Определение № 1156 от 22.12.2022, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1156 гр. Велико Търново, 20.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Ив. Цариградска

Еманоел В. Вардаров като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20224100500869 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Националното бюро за правна помощ, въззивна частна жалба против Определение № 1034/02.09.2022г., постановено по гр.д.№ 1627/2021 г. на ГОРС, с което е отхвърлена молбата на НБПП да бъдат присъдени в полза на молителя разноските, направени от него за възнаграждение на особения представител на ищеца в размер на 150лв., въз основа на решението на Председателя на НБПП, с което е определено това възнаграждение.

Наведени са съображения за порочност на обжалвания съдебен акт, а именно неправилност, противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, тъй като съдът не е съобразил разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от ЗПП.

Отправя се искане към въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови такова, уважаващо претенцията за разноски. Представя като доказателство платежно нареждане от 11.07.2022г. за сумата от 150лв., наредени по сметка на адв. Станка Михайлова.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания и представени доказателства, намира следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения :

Атакуваното определение на РС Горна Оряховица е мотивирано от съда с аргумента, че разноските по чл.78, ал.7 ГПК следва да са реално извършени – т.е. да е налице плащане на 1 възнаграждението на особения представител, за което към момента на постановяването му не е представено доказателство.

Правото на разноски в полза на НБПП е изрично уредено в чл.78, ал.7 от ГПК и по своето естество е самостоятелно право на органа, отговорен за предоставяне на правна помощ, а задълженото лице е ответникът – в хипотезата на изр. 1. В настоящия случай ищецът по дело за издръжка е пълнолетен учащ се, претендиращ издръжка и за времето преди навършване на пълнолетие, в полза на когото е допусната правна помощ по силата на определение № 1191/25.10.2021г. по Гр.Д № 1627/2021г. по описа на ГОРС по чл.21, ал.3 ЗПП - процесуално представителство. Определеният от ВТАК и назначен от съда особен представител е преупълномощил адв. Станка Михайлова, която се е явила в заседанието по ВГрД № 264/2022г. по описа на ВТОС с предмет решението на ГОРС по процесното дело с № 555/20.12.2021г., поправено с решение № 124/25.02.2022г. в отхвърлителната си част. С решението на ВТОС е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната му част, т.е. в крайна сметка съдът е отхвърлил претенцията за издръжка за пълнолетен учащ се, частично е уважил претенцията за издръжка за минало време – до датата на навършване на пълнолетие.

От представените решения и платежни документи от молителя е видно, че Решението на НБПП е от 04.07.2022г. въз основа на отчет от адв. Станка Михайлова и становище от АС В.

Търново за предоставена правна помощ по ВГрД № 264/2022г. В молбата на НБПП не е формулирано искане кой да бъде осъден да възстанови разноските. Само на това основание искането подлежи на отхвърляне, но за пълното съдът намира за необходимо да изложи съображения по същество.

Правната помощ на ищеца е предоставена от първоинстанционният съд на основание чл.25 ввр. чл.23 ал.2 от ЗПП. Средствата за правна помощ се осигуряват от републиканския бюджет според чл.4 от ЗПП. Съгласно чл.2 от ЗПП и чл.94 от ГПК правната помощ под формата на процесуално представителство е безплатна, което означава, че лицата, на които е предоставена, поначало не дължат възстановяване на държавата на изразходваните от нея средства. Предоставената по реда на чл.23 ал.3 от ЗПП правна помощ на страна по гражданско дело предполага, че същата не разполага със средства да заплати за адвокат.

Веднъж предоставена от съда, правната помощ запазва естеството си на "безплатна" такава - чл.2 от ЗПП и чл.94 от ГПК.

Разпоредбата на чл.78 ал.7 от ГПК съдържа две хипотези, общото между които е единствено в това, че уреждат отношения във връзка с получена правна помощ от лице в качеството му на участник в гражданско съдебно производство. В чл.78 ал.7, изр. 1 от ГПК възниква материално право в полза на НБПП да иска да му бъде присъдено изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ, когато претенцията на лицето, получило правна помощ бъде уважена, което в случая не е налице за хода на конкретното въззивно производство. При хипотезата на чл.78 ал.7 изр.II от ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. цитираната хипотеза касае отговорността на получилото 2 правна помощ лице за разноските, но не и за възнаграждение за назначен процесуален представител. Този извод се налага както от буквалното тълкуване на чл.78, ал.7, изр.2 от ГПК, така и от систематичното място на нормата, от съотношението и с чл.78 ал.7, изр.1 от ГПК и с останалите алинеи на чл.78 от ГПК. В случая ищецът е освободен от такси и разноски за производството на основание чл.83 ал.2 от ГПК – това цели да не се препятства достъпът му до правосъдие, като му дава възможност да упражнява предоставените му процесуални права по делото въпреки затрудненото му материално положение. В обобщение, в хипотезата на чл.78 ал.7 изр.2 от ГПК, вр. с чл.27а от ЗПП, лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ, съобразно чл.94 от ГПК, чл. 2 от ЗПП, чл. 22 от ЗПП (в този смисъл Oпр. №99/14.04.2016г. по ч.гр.д. №730/2016г. - Iг.о. ВКС; Опр. №238/27.10.2016г. по гр.д. №5920/2015г. - Iг.о. ВКС;

Опр. №60189/17.06.2021г. по гр.дело№2142/2020г. – IIIг.о. ВКС).

По изложените съображения обжалваното определение подлежи на потвърждаване, поради което Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1034/02.09.2022 г., постановено по гр.д.№ 1627/2021 г. по описа на РС Горна Оряховица.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3