Решение № 820 от 22.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2149/2025
- Вид
- Решение № 820
- Подписан
- 22.06.2026
- В сила
- 22.06.2026
- Състав
- Райна Стефанова
Цитирани разпоредби
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 365, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 820 гр. София, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20251100902149 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№
129807/03.11.2025 година от „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, ЕИК 201570119, срещу „ЕЛ ЕМ И УАЙ“ ЕООД, ЕИК 206719556, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 51 327,71 евро (100 388,28 лева) – главница за незаплатени задължения, произтичащи от договор № Х-00585/24.10.2023 година, изменен с анекс № 1 от 21.02.2024 г. и споразумение от 16.06.2025 година, сключени между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (03.11.2025 г.) до окончателното й заплащане, и сумата от 7442,91 евро (14 557,07 лева) - мораторна лихви за забава върху главницата, считано от 17.10.2024 г. до датата на исковата молба.
Сумите са превалутирани от левове в евро, съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и 1 ответника „ЕЛ ЕМ И УАЙ“ ЕООД, в качеството на възложител, е бил сключен договор № Х-00585/24.10.2023 година, по силата който се е задължил да предостави зала № 1 в сградата на НДК /без блок 12 и правителствена ложа/за организиране и провеждане на спектакъл „C’est la magie“ в първоначално уговорени дати 27.03.2024 година и 28.03.2024 година от 08 до 22 часа , вкл. за подготовка и в периода 29.03.2024 година до 31.03.2024 година в часовия диапазон за всеки един от дните от 08 часа до 24 часа – за подготовка и реализация на спектакъла. Сочи, че за целта страните договорили възнаграждение в общ размер на 94 759,20 лева с включен ДДС, което следвало да бъде заплатено на части – две авансови вноски и окончателно плащане след подписване на приключвателен протокол. Поддържа, че бил уговорен и гаранционен депозит в размер на 28 440 лева, който ответникът е внесъл в срок.
Твърди, че по искане на ответника, страните са подписали анекс № 1 от 21.02.2024 г., с който изменили датите за провеждане на спектакъла, като същият бил насрочен за месец октомври 2024 година, както следва: на 02.10.2024 година и на 03.10.2024 година в часовия диапазон за всеки от дните от 8 часа до 22 часа, вкл. за подготовка и в периода от 04.10.2024 година до 06.10.2024 година в часовия диапазон за всеки от дните от 8 часа до 24 часа, вкл. за подготовка и реализация на две представления от спектакъла. Ищецът твърди, че с анекса страните са уговорили и нови срокове за заплащане на възнаграждението, като двете авансови вноски, съответно в размер на 47 379 лева , платима до 17.09.2024 година и 18 940,20 лева, платима до 26.09.2026 година и окончателно плащане на остатъка от договореното възнаграждение, ведно с всички възникнали разходи, определени в Приключвателен протокол по чл.11 от договора в срок от три работни дни, считано от датата на подписване на протокола. Сочи, че двете авансови суми били заплатени.
Излага, че в съответствие с чл. 26, ал. 2 от договора страните се споразумели към момента на подписване на анекса да бъде извършено прихващане с част от внесения от ответника гаранционен депозит за покриване на неустойка по договора в размер на 7110 лева, а ответникът се задължил да възстанови тази сума. Съгласно исковата молба, с последваща електронна кореспонденция от 26.09.2024 г. ответникът е поискал организирането на допълнително представление, както и предоставянето на допълнителни помещения и услуги, с което ищецът се съгласил.
2
Сочи се, че след реализацията на всички представления страните са подписали приключвателен протокол на 11.10.2024 г., в който е било установено окончателното финансово задължение на ответника в размер на 110 388,28 лева с ДДС, за което е било издадено дебитно известие. Ищецът твърди, че съгласно чл. 18, б. „в“ от договора това задължение следвало да бъде изпълнено в срок до 16.10.2024 г., но плащане не било извършено. Сочи се, че с електронно писмо от 24.10.2024 г. пълномощникът на ответника е признал съществуването на задължението и е предложил същото да бъде изплатено разсрочено на две равни вноски, съответно на 04.11.2024 г. и на 30.11.2024 г., но и тези плащания не били извършени. Ищецът твърди, че впоследствие, на 20.01.2025 г., ответникът е извършил частично плащане в размер на 10 000 лева, което е останало единственото изпълнение по задължението. След това, с ново електронно писмо от 21.05.2025 г., ответникът е поискал допълнително разсрочване на задължението. Поддържа, че във връзка с това искане на 16.06.2025 г. между страните било сключено споразумение към договора, с което те уредили начина на заплащане на задължението на ответника.
Твърди, че страните приели, че към този момент общото задължение възлиза на 110 242,28 лева, от които 100 388,28 лева главница и 9854 лева лихва за забава. Според ищеца, с това споразумение ответникът изрично е признал дълга си и се е задължил да го изплати на три равни вноски с конкретно определени падежи, а именно – на 30.07.2025 г. - 36 747,43 лева, на 30.08.2025 г. - 36 747,43 лева и на 30.09.2025 г. - 36 747,42 лева. Въпреки това, ищецът твърди, че нито една от тези вноски не е била заплатена.
