Решение № 266683 от 25.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№................................. гр. София, 25.11.2021г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав, в публично заседание на единадесети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА при участието на секретар Хр.Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 12870 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С

Решение № 133782/26.06.2020г. по гр.д.№

22170 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 30-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД че И.М.Т., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на

„С.в.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, „******, сграда 2А заплащане на сумите, както следва: сумата от 2934,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 19.07.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на ВиК услуги за периода от 07.09.2015г. до 08.06.2018г. ; сумата от 340,11лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 08.10.2015г. до 08.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 47302/2018г. по описа на СРС, 30-ти състав, като И.М.Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „С.в.” АД, ЕИК

****** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 231лв. съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5095865/16.07.2020г. от ответника по исковете – И.М.Т., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложила е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че не било установено да е в договорни правоотношения с ищеца с предмет ВиК услуги, че ищецът й е доставил такива в количества и на стойност, за които са уважени исковете. За процесният период не била нито собственик, нито ползвател на имота, поради което извод, че е потребител на ВиК услуги по смисъла на §1 от ДР на ЗРВКУ не можело да се обоснове. Не били представени по делото карнети, поради което и не било установено показанията на уредите за отчитане на потреблението, съответно и количеството потребени ВиК услуги. Изискването на отчитането на тези услуги било уредено в чл. 32, ал.2 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2014г. и от чл. 4, т. 7 и чл. 23, ал.4 от Общите условия на ищеца , но доказателства че такова отчитане е извършено не били ангажирани по делото.

Извлечението от сметки и счетоводните записвания на ищеца не можели да докажат потреблението на ВиК услуги, защото били съставени от ищеца за изгодни за него факти. Претендирала е разноски.

Въззиваемият- ищец „С.в.” АД, ЕИК ****** не е изразил становище.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2010012/17.04.2019г. по регистъра на СРС на „С.в.” АД, ЕИК ****** срещу И.М.Т.,

ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите вр. с § 1, ал.1 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги вр. с чл.

79 и чл. 86 от ЗЗД, да признае за установено, че И.М.Т., ЕГН ********** дължи на „С.в.” АД, ЕИК ****** заплащане на сумите, както следва: сумата от 2934,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 19.07.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на предоставени ВиК услуги в апартамент № 52 в гр. София, ж.к. „******, за периода от 07.09.2015г. до 08.06.2018г. ; сумата от 340,11лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 08.10.2015г. до 08.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 47302/2018г. по описа на СРС, 30-ти състав, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че с ответника били в трайни фактически взаимоотношения за доставка на ВиК услуги в имота , облигационните правоотношения били уредени от Общите условия, Наредба № 4/2004г., ответникът имал качеството на потребител по смисъла на чл. 2, ал.1, т.1 от ОУ и чл. 3, ал.1, т.1 от

Наредба № 4/2004г., на негово име била открита партида по клиентски № **********, потребил ВиК услуги в имота за периода в размер на процесните суми, изпаднал в забава на плащането им, за което били издадени и фактури

Ответникът

И.М.Т., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не е изразила становище. В първото по делото публично съдебно заседание е оспорила исковете. Посочила е, че не е в договорни правоотношения с ищеца с предмет ВиК услуги, ищецът не бил доставил количества ВиК услуги на стойност, за които са предявени исковете. За процесният период не попадала в хипотезите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. и §1 от ДР на ЗРВКУ и не била е потребител на ВиК услуги в имота. Общите условия не били разгласени в ежедневник и не я обвързвали. Претендирала е разноски.

По делото е приложено заповедно дело № 47302/2018г. по описа на Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 3057517/19.07.2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, с която е разпоредено И.М.Т.,

ЕГН ********** да заплати на „С.в.” АД,

ЕИК ****** сумите, както следва: сумата от

2934,84лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 19.07.2018г., до изплащането й, представляващи стойност на предоставени ВиК услуги в апартамент № 52 в гр.

София, ж.к. „******, за периода от 07.09.2015г. до 08.06.2018г. ; сумата от 340,11лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 08.10.2015г. до 08.06.2018г.,, както и съдебни разноски от 115,50лв. За така издадената заповед длъжникът е уведомен на 07.03.2019г. на 08.03.2019г. е подал възражение с което е посочила, че не дължи сумите по заповедта, не била потребила ВиК услуги в имота на такава стойност, те не съответствали на показанията на водомера в имота, а били начислени произволно, на 22.03.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 17.04.2019г.

С Определение по насрочване на делото районният съд е изготвил проект за доклад по делото, обявен за окончателен в о.с.з. от 26.05.2019г., с който е разпределил доказателствена тежест между страните и е поставил такава в тежест на ищеца за обстоятелството, че ответникът е потребител на ВиК услуги в имота и през периода е потребил такива в количество и на стойност, за които са предявени исковете.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ищеца е посочило, че за периода като потребени ВиК услуги в процесния имот ищецът е начислил по фактури, издадени на ответника 2934,84лв. главница и лихва за забава от 340,11лв. , за което са издадени фактури. Във фактурите било посочено, че начина на определяне на количество потребени ВиК услуги било „на база”, нямало отчетени плащания на сумите.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо.

По правилността на решенията в обжалваната част :

Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за плащане на стойност на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава на плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по което ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и стойността на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.

Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.

Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Съгласно §

1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ „потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2014г. за условия, ред за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба

№ 4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване или право на строеж.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на

ВиК услуги се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30-дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат Общите условия.

Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.

Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4 изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4 месечно потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна собственост.

Съдът приема, че по делото не е установено ответникът да е бил потребител на ВиК услуги в имота за процесния период. Това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ищеца, същото е изрично посочено от районния съд с доклада по делото, това обстоятелство не е признато от ответника , а е изрично оспорено от него, поради което и по несъмнен начин ищецът е следвало да го докаже по делото. Записванията на ищеца не са от естество да обосноват извод, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за процесния период с предмет доставка на ВиК услуги. Тези записвания са за изгодни за ищеца обстоятелства, съставени са от него и не се ползват с материална доказателствена сила за тези обстоятелства.

Други доказателства за това обстоятелство по делото не са ангажирани и съдът приема, че то не е установено по делото. Вещните права върху имота са тези, които определят качеството потребител и това ясно е посочено от законодателя с разпоредбите на § 1, ал.1, т. 2 буква