Решение № 23 от 17.02.2017, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№…

17.02. 2017 г. гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1………………………

2……………………….

Секретар П.П.

Прокурор ………………… като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ТД №41 по описа за 2016 год.

ИСК с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска53783, 88 евро.

Ищецът „********“АД твърди, че на

18.09. 2013 г. с ответника С.В.Х. като солидарен длъжник е сключил договор за банков кредит № 120/ 2013 г. за сумата от 50 000 евро.Твърди се, че страните са подписали анекси към договора, като крайният срок за погасяване на задължението е 26.03.2015 г.Твърди се, че плащания по договора и анексите от ответника не са направени и поради настъпване на крайния срок на договора и неизпълнение на задълженията от ответника банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което е образувано ч. гр.д.№ 2876/ 2015 г. по описа на ПРС.Ищецът твърди, че е издадена заповед за изпълнение, с което ответникът е осъден да заплати главница, лихви, такси и разноски по договора за банков кредит.В исковата молба е посочено, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от ответника, за което съдът с разпореждане от 09.02.2016 г. е указал на ищеца да предяви иска за установяване на вземането си в едномесечен срок.Твърди се, че уведомлението е получено от ищеца на 17.02.2016 г. и на 15.03.2016 г. е предявен искът.

Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че притежава право на вземане срещу ответника, както следва : главница – 50 000 евро; възнаградителна лихва за периода от 26.11.2014 г. до 26.03.2015 г. – 1625, 35 евро; наказателна лихва за периода от 26.03.2015 г. до 17.06.2015 г. – 2 070, 83 евро; административна такса съгласно чл.2 от Анекс № А03- 120/ 2014 от 18.12.2014 г. – 41, 67 евро; административна такса съгласно чл.2 от Анекс №А04- 120/ 2015 г. от 23.02.2015 г. – 21, 00 евро; такси за нотариални покани – 5, 03 евро и законната лихва върху главницата считано от 18.06. 2015 г. до окончателното изплащане на вземането.Отправено е искане за присъждане на разноските в заповедното производство съгласно т.12 от ТР № 4/ 2013 на ОСГТК на ВКС в размер на 2 703,

06 лева и деловодните разноски в настоящото производство, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т.4 в размер на 3684, 59 лева за защита от юрисконсулт.

Ответникът С.В.Х. е изразил становище, че искът е недопустим и неоснователен, като твърди, че е подписал договора като физическо лице при крайно неизгодни условия и при крайна нужда.Отправено е искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 18.09.2013 г. между ищеца като кредитор и ответника като солидарен длъжник е сключен договор за кредит № 120/ 2013 , по силата на който ищецът е отпуснал на „*******“АД( в несъстоятелност) кредит в размер на 50 000 евро целево за оборотни средства.Страните са подписали към договора за кредит

Анекс №А01- 120/ 2014 от 25.02.2014 г., № А02- / 2014 от 25.06.2014 г., № А03- 120/ 2014 от 18.12.2014 г., № А04- 120/ 2015 от

23.02.2015 г., № А05- 120/ 2015 от 26.02.2015 г., като страните са определяли размера на задълженията към датата на съответния анекс, определяли са начина на погасяване на кредита и съответно са определили краен срок за погасяване на задължението до 26. 03. 2015 г.

До всички длъжници по договора за кредит ищецът е връчил нотариална покана за изплащане на задължението,, като поканата е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК на 28.05.2015 г.

На 18.06.2015 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците по договора за кредит, за което е образувано ч. гр.д.№ 2876/ 2015 г. по описа на Плевенския районен съд и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 1633/ 19.06. 2015 г., с която ответникът заедно с останалите съдлъжници е осъден солидарно да заплати на ищеца следните суми : главница – 50 000 евро; възнаградителна лихва за периода от 26.11.2014 г. до 26.03.2015 г. – 1625, 35 евро; наказателна лихва за периода от 26.03.2015 г. до 17.06.2015 г. – 2 070, 83 евро; административна такса съгласно чл.2 от Анекс № А03- 120/ 2014 от 18.12.2014 г. – 41, 67 евро; административна такса съгласно чл.2 от Анекс №А04- 120/ 2015 г. от 23.02.2015 г. – 21, 00 евро; такси за нотариални покани – 5, 03 евро и законната лихва върху главницата считано от 18.06. 2015 г. до окончателното изплащане на вземането.Със заповедта длъжниците( включително и ответника) са осъдени да заплатят и сумата от 2703, 06 лева разноски в заповедното производство.

Ответникът С.В.Х. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение на 23.11.2015 г. затова, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение и с разпореждане № 1714/ 09.02.2016 г. районният съд, издал заповедта е указал на ищеца , че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответника.Разпореждането е връчено на ищеца на 17.02.2016 г. и на 15.03.2016 г. е предявен искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК , за което е образувано настоящото производство.Едномесечният срок, определен от съда, издал заповедта за изпълнение , който е преклузивен , е спазен, поради което искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество досежно основателността на предявения иск.

Съдът е допуснал съдебно- икономическа експертиза за установяване на размера на вземането на ищеца към ответника.От заключението се установява, че по договора за кредит и анексите към него е усвоена от кредитополучателя сумата от 50 000 евро на 26.09.2013 г., като сумата е преведена по банкова сметка *** „********“АД. Вещото лице е посочило, че всички извършени плащания по договора в периода от 26.09.2013 г. до 17.06.2015 г. са за погасяване на дължими лихви и такси по договора и анексите към него.Непогасената главница към 17.06.2015 г.( датата преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от