Решение № 319 от 10.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Пазарджик, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20235200500387 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 58/21.02.2023 г., постановено по гр.д. № 921/2022 г. В. районен съд е осъдил П.на Р. Б. да заплати на А. А. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Х.А.“ № 14, сумата 3500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане на следствено дело в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.10.2022 г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, в размер на 1,40 лева

Осъдил е П.на Р. Б. да заплати на адв. С. Й. М. от АК-Пазарджик, с личен № 19000033544, сумата от 371,22 лева - деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

С допълнително решение № 191/30.05.2023 г., представляващо неразделна част от първоначалното, районният съд е допуснал поправка на фактическа грешка, като е отхвърлил иска за разликата от присъдените 3500 лв. до претендираните 24 900 лв. като неоснователен.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от А. А. Н. чрез неговия процесуален пълномощник адв. С. М. от АК-Пазарджик със служебен адрес гр. В., ул. „Х.А.“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10, който го обжалва в отхвърлителната част с изложени оплаквания за 1 незаконосъобразност. Твърди, че по делото било безспорно установено, че е налице забавяне поради бездействие на наказателното производство за срок от 3 г., 5 мес. и 22 дни, поради което присъденото обезщетение в размер на 3500 лв.било несправедливо и несъобразено със степента на нарушението, допуснато от прокуратурата. Искането е да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер или да бъде определен справедлив размер.

Претендират се разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от П.на Р. Б.. В съдебно заседание представителят на окръжна прокуратура оспорва жалбата и моли решението на ВРС да бъде потвърдено.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против П.на Р. Б. ищецът А. А. Н. е твърдял, че по негова жалба за причинена му телесна повреда, изразяваща се в премахване на простатната жлеза поради неправилно медицинско диагностициране, било образувано следствено дело № 117/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел – Пловдив и прокурорска преписка № 9300/2017 г. по описа на РППловдив за извършено престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК. Поддържа, че въпреки активността му в наказателния процес, изразила се в запознаване с материалите по делото, отправяне на доказателствени искания и следене хода на разследването, за повече от 2 години след образуване на наказателното производство единственият разпитан свидетел по него бил самият ищец, като също толкова време било необходимо и за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза. Въпреки направените множество доказателствени искания, досъдебното производство било прекратено с прокурорско постановление от 30.11.2020 г., което било отменено с акт на ОП-Пловдив на 12.03.2021 г. с указания за извършване на конкретни процесуално-следствени действия. В период от почти година след това разследващите органи не съумели да съберат необходимите доказателства за привличане на обвиняем преди да изтече предвидената в закона давност за разследване на твърдяното престъпление, обусловила и окончателното прекратяване на наказателното производство с Постановление от 11.01.2022 г. на ПР-Пловдив, потвърдено с постановление № 1866/2021 г. от 22.02.2022 г. на ОП-Пловдив. След прекратяване на производството ищецът сезирал и ИВСС, който с Констативен протокол № РС-22-100 от 30.03.2022 г. установил, че е допуснато забавяне поради бездействие на наказателното производство с обща продължителност 3 години, 5 месеца и 22 дни, поради което производството е прекратено по давност поради изтичане на предвидения в 2 чл.80, ал.1, т.4 от НК срок. Предвид изложеното ищецът е твърдял, че е преживял разочарование от дейността на разследващите органи, чувство на недоверие, безпомощност и фрустрация от усещане за липса на справедливост и липса на правова държава, още повече, че поради бездействието на разследващите органи бил пропуснал и възможността за завеждане на иск по чл.45 от ЗЗД за непозволено увреждане поради изтеклата давност по чл.110 от ЗЗД. Ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като Прокуратурата на Република България бъде осъдена да му заплати сума в размер на 24900 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В подадения от РП-Пазарджик, ТО-В. писмен отговор претенцията на ищеца се оспорва като недопустима - поради проведена процедура по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, и като неоснователна - при съображения, че забавянето на разследването е било функция на забавяне на експертите по назначените експертизи, а не на бездействие на разследващите органи.

Допълнително се възразява, че твърдените за претърпени от ищеца неимуществени вреди са недоказани, като алтернативно се оспорва размерът на исканото обезщетение като несъответстващ на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Безспорно се установява от представените по делото доказателства, че ищецът А. Н. е подал жалба до РП-Пловдив на 06.11.2017 г. След приключване на възложената проверка, на 13.02.2018 г. по случая е било образувано ДП № 130/2018 г. на 02. РУ на МВР-Пловдив, в хода на което през месеците февруари и март на 2018 г. са снети обяснения от трима лекари и А.

Ненов е разпитан като свидетел - пострадал.

