Решение № 454 от 03.12.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Благоевград, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. С.ова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210200763 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. С. М. ,подадена чрез адв.М. Б. против НП №24-1116-005428/03.01.2025г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Благоевград, с което на жалбоподателят е наложено административно наказание –“Глоба”, в размер общо на 130.00лв., във връзка с вменени му административни нарушения по чл.6, т.1 и чл. 120, ал.1, т.3 от ЗДвП. С НП е разпоредено и отнемането на 20 контролни точки от талона на жалбоподателя към неговото СУМПС по Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата се твърди, че е при издаването на обжалваното НП са допуснати редица нарушения на процесуалните правила. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдените нарушения от страна на жалбоподателя и се иска отмяната на обжалвания акт .

Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират свой представител по делото и становище по жалбата. В придружителното писмо към административната 1 преписка поддържа становището, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него неоснователна, като се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Районна прокуратура-Благоевград, редовно и своевременно призовани , не ангажират представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона установи следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за това лице.

/Установи се, че обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 21.03.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 07.04.2025г./

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна поради следните съображения. Аргументи:

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен начин, че на 13.12.2024г., около 07.45 часа, жалбоподателят управлявал таксиметров автомобил с марка и модел „Ш “ с рег.№ , с който се движел в Б , на бул.“С “, срещу номер , с посока на движение от С към бензиностанция О , заедно с неустановен като самоличност клиент. В същото време и в същата посока, от ж.к.“С “ към работното му място в Сектор „Пътна полиция“ в Благоевград, пътувал с автомобила си св.Б., който бил водач на лек автомобил с рег.№ , като се движел с този автомобил в колона с други автомобили. Преди кръстовището и пешеходната пътека пред пункт за регистриране на автомобили и пост №1 в сектор „ПП“, св.Б. намалил скоростта на автомобила си и подал мигач, че ще завива и отбива на дясно от пътя към въпросния пункт. В този момент видял, че млада жена тръгва да пресича от дясно на ляво по пешеходната пътека М8.1, намираща се преди кръстовището, заради което намалил скоростта на автомобила си и спрял пред пешеходната пътека за да я пропусне. В същото време, в задното и страничните огледала на автомобила си, св.Б. видял движещият се зад него 2 лек таксиметров автомобил, с марка и модел „Ш “ и с рег.№ , който не намалил скоростта си като него за да пропусне същата пешеходка. Вместо това, въпросният таксиметров автомобил създал с движението си в св.Б впечатлението, че ще се удари в неговия автомобил отзад, но в последния момент успял да се отклони в ляво на автомобила на св.Б. и се изравнил с него, заставайки от лявата му страна, въпреки че платното за движение било еднолентово и не било позволено да се движат едновременно два автомобила в едно пътно платно. При доближаване на пешеходната пътека, автомобила на жалбоподателят отново не намалил скоростта си и създал в св.Б. впечатлението, че този път ще удари вече пресичащата по пешеходната пътека млада жена с неустановена самоличност/пешеходка/. Именно тогава св.Б. натиснал клаксона в автомобила си и с този звуков сигнал се опитал да предупреди пешеходката и предпази същата от удара в автомобила на М. върху пешеходната пътека, където последният вече бил стигнал на около половин метър от тази пътека, изпреварвайки напрактика от лявата страна и автомобила на св.Б., въпреки, че последното било забранено заради наличието на пътна маркировка М10. Св.К. бил на работа в този момент и охрана на пункта за регистриране на автомобили, като наблюдавал случващото се на процесната пешеходна пътека. Св.С от своя страна също бил на работа в този момент и се намирал на пост №1 в близост до същия пункт за регистриране на автомобили в сектор „ПП“. След като чул клаксона от автомобила на св.Б., св.С отишъл до бариерата в близост до пешеходната пътека, където видял автомобила на жалбоподателя и автомобила на св.Б. пред тази пътека, по която преминавала пешеходка. След като пешеходката преминала през пешеходната пътека, св. Б. спрял автомобила си в дясно от пътното платно и в близост до работата си и отбил автомобила на жалбоподателя за да му се извърши проверка. В хода на проверката св.Б. и св.С , който също се включил в нея, установили, че водач на процесния автомобил е жалбоподателя М. М., както и, че управляваният от него автомобил е собственост на фирма „А “ ЕООД. Двамата свидетели, в качеството си на младши автоконтрольори при санкционния орган, квалифицирали поведението на водача М. М. като нарушения по чл. 6, т.1 и чл.120, ал.1, т.3 от ЗДвП, за които св.С издал на13.12.2024г. в присъствието на колегата си св.Б., АУАН, серия GA и №3358352 на жалбоподателя. АУАН е връчен лично на дееца на мястото и на датата на съставянето му, но той е 3 отказал да го получи и този му отказ е надлежно оформен и удостоверен с подписа на св.С. И. К..

Тримата свидетели полицейски служители са категорични, че на процесното място към датата на извършване на твърдените нарушения, не е имало нито светофарна уредба, нито регулировчик на пътното платно.