Излага твърдения, че съгласно чл.5 от споразумението, в случай че пълният размер на задължението не бъде погасен в срок до 30.09.2025 г., ответникът дължи пълния размер на лихвата за забава, считано от първоначалния падеж на задължението, определен в договора и анекса- в срок от три дни от датата на подписване /11.10.2024 година/ на Приключвателния протокол, а именно: считано от 17.10.2024 година до окончателното му изплащане. Ищецът поддържа, че е изпълнил точно, качествено и в срок всички свои задължения по договора и анекса към него, включително предоставянето на залата и необходимите услуги. Излага, че неизпълнението на задължението за плащане от страна на ответника представлява неизпълнение на парично задължение. В 3 тази връзка той оспорва твърденията на ответника, изложени в имейл от 24.10.2024 г., за наличие на форсмажор, поради което искал ново отсрочване на плащането. Поддържа, че такива обстоятелства не са налице и не могат да освободят длъжника от задължението му, особено когато става въпрос за парично задължение, което по своята същност винаги може да бъде изпълнено.
Ищецът счита, че сключеното споразумение от 16.06.2025 г. има характер на спогодба по смисъла на закона, както и на установителен договор, с който страните са признали съществуването и размера на задължението. Поради това, според ищеца, не е необходимо допълнително доказване на възникването на вземането. Ищецът твърди още, че ответникът не е изпълнил задълженията си нито по първоначалния договор, нито по анекса, нито по последващото споразумение, поради което дължи както главницата, така и законната лихва за забава, считано от първоначалния падеж на задължението.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 51 327,71 евро (100 388,28 лева) – главница и начислена лихва за забава от 17.10.2024 г. до датата на исковата молба (03.11.2025 г.) в размер на 7442,91 евро (14 557,07 лева), както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска (03.11.2025 г.) до окончателното изплащане.
Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Ответникът, „ЕЛ ЕМ И УАЙ“ ЕООД, ЕИК 206719556, редовно уведомен, не представя отговор на исковата молба и не взема становище по исковете.
С определение рег.№1936/28.04.2026 година е съобщен на страните проекта на доклад по делото и е насрочено открито съдебно заседание. С оглед липсата на постъпил отговор от ответника на същия са дадени указания за последиците и възможността по искане на ищеца да бъде постановено неприсъствено решение. Определението е връчено на ответника на 12.05.2026 година.
Както се установява от протокола от проведеното открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява в съдебното заседание, не се представлява по надлежния ред, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед на което ищецът е поискал постановяване 4 на неприсъствено решение.
Ответникът е предупреден за последиците от неподаване на отговор и не явяване в открито съдебно заседание.
Софийският градски съд, отчитайки изрично направеното от процесуалния представител на дружеството – ищец искане за приключване на делото с неприсъствено решение, и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните по инициатива на тази страна писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките визирани в чл. 238, ал.1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предявените искове следва да бъдат уважени , като мотивиране на съдебния акт не се дължи, съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищеца. Същият представя списък по чл.80 ГПК и претендира направените разноски за държавна такса в размер на 4 598, 73 лева или 2351,29 евро и 11 100 лева, равняващи се на 5675,34 евро -адвокатски хонорар, съгласно договор за правна защита и съдействие Т-00744 от 22.10.2025 година, фактура № 1000001240 от 22.10.2025 година и платежно нареждане от 24.10.1015 година, които следва да му бъдат присъдени с оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл. 239 ГПК РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕЛ ЕМ И УАЙ“ ЕООД, ЕИК 206719556, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Шишман“, № 27А, ет.2, представлявано от Нора Х.ва Огнянова да заплати на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, ЕИК 201570119, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“България“, № 1, Главна сграда на НДК, представляван от изпълнителния директор А.П.Т., по предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 51 327,71 евро (100 388,28 лева ) – главница за незаплатени задължения, произтичащи от договор № Х-00585/24.10.2023 година, изменен с анекс № 1 от 21.02.2024 г. и споразумение от 16.06.2025 година, сключени между страните, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (03.11.2025 г.) до 5 окончателното й заплащане, и сумата от 7442,91 евро (14 557,07 лева) мораторна лихви за забава върху главницата, считано от 17.10.2024 г. до датата на исковата молба.
ОСЪЖДА „ЕЛ ЕМ И УАЙ“ ЕООД, ЕИК 206719556, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Шишман“, № 27А, ет.2, представлявано от Нора Х.ва Огнянова да заплати на „Национален дворец на културата – Конгресен център София“ ЕАД, ЕИК 201570119, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“България“, № 1, Главна сграда на НДК, представляван от изпълнителния директор А.П.Т., на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер на 8026, 63 евро (15698,73 лева).
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото решение, да се изпрати съобщение на ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6