С Постановление 3812/2018 г. от 03.04.2018 г. на зам. окръжен прокурор При ОП - Пловдив разследването е възложено на ОСлО при ОП-Пловдив, с оглед направена преценка за наличие на фактическа и правна сложност.

Почти месец след разпределяне на делото (04.04.2018 г.) съответният следовател е назначил съдебномедицинска експертиза на вещи лица от същата болницата, в която се твърди, че е поставена неправилната диагноза на ищеца. Поради отвод на медицинските лица, основан на етични съображения, на 15.05.2018 г. експертизата е възложена на лекари от МУСофия (МБАЛ „Александровска“ ЕАД). След поредица от напомнителни писма - от 09.10.2018 г., 01.04.2019 г., 09.12.2019 г., 27.05.2020 г. и 01.06.2020 г. - отговори по поставените въпроси са представени едва на 07.07.2020 г.

Повече от 2 месеца след това - на 11.09.2020 г. разследването е предявено на адвоката на пострадалия и след като наблюдаващият прокурор не е уважил направените при предявяването доказателствени искания, наказателното 3 производство е било прекратено с прокурорско постановление от 30.11.2020 г. Последното е отменено от прокурор при ОП-Пловдив на 12.03.2021 г. с указания за извършване на конкретни процесуално-следствени действия. В изпълнение на тези указания на 22.03.2021 г. е изискана информация от ИА“Медицински надзор“ и от ВМА. Почти 4 месеца след това са възложени действия по разследване по делегация, включващи извършените през месеците юли и август 2021 г. разпити на 6 души - свидетели. С писма от 30.08.2021 г., 01.10.2021 г. и 08.11.2021 г. последователно е изисквано определяне на лекари, съответно от МБАЛ „Александровска“ ЕАД, УМБАЛ „Св. Анна“ АД и УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, за назначаване на съдебно-медицинска експертиза, до каквато така и не се е стигнало, тъй като с прокурорско постановление № 9300/2017 г. от 12.01.2022 г. на РП- Пловдив наказателното производство е било прекратено поради настъпила давност за разследване. Това постановление е потвърдено с постановление № 1866/2021 г. от 22.02.2022 г. на ОП-Пловдив.

След прекратяване на производството ищецът е сезирал със случая ИВСС, който с Констативен протокол № РС-22-100 от 30.03.2022 г. е установил, че е допуснато забавяне поради бездействие на наказателното производство с обща продължителност 3 години, 5 месеца и 22 дни, поради което производството е прекратено по давност поради изтичане на предвидения в чл.80, ал.1, т.4 от НК срок.

Въз основа на така приетото за установено от въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Следва да се отбележи, че нито в Конвенцията, нито във вътрешната нормативна уредба има фиксиран срок за приключване на делото, който е приет като „разумен“. Във всеки отделен случай „разумният“ срок може да има различна продължителност, но може да се приеме, че това е подходящият срок, в който разглеждането на едно дело да бъде приключено според конкретните обстоятелства по начин, че да не се държат участниците в процеса прекалено дълго и необосновано в неизвестност и несигурност. В доктрината и практиката се говори включително и за отказ от правосъдие в случаите, когато делото продължава прекалено дълго и лицата се поставят необосновано дълго в неизвестност 4 относно търсената защита на накърненото право. В този случай процесът вместо да помогне за възстановяване на нарушеното равновесие, нанася неимуществени, а в някои случаи и имуществени вреди на страните по делото, което влошава положението им. Именно поради това правото на разглеждане на делото в разумен срок, освен че е възведено като самостоятелно субективно право в контекста на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, следва да се разглежда и като елемент от правото на справедлив съдебен процес. При разглеждането на тези спорове съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Във всеки случай преценката на сложността на делото е винаги конкретна, защото сложността може да се дължи на различни фактори: сложна и обемна фактология, многобройни доказателства, голям брой страни и пр. В конкретния случай съдът приема, че не се касае за особена фактическа и правна сложност, надвишаваща обичайната за такъв вид дела, поради което следва да се приеме, че факторът „фактическа и правна сложност на делото“, дори и да е наличен, не е причина за твърдяното в исковата молба забавяне.

Установено е с констативния протокол на ИВСС, че забавянето е поради бездействие и е с продължителност 3 години, 5 месеца и 22 дни.

Безспорно е също така, че забавянето се дължи на несвоевременно предприети действия от страна на разследващите органи да осигурят участието на квалифицирани вещи лица, които да изготвят експертно заключение по поставените задачи. Съгласно чл.80, ал.1, т.4 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от една година. Следователно през 2/3 от предвидената по закон давност за разследване следствените органи и прокуратурата са бездействали, в резултат на което е изтекла 5-годишната давност и производството по делото е прекратено.