Решение № 159 от 20.08.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Несебър, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20252150200686 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя *****, против Наказателно постановление № *****-F***** / 16.09.2025г., с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложена Имуществена санкция в размер на 1 000 лева за нарушение по чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради издаването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението не е описано в пълнота като не са изложени всички релевантни обстоятелства за съставомерността на деянието. Така освен в Наказателното постановление (НП), и в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, не е посочено какви стоки и услуги се регистрират в група „А“ и какви в група „Б“ и конкретно защо артикул „Двойно капучино“ следва да се облага със ставка 20%, а не с 0%, т.е. защо тази продажба следва да се счита за облагаема доставка. Отбелязва, че нормата на чл.27, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е бланкетна, посочва само конкретните ставки в отделните групи, които следва да се обособят в паметта на фискалното устройство, поради което е било необходимо да бъде препратено към съответната норма от ЗДДС, свързваща доставка на стока или услуга с конкретната ставка, приета за приложима от наказващия орган. Счита, че не е посочена датата на извършване на нарушението, а само датата на установяването му, но която не следва да се извлича по тълкувателен път.

1

Посочването на датата е необходимо и от гледна точка спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а с непосочването й са нарушени императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Излага доводи за маловажност при извършването на нарушението.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на НП. Претендира разноски.

Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва жалбата, намира за неоснователни съдържащите се в нея доводи, включително за непълнота при описанието на нарушението и за липса на посочена дата на извършването му. Изразява позиция, че нарушението е доказано от събраните по делото доказателства, не са налице основания за отмяна на постановлението, няма основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не разкрива пониска степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид. Моли НП да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.08.2025г. *****. и *****, двамата на длъжност „старши инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, ГД“ФК“, са извършили проверка по спазване на данъчното и осигурителното законодателство в ***** „*****“ в *****, стопанисван от *****. За резултатите от проверката са съставили Протокол за извършена проверка сер. АА № ***** /25.08.2025г., в който е описано, че проверката е започнала в 19:00 часа и е приключила в 20:30 часа на 25.08.2025, започнала е с контролна покупка, за която е издаден фискален бон, а след легитимацията в обекта се установили 2 броя фискални устройства, свързани към 2 броя компютърни конфигурации; налични са и 2 броя ПОС-терминални устройства.

Капацитетът на *****а е 150 места на открито. Работното му време е от 10:00 часа до 24:00 часа, без почивен ден. Към момента на проверката са заварени да работят четирима служители с трудови договори. Фискалните бонове съдържат задължителните реквизити.

Видно от изведен КЛЕН за 10.08.2025г. от ФУ с ИН № DT***** и ФКБ с № ***** / 10.08.2025г., има продажби в група „А“ 09, вместо в група „Б“ ; видно от КЛЕН за 18.07.2025г. от ФУ с ИН № DT936438 и ФКБ с № 0032069 / 18.08.2025г., има извършени продажби в група „Г“, вместо в група „Б“. Наредено било на управителя да се яви на 01.09.2025г. в 09:30 часа в сградата на НАП град Бургас за съставяне и връчване на АУАН.

АУАН № F*****/01.09.2025г. е съставен от *****. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, за това, че при извършена проверка на 25.08.2025г. в 19:00 часа по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС на търговски обект ***** „*****“, находящ се в *****, стопанисван от „*****, ЕИК126722975, представлявано от *****, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. е допуснато нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група според вида на продажбите. При проверка е изведен КЛЕН за 10.07.2025г., от който е видно, че има издаден ФКБ № *****/10.07.2025г. от фискално устройство модел Datecs DP 150 MX с рег. Номер в 2

НАП *****, ИН на ФУ DT***** и ИН на ФП 02***** на стойност 12,50 лева, от която е видно, че има извършена продажба – „Двойно капучино“ – 1 брой на стойност 9 лева, която е отразена в група „А“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% данък върху добавената стойност, вместо в група „Б“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, с което е нарушен съставът на чл.27, ал.1, т.2, във връзка с ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерството на финансите, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от двама свидетели по съставянето на акта и от упълномощен представител на дружеството, на когото е връчен и препис от акта срещу разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗААН е постъпило възражение срещу акта от управителя на „*****, в което посочва, че констатираното несъответствие се дължи на очевидна фактическа грешка при избора на данъчната група, но няма нанесени щети за бюджета, тъй като сумата е регистрирана и отразена с 20% ДДС, нарушението е инцидентно, не е умишлено, поради което следва да се приеме, че се касае за маловажен случай като не се налага Имуществена санкция, а наказващият орган може да отправи предупреждение на търговеца.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят заявява, че поддържа констатациите, изложени в акта, като уточнява, че е имал предварителна информация за търговеца, стопанисващ обекта. Актът е съставен за една продажба. Съставен е и друг акт за това, че е отразена продажба в група „Г“.

Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното Наказателно постановление, с което е наложил санкцията и също е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Отбелязал е, че не приема, че се касае за маловажен случай, поради което не прилага чл.28 от ЗАНН.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 23.09.2025г., а жалбата срещу него е подадена на 02.10.2025г.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно т.1.1., буква „г“ от Заповед № ***** от 23.06.2025г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е оправомощен да издава НП и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. АУАН е издаден от компетентно длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“.

Установи се непълнота от фактическа и правна страна при описание на нарушението. Наказващият орган, както и актосъставителят, не са пояснили в актовете си какви стоки и услуги се регистрират в група „А“ и какви в група „Б“ и защо артикул 3

„Двойно капучино“ в случая следва да се облага със ставка 20%, а не с 9%. Мотиви в тази насока не могат да се извлекат и от разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Наредбата, доколкото същата предвижда задължение за регистрация в група „Б“ на стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност, но не и предметният обхват на групата. Тук следва да се отбележи, че относимата регламентация на отношенията е дадена с чл.66 и чл.66а от ЗДДС, съобразно които се предвижда стандартна ставка на данъка от 20 на сто за облагаемите достави с място на изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като облагаеми с намалена ставка на данъка от 9%, както следва: 1.

Доставка на услуга по настаняване, предоставено в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната; 2.

Доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения – вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; 3. Доставки на храни, подходящи за бебета или малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4. Дефиниция за понятието „облагаема доставка“, от друга страна е дадена с чл.12, ал.1 от ЗДДС, а именно всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. При това положение, пълното описание на обстоятелствата, при които е извършено процесното нарушение, би следвало да включва квалифициране на продажбата на артикул „Двойно капучино“ като облагаема доставка и определяне на вида, с оглед разпоредбата на чл.66 и чл.66а от ЗДДС. От правна страна, пълната формулировка на нарушението също би следвало да включва привръзка с разпоредбите на чл.66 и чл.66а от ЗДДС.

По горните съображения за съда се налага извод, че в производството по издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно нарушения на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и за достатъчно основание за отмяна на НП. Съгласно константната практика на административните съдилища, нарушителят не следва да издирва мотивите и законовите основания за понасяне на административно наказателна отговорност за да достигне до действителната воля на наказващия орган, а тази воля следва да е определена по ясен и категоричен начин, като с непосочването нарушителят се поставя в невъзможност да организира защитата си, а липсата не може да се санира от събраните в хода на производството доказателства.

Отделно от това, при условията на евентуалност, може да се направи категоричен 4 извод, че настоящият случай следва да се определи като маловажен и при приложението на чл. 28 от ЗАНН.

По смисъла на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата на незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.