Въз основа на АУАН, Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград, е издал на 03.01.2025г. обжалваното НП№24-1116005428, с което за описаните в акта нарушения, на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДвП и за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, е наложил на М. административно наказание „Глоба“ в размер на 30.00лв., а на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП за нарушението по чл.120,ал.1, т.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00лв. С НП е постановено и отнемането на 20 контролни точки от талона на жалбоподателя към неговото СУМПС по Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР. НП е връчено лично на дееца на 21.03.2025.

С Писмо от 20.10.2025г., Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград е информирал съда, че на 13.12.2024г. св.К. С е бил на работна смяна съгласно СПО с рег.№244р-21937/05.09.2024г. и е изпълнявал работните си задължения за времето от 07.00 часа до 19.00 часа.

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, на издателя за обжалваното НП са делегирани правомощия за издаване на такъв акт при констатирани нарушения по ЗДвП.

Видно от представената по делото Справка за нарушител/водач, жалбоподателят е правоспособен водач на МПС съгласно Протокол №465 за придобИ.е на правоспособност и издаване на СУМПС от 20.05.2012г. Наред с това, от тази справка се констатира, че жалбоподател е бил санкциониран неколкократно за нарушения по ЗДвП до датата на твърдените нарушения с обжалваното НП, включително трикратно за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, съответно през 2016г. и респ. през 2018г.

Изложената фактическа обстановка са обосновава и извежда от цитираните писмени доказателства, както и от гласните доказателствапоказанията на свидетелите по акта С и Б. и К.. От тях св.Б. и св.К. са очевидци на цялото поведение и описаните в акта действия на жалбоподателя, а св.С е възприел поведението на жалбоподателя от спирането му до 4 пешеходната пътека, по която преминала пешеходката на процесната дата и място, като участвал лично и в извършената на М. проверка на място.

Свидетелите са категорични, че е изготвен АУАН на място за случая и връчен на дееца, но след като М. отказал да го получи, този му отказ е надлежно удостоверен с подписа на св.К.. Посочените гласни доказателства са безпротиворечиви, напълно кореспондиращи по между си, както и с останалите анализирани писмени доказателства в процеса, поради което съдът ги кредитира като достоверни за изясняване на обективната истина по спора.

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

НП е изготвено от компетентен за това орган и в тази насока се представи изрична Заповед за делегирани правомощия на процесния издател.

НП и АУАН са изготвени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца, като по отношение на направения отказ от страна на жалбоподателя да получи АУАН, този му отказ е надлежно оформен с имената и подписа на св.К. съгласно изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН.

В НП и в АУАН се съдържат всички изискуеми се и задължителни реквизити за такива актове по чл.42 и чл. 57 от ЗАНН в това число :длъжност и имена на издателя, дата и място на издаването им, дата, място и фактически обстоятелства във връзка с описване и извършване на твърдените две нарушения, правна квалификация на нарушенията и доказателствата, които ги обосновават. В НП са посочени ясно и санкционните норми, които кореспондират с правната квалификация на нарушенията. Ясното и дословно текстово изписване на всяко от нарушенията, макар да не е конкретизирано като предложение в съответната норма, не нарушава по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя и възможността да разбере какво нарушение му се вменява с НП. Ето защо това възражение на защитата, съдът намира за неоснователно.

Изложеното обосновава извода за процесуална законосъобразност на обжалваното НП.

Наред с това, съдът констатира, че със събраните по делото гласни и писмени доказателства по един несъмнен и категоричен начин се установи, 5 че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна именно вменените му нарушения по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

В казуса от обективна страна, на процесната дата /13.12.2024г. около 07.45 часа/ и на процесното място /в Б , по бул.“Д С “ № с посока на движение от С към Бензиностанция О /, жалбоподателят е управлявал МПС /лек таксиметров автомобил с рег.№ С , собственост на фирма „А “ООД/, но като участник в движението по пътя, не е съобразил своето поведение с пътна маркировка /наличие на пътна маркировка М10- „Стрелка/и за указване на посоката/ите на движение“, поставена пред процесното кръстовища като обозначава „Зоната за престрояване“ и служи за указване на лентата, която трябва да се заеме от водача, за да продължи в желаната посока и респ. „Зоната за изчакване“, като служи за указване на задължителна посока/и на движение от съответната пътна лента, без възможност за извършване на маневра „изпреварване“, каквато е направена в случая от автомобила на жалбоподателя спрямо автомобила на св.Б./.

Извършването на това административно нарушение от обективна страна се установява с показанията на очевидците св.Б., св.К. и актосъставителя –св.С , като не се опровергава със събраните по делото писмени доказателства, които също го обосновават.

От субективна страна, нарушението е извършено и виновно от М. М., след като се установи, че той е правоспособен водач от 20.05.2012г. и като такъв несъмнено е бил запознат с всички правила и свои задължения при управление на МПС по ЗДвП, в това число правилото по чл.6, т.1 от ЗДвП, което в казуса обаче виновно и съзнателно е нарушил .