Решение № 12630 от 02.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12630

Варна, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на трети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА канд № 20267050701773 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от К. С. С., [ЕГН] от [населено място], обл. Варна, подадена чрез адв. П. Б. – член на ВАК, срещу решение № 435/15.04.2026 г., постановено по АНД № 4448/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Заявените касационни основания за обжалване са допуснати от съществени процесуални нарушения и нарушение на закона- касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оплакванията са за недоказаност на административнонаказателното обвинение, което е по чл. 175, ал.1 т.1 от ЗДВП, докато събраните гласни доказателства сочат на извод за извършено нарушение по чл.175, ал.3 от същия закон. Това противоречие не е било обсъдено от решаващия съд. Актосъставителят не е компетентен да извършва да издава АУАН , тъй като приложената към преписката заповед по овластяване е „стара“. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение по същество на спора, с което да се отмени издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява, но се представлява се от адв. П. Б., който касационната жалба.

Ответникът по касация – началник на сектор към ІІ РУ при ОД на МВР - Варна, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се иска в случай на уважаване на жалбата, на противната страна да се присъди адвокатски хонорар в минимален размер, съгласно приложимите разпоредби.

Настоящият съдебен състав на Административен съд - Варна счита касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на съдебна проверка пред ВРС е наказателно постановление /НП/ №23-0436-000517/22.05.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР Варна, Второ РУ, с което на К. С. С. на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 (един) месец.

Решаващият съд е приел от фактическа страна, че на 24.04.2023 г. в [населено място], около 12:25ч. К. С. С. е управлявал мотоциклет "БЕТА ЕД" по път, отворен за обществено ползване, по [улица]посока [улица]. По това време М. М. Н., на длъжност полицай при Второ РУП-Варна, изпълнявал служебните си задължения в автопатрул. Същият забелязал, че мотоциклетът, управляван от Кр.[населено място], няма поставена регистрационна табела на определеното за това място. С оглед на това със светлинен и звуков сигнал преустановил движението му за извършване на проверка. В хода на проверката била установена самоличността на жалбоподателя и станало ясно по обяснения на водача , че процесната рег. табела с № В5392В била счупена и че С. я е оставил в гаража си, отивайки да измие мие мотоциклета, който е собственост на „Експроект-С“ ЕООД с Булстат: *********.

За да потвърди оспореното НП , предходната съдебна инстанция е преценила, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В мотивите си съдът се е позовал на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която разпоредба редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като се твърди, че оспорващият не се е справил с лежащата върху него тежест по надлежен ред да обори констатациите на контролните органи. Въззивният съд е приел, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, и в този смисъл позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечено към административнонаказателна отговорност, за да организира защитата си. Заявените от С. оплаквания според ВРС имат за цел единствено обжалваното НП да бъде отменено на формално основание.

Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС за валидно, допустимо и правилно , като при неговото постановяване са спазени процесуалните правила и правилно са приложени относимите материалноправни разпоредби.

Обжалваното в настоящото касационно производство решение № 435 от 15.04.2026 г. по НАХД № 4448/2024 г. по описа на ВРС е второ по ред , след като с решение № 11509 от 07.11.2024 г. по КНАХД № 2145/2024 г. Административен съд Варна е отменил решение № 1034/02.08.2024 г. на РС – Варна по НАХД № 2440/2023 г. и е върнал делото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане въззивният съд стриктно е спазил указанията на касационната инстанция като е проявил нужната процесуална активност да събере относимите и допустими доказателства за установяване на релевантните за случая факти. Доказателственият материал е анализиран от съда отделно и в съвкупност , като е налице пълна кореспонденция между правните изводи на съда и установените факти.

Даденото в НП описание на нарушение, съответстващо на обясненията на самия водач при полицейската проверка, кореспондира с приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 175, , ал.1 т.1 от ЗДвП, според която се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. Освен това предприетото административнонаказателно санкциониране е по-благоприятно за дееца от разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП , на която се позовава С..

Неоснователно е оплакването за некомпетентност на актосъставителя . Полицейският орган е посочен поименно под № 22 в представената от АНО заповед № 365з-958 от 16.02.2022 г. на директора на ОД на МВР – Варна. По делото липсват каквито и да било доказателства, че тази заповед е отменена или изменена към датата на съставяне на АУАН и правомощията на М. Н. да са отпаднали.

В обобщение при извършения инстанционен съдебен контрол се установи неоснователност на подадената касационна жалба от К. С. С. и същата следва да се остави без уважение.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а именно 66,50 (шестдесет и шест евро и петдесет евроцента) на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от НЗПП.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 435/15.04.2026 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 4448/2024 година.

ОСЪЖДА К. С. С., [ЕГН], с адрес [населено място], обл. Варна, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 66,50 евро, представляваща юрисконсултко възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