 02.11.2024 г. съдът не изключва защитната теза на подсъдимия да е достоверна, че свид. Й. може би е паднала някъде другаде, освен пред стъпалата в дома си, но самият факт, че я е блъснал, което е довело до падането ѝ, се признава от него. Дали при това падане или при друго си е наранила лицето, не е предмет на настоящото дело да се изследва.

Изводът за манипулативния възпитателен подход на подс. Б. върху децата съдът гради от данните в социалния доклад – Б. е казала на социалния работник, че не е чувала „мама и тате да се карат“, и че докато майка им била при тях, не правела нищо, само стояла на дивана. Ц. също е казал, че тя не правела нищо, но споделил, че родителите му се биели, той се изплашил, баща му искал да убие майка му, тя пиела бира, а той не пиел. Фактът, че децата са твърдели, че той не пиел, а Б. – че не е чувала родителите ѝ да се карат, които факти се опровергават от признанията на подсъдимия и от показанията на свид. Й., говори за вземане на страна от децата – тази на бащата, което не е необичайно, когато децата се отглеждат само от единия родител, но представянето на отглеждащия родител в нереалистично благоприятна светлина, за сметка на другия, навежда на извода за манипулативно влияние на подсъдимия да „очерни“ личността на свид. Й. пред децата им.

3

Социалният доклад е анализиран от съда като писмено доказателствено средство - официален документ по чл. 21, ал. 1, т. 15 от ЗЗДт , тъй като е изготвен от длъжностно лице в кръга на службата му.

Съдът не е съгласен със заключението на вещото лице, че кръвонасядането обуславя единствено болка и страдание. Кръвонасядането е медикобиологичен признак, който индицира разстройство на здравето.

Съгласно т. 15 и т. 16 от Постановление № 3 от 27.09.1979 на Пленума на ВС, насиняването на части на тялото е разстройство на здравето, докато болката и страданието без разстройство на здравето е налице, когато пострадалият търпи само краткотрайни телесни болки, представляващи неприятно физическо усещане, или търпи страдание – продължителен процес на болка.

Съдът отчита, че прегледът от медицинско лице, когато е издаден фишът за СМП, се е провел на 14.12.2023 г. – осем дни след боя на 06.12.2023 г. и все още свид. Й. е била с видимо насиняване на дясното око (явно имат предвид кожата в тази част на лицето, а не самото око). Ето защо, съдът не може да приеме, че в случая се касае само за болка и страдание, но не и за разстройство на здравето. За този извод не са необходими специални медицински знания, доколкото „насиняването на части на тялото“ е медикобиологичен признак, посочен в Постановлението на ВС, като такова, което не може да оставя място за съмнение, че става въпрос за разстройство на здравето.

Останалата част от установената фактическа обстановка, за която съдът не излага подробни мотиви върху кои точно доказателствени източници гради совите изводи, са безспорни и те пряко следват от събраните доказателства.

Така, личността на подсъдимия и криминалната му деятелност се изяснява от справките в НБД „Население“ и тази за съдимост. Безспорната фактология около процесния случай на 06.12.2023 г. и този от 02.11.2024 г. – от показанията на свид. Й. и обясненията на подсъдимия. За семейната среда, отглеждането и възпитанието на децата – от социалния доклад и свид. А.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият П. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а във връзка с чл. 130, ал. 2 във връзка с чл. 93, т. 31 от Наказателния кодекс.

Престъплението по този текст на закона е умишлено и резултатно.

Неговият непосредствен обект са обществените отношения, които осигуряват здравето и телесния интегритет на човешкия индивид.

Субект на това престъпление може да е всяко наказателноотговорно лице, в т.ч. подсъдимият.

От обективна страна престъплението е осъществено с действие.

Действието на подс. Б. се изразява във физическо насилие чрез нанасянето на удар в областта на лицето на свид. Й. Резултатът е кръвонасядане в областта на дясното ѝ око, с което е засегнат телесният ѝ интегритет, предизвиквайки 4 разстройство на здравето, което неминуемо е съпътствано от болка и страдание. Налице е причинна връзка между действието на физическо насилие и съставомерния резултат.

Квалифициращ признак по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. чл. 93, т. 31 от НК, обуславящ престъплението като такова от общ характер, е обстоятелството, че телесната повреда е нанесена „в условията на домашно насилие“, тъй като физическото насилие е осъществено спрямо лице, с което, първо, подсъдимият е бил във фактическо съжителство, второ, живели са в едно домакинство и, трето, от това лице има дете (в случая две). Всяко едно от тези три обстоятелства поотделно обуславя насилието като осъществено по чл. 93, т. 31 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено виновно от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Интелектуалният момент включва в съзнанието на подсъдимия, че с нанасянето на удара в лицето на свид. Й. най-малкото ще ѝ причини болка. Силата, насоката и попадението на удара, които следват от обективната находка при прегледа на 14.12.2023 г., изключват деецът да е имал друго намерение, различно от причиняването на разстройство на здравето на свид. Й., болка и страдание.