Решение № 38 от 04.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. С, 04.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110169994 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от С. С. Д., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 214А, ет. 11, ап. 77, срещу „К.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: гр. С, бул. Ц. Ш. № 115 Е, ет. 5: главен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т.10 - за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № *******/19.08.2024 г., сключен между страните – поради противоречие със закона; евентуален иск по чл. 26, ал. 1 вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на чл. 18 от договор за потребителски кредит № *******/19.08.2024 г., сключен между страните – поради накърняване на добрите нрави.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № *******/19.08.2024 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 900 лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 50,00 % и ГПР в размер на 62,96 %. Сочи, че съгласно чл. 6 от договора бил задължен да осигури обезпечение след сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 18 от договора в размер на 1121,18 лв., включена изначално в погасителния план. Твърди нищожност на целия договор поради противоречие със закона - разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като в договора липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са вкючени в него как се формира същият. При посочен ГЛП от 50,00 %, не ставало ясно кои други разходи се включват в посочения ГПР от 62,96%. Уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение представлявала разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР, но това в случая не било сторено, поради което посоченият в договора ГПР бил неправилен. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва надвишавала трикратния размер на законната лихва за забава, поради което била прекомерна и нищожна като противоречаща на добрите нрави, което от своя страна обуславяло нищожност на целия договор. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави.

1

Счита, че неустойката цели единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважипредявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че недействителността на отделна клауза от договора не би могла да обоснове нищожност на целия договор, а уговорената неустойка не била част от същественото съдържание на договора. Оспорва клаузите на процесния договор да са в противоречие с добрите нрави. Твърди, че клаузите в договора, в т. ч. за договорната лихва, са индивидуално уговорени, тъй като на ищеца била предоставена съответната преддоговорна информация и същият е бил наясно с условията и клаузите му, като е изразил изрично съгласие с тях. Излага доводи, че уговорената неустойка не следва да бъде включена в ГПР – кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и неговите компоненти към датата на сключване на договора, а неустойката била проявление на свободата на договаряне и в случая същата била уговорена за неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предоставени съответното обезпечение след сключването на договора за кредит. По тези и други съображения счита, че неустойката не е разход по кредита и не следва да се включва в ГПР. На следващо място оспорва договорната лихва да накърнява добрите нрави. Твърди, че няма нормативно ограничение относно максималния размер на възнаградителната лихва. Такъв бил предвиден за ГПР, в който се включвала и възнаградителната лихва.

Максималният размер на ГПР към датата на сключване на договора бил 67,65 % и това изискване било спазено. Обосновава законосъобразност на клаузите на договора, както и липса на противоречие с добрите нрави и правилата за защита на потребителите. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предвените искове.

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен между него и ответника договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, както и сочените от него пороци на договора, водещи до нищожност на договора/процесната клауза – противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. В тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в процесния договор/процесната клауза, както и своите възражения, че сключването на договора е резултат от индивидуално договаряне.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор (ТР 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС), а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Между страните не се спори и съдът с доклада по чл. 146 ГПК, приет за окончателен в проведеното на 01.10.2025 г. открито съдебно заседание, е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 19.08.2024 г. между тях е сключен договор за потребителски кредит № ******* със соченото в исковата молба съдържание, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 900 лв.; че на основание чл. 18 от договора е начислена неустойка в размер на 1121,18 лв.; че неустойката по чл. 18 от договора не е включена при формиране на посочения в договора ГПР от 62,96%. Посочените обстоятелства освен безспорния си характер се установяват от съвкупния анализ на приложените по делото писмени доказателства и 2 заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Видно от приложения по делото договор, ответникът-заемодател е отпуснал на ищеца-заемополучател в заем сумата от 900 лв. при годишна лихва от 50,00 % и ГПР 62,96 %. Съгласно погасителния план към договора, отпуснатата в заем сума от 900 лв, заедно с лихвите, следва да се върне на 12 месечни вноски с падежи в периода 19.09.2024 г.- 19.08.2025 г. Общо дължимата сума за връщане е посочена като 1210,14 лв. Съгласно чл. 6 от Договора същият следва да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на високи персонални и имуществени изисквания.

Обезпечението следва да се предостави в срок от 2 дни от сключването на договора (чл. 6, ал. 2 от договора), като непредоставянето му, независимо от това дали кредитът се обслужва или не, уврежда кредитора (чл. 6, ал. 5 от договора) и той не би го сключил без представяне на обезпечение (чл. 6, ал. 6 от договора). Съгласно чл. 18 от договора, ако обезпечението по чл. 6 от договора не бъде учредено в двудневния срок или не отговаря на поставените условия, то заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер от 1121,18 лв, разсрочена на вноски съгласно погасителен план.

Така общо задълженията по договора за заем стават 2331,32 лв., съгласно погасителния план.

Видно от заключението на на ССчЕ, ГПР по процесния договор за потребителски кредит при включване на начислената по договора неустойка в размер на 1141,86 лв. е в размер на 665,21%, който надвишава 9,76 пъти максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР от 68,15 % към датата на сключване на договора – 19.08.2024 г. Вещото лице е изчислило, че ако към начислената договорна лихва се добави и неустойката за непредоставяне на обезпечение, то ГЛП възлиза на 287,50 %., който надвишава трикратния размер на законната лихва за забава от 40,59 % към датата на сключване на договора.

Несъмнено ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, както и чл. 143 - 148 ЗЗП.

В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т. 7-12 и т.20, чл.12,ал.1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи – арг. чл. 23 ЗПК.

Съдът, като съобрази съдържанието на договора, вкл. оспорените клаузи, намира, че при сключване на процесния договор не е спазено изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита). Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, 3 определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към датата на сключване на договора – 19.08.2024 г., означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 68,15 % от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Двудневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. За заемателя е обективно невъзможно в предвидения двудневен срок да се снабди с посочената информация за всекиго от поръчителите, за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира всеки един от поръчитЕ.те да се снабди лично с тази информация, което допълнително препятства възможността да се изпълни договореното задължение в двудневен срок от сключването на договора. Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в размер на дължимата главница и лихва. Видно от данните по договора, същият е сключен за заемна сума в размер на 900 лв., която следва да бъде погасена за срок от 12 вноски, като се заплати и договорна лихва в размер на 310,14 лв. Не може да се очаква от длъжника, че в двудневен срок от сключването на договора той ще разполага със сума, равна на сбора от заемната сума и договорната лихва за целия период на договора, която да предостави като банкова гаранция. Същевременно в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения срок.