Решение № 29 от 13.06.2023, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Радомир, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20231730200098 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Перник е наложил на жалбоподателя П. К. РА. административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят, по изложените в жалбата и в с. з. от адвокат-пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По делото се установява, че на 19.10.2022 г. бил съставен акт № . за установяване на административно нарушение от свидетеля Д. И. Ч. в присъствието на свидетеля И. А. К., срещу П. К. РА., за това, че на 19.10.2022 г., в 10,55 ч., в гр. Р., по ул. „Г.“, с посока на движение от ул. „Б.“ към центъра на гр. Р., жалбоподателят е управлявал товарен автомобил 1

„К.“, с рег. № ., собственост на „Т.П.“ ЕООД, като при извършената проверка до механа „Б.“ се установило, че считано от 05.10.2022 г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.

Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са последователни, безпротИ.речиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН. На първо място, съдът счита, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни органи – младши автоконтрольор, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, съответно - началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, видно от заповед № 8121з1432/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Съставените АУАН и НП съдържат всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, са посочени точно и ясно: собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му; датата на съставяне на акта; датата и мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено; законните разпоредби, които са нарушени; собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес, единен граждански номер; имената и точните адреси на свидетелите. При издаване на АУАН и НП са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По съществото на спора съдът намира, че фактическата обстановка, описана в АУАН и издаденото въз основа на него НП, не е доказана от АНО и РА. неправилно е санкциониран с атакуваното НП за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Това е така по следните съображения:

2

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места“. За това нарушение чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на „глоба“ от 200,00 до 500,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12 месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

При преценка на субективната страна на административното нарушение съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, съгласно която служебно прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се уведомява, като в случая задължението е за последния. В случая, видно от събраните доказателства и приложени в АНП, жалбоподателят е само водач на МПС и за него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката РА. не е бил собственик на управлявания от него автомобил. Управляваният от него товарен автомобил е бил с поставени на местата регистрационни табели, което означава, че преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се убеди, че може да се движи с него по пътищата, отворени за обществено ползване. Към момента на твърдяното нарушение – 19.10.2022 г., РА. не е бил собственик на товарния автомобил, поради което по силата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП няма задължение в едномесечен срок от придобиването да го регистрира на свое име. Липсват доказателства собственикът на автомобила да е уведомил ползвателя, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Очевидно собственикът не е изпълнил това задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила на същия този ден - жалбоподателя. Няма представени доказателства РА. да е знаел и да е бил уведомяван по друг начин за тази прекратена регистрация. Това обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото умишлено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е субективното отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП, изключва умисъла относно това умишлено нарушение – арг. от чл. 4, ал. 1 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността.

При така установеното, съдът намира, че нито са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, нито са налице каквито и да е доказателства за това, че деянието е осъществено от жалбоподателя виновно, поради което това деяние се явява несъставомерно от обективна и субективна страна по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на това 3 основание обжалваното НП № . г. следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски в размер на 200,00 лева, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Перник, с ко ето на П. К. РА. , с ЕГН: **********, с адрес: с. С., ул.

„В.“ № ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 140, ал.

1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на П. К. РА., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., ул. „В.“ № . сумата от 200,00 (двеста лева), представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4