Решение № 848 от 27.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 848 гр. гр. Хасково, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640100342 по описа за 2025 година

Предявен е от „СТИК-КРЕДИТ" АД с ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление - гр. Шумен, пл. „Оборище" № 13 Б, представляван от изпълнителния директор Стефан Николаев Топузаков, със съдебен адрес *********, адв. Х. Н., против Д. К. Д. с ЕГН:**********, с адрес - *********, чрез адв. Д. М., съдебен адрес ***********, иск с правно основание чл.79 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество на 19.09.2022г. по повод на попълнена от страна на ответницата заявка на сайта на Дружеството сключило със същата Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 881318. С въпросния договор страните се договорили Дружеството да предостави на ответницата сумата от 950 лева като потребителски кредит. В изпълнение на поетите от страна на дружеството договорни задължения, същото на 19.09.2022г. погасило задължението на ответницата към дружеството по предходен изтеглен от нея кредит с № 846167 и остатъкът предоставил на Д. К. Д. чрез банков превод по посочена от нея банкова сметка в банка „ОББ“ АД сумата от 92.06 лв., с които действия дружеството изпълнило договорните си задължения по процесния договор. Страните договорили също така ответницата да заплати възнаградителна лихва на дружеството в размер на 36 % на година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %, изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по договора се договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват с лихвен процент от 10 %. При сключването на договора за потребителски 1 кредит на ответницата била предоставена необходимата преддоговорна документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителния план.

Съгласно подробно описаната в Общите условия процедура по кандидатстване и сключване на Договори за потребителски кредити от разстояние, ответницата натиснала бутона „Подпис“, с което изразила своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 881318/19.09.2022г. бил сключен между страните при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК. В изпълнение на поетите от страна на ответницата Д. К. Д. задължения по договора, същата направила следните вноски за погасяване на задължението си по договора, а именно на 12.12.2022 г. сумата от 70 лв., на 16.12.2022 г. сумата от 195.15 лв. и на 10.01.2023 г. сумата от 100 лв. Видно от изложеното, ответницата не изпълнила поетите от нея задължения по договора, като дължимите към този момент суми по договора от ответницата били следните:

Остатък от непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 881318 от 19.09.2022 г. към дата 10.11.2023г. в размер на 922.80 лева;

Начислена договорна (възнаградителна лихва) върху главницата за периода 19.09.2022г. до 19.09.2023г. в размер на 209.54 лева; Мораторна лихва върху непогасената част от главницата за периода 19.09.2023г. до 10.11.2023г. в размер на 18.16 лева. Ищецът моли да се приеме настоящия иск и като изпратено до страната писмено уведомление, направено от страна на дружеството за настъпването на условията за предсрочната изискуемост на задължението по договора, както и за волята и желанието на дружеството за обявяване на тази предсрочна изискуемост на целия размер на задължението по договора. Предвид изложеното, се иска постановяване на съдебен акт, с който да бъде осъдена ответницата Д. К. Д. с ЕГН ********** да заплати на „СТИК-КРЕДИТ" АД с ЕИК 202557159 сумата от 922.80 лв. – оставаща главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 881318 от 19.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на постъпването на иска до датата на окончателното й изплащане, както и да бъде осъдена ответницата Д. К. Д. с ЕГН ********** да заплати на „СТИК-КРЕДИТ" АД с ЕИК 202557159 сумата от 209.54 лв. – договорна лихва върху главницата, съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 881318 от 19.09.2022г., както и да бъде осъдена ответницата Д. К. Д. с ЕГН ********** да заплати на „СТИК-КРЕДИТ" АД с ЕИК 202557159 сумата от 18.16 лв. – мораторна лихва върху главницата, съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 881318 от 19.09.2022г.

Претендира присъждане на направените съдебни и деловодни разноски в производството.

Ответницата намира предявения иск за процесуално допустим и частично основателен. С отговора ответницата релевира възражение за нищожност на целия договор за паричен заем. Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, се твърди, 2 че вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.

10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката била особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят уреждал като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не бил оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят нарушил изискванията на закона и не можел да се ползва от уговорената сделка, което обосновавало извод за недействителност на целия договор за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК. Твърди се, че договорът за паричен заем е нищожен и ответницата дължи по него връщане само на чистата главница. В случай, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение/юрисконсултско е над минималното такова, определено съгласно НМРАВ, се прави възражение за прекомерност. Ответницата също претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 881318 на 19.09.2022г., със съответното съдържание и уговорени клаузи. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че основните параметри на заема по договора са уговорени в Погасителния план по договора, съгласно който сумата по кредита е в размер на 950 лева, със срок на погасяване 19.09.2023г., размер на погасителната вноска /месечна фиксирана вноска/ – 198.20 лева. Видно от Погасителния план, общата дължима сума по кредита /главница + лихва/ е 1188.06 лева, а общата дължима сума по кредита /главница + лихва + неустойка/, когато не е осигурена гаранция/поръчител, е 2378.36 лева. ГПР е 42.58 %; ГЛП: 36 %. Видно от Погасителния план още е, че неустойката се начислява и се дължи от заемателя в случай, че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не предостави гаранция/поръчител, съгласно Общите условия и Договора за кредит и се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита. Ако гаранцията/поръчителя бъде предоставена след срока, упоменат в договора и Общите условия, тази сума ще бъде преизчислена само за дните, в които не е била предоставена гаранция.

По делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша съдебносчетоводна експертиза, чието заключение възприема изцяло като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че размерът на кредита е 950 лева, а размерът на неустойката в случай не непредоставяне на обезпечение е 3

1190.30 лева, разпределена във всяка една месечна погасителна вноска.

Вещото лице сочи, че ГПР е 42.58 %; ГЛП за редовна главница е 36 %. Общата стойност на всички плащания по кредита е 1188.06 лева – с предоставяне на обезпечение по ДПК и 2378.36 лева – без предоставяне на обезпечение по ДПК. Експертизата сочи, че размерът на дължимата/непогасена главница по договора, при отчитане на извършените плащания, е 922.80 лева /950 лева е оригиналният размер на заема, като 27 лева са погасени по предоставената от ищеца

„Стик

Кредит“ счетоводна информация/.

Размерът на дължимата/непогасена договорна лихва, при отчитане на извършените плащания, е 209.55 лева /сумата на договорната лихва по погасителен план е 238.05 лева, като е отразено плащане на 28.50 лева/. Съответно вещото лице констатира, че размерът на мораторната лихва върху остатъчната главница от 922.80 лева за периода от 19.09.2023г. до 10.11.2023г. е 17.82 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, като с исковата молба се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца дължими суми по описания в исковата договор за потребителски кредит, подписан от страните.

В настоящия случай с влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 1649/2023г. по описа на РС-Хасково, е прогласена за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.27 от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 881318 от 19.09.2022г., сключен между Д. К. Д. и „СТИК – КРЕДИТ“ АД, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, и поради неспазване на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Несъмнено сключеният между ищеца и ответницата договор, на който се основават претендираните вземания, представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид това съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ , когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците по чл.

23 ЗПК, а именно когато договорът бъде обявен за недействителен, заемателят не се освобождава изцяло от задълженията си по него, но същият дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвите и другите разходи.

Същевременно, към процесния договор е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г.

4

(§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл. 19 ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси".