Решение № 613 от 21.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. В. Т., 19.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500456 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Д. Д. с ЕГН:

**********, от гр. В. Т., ул. „С.М.”, №..., вх.---, ет.5 срещу Решение № 58 от 10.01.2023г. постановено по гр.д. № 1751 по описа за 2022г. на Районен съд – В. Т., с коeто е отхвърлен като неоснователен предявения от А. Д. Д. с ЕГН:

**********, от гр. В. Т., ул. „С.М.”, №..., вх.---, ет.5 срещу И. Ж. Д. с ЕГН:

**********, от гр. В. Т., ул. „А.Б.”, №..., иск по чл.270, ал.2 от ГПК, относно прогласяване нищожността на решение № 260107 от 19.08.2020г. по гражданско дело № 3724/2019г., по описа на В.търновския районен съд.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на материалните, и процесуалните правила. Моли в тази връзка да се отмени решението в обжалваните части и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло като основателен.

1

Насрещната страна излага доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на В.търновски окръжен съд, гражданско отделение, като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства е установено, че с решение № 260107 от 19.08.2020г. по гражданско дело № 3724/2019г., В.търновският районен съд е допуснал извършване на съдебна делба между И. Ж. Д. и А. Д.

Д. на недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., ул. „А.Б.”, №..., представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В. Т., при квоти от 341/400 идеални части за И. Д. и 59/400 идеални части за А. Д..

Първоинстанционното решение е потвърдено с решение № 110 от 30.03.2021г. по въззивно гражданско дело № 819/2020г., по описа на В.търновския окръжен съд и е влязло в сила на 24.11.2021г. с постановяването на определение № 60409 по гражданско дело № 2320/2021г., по описа на ВКС, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

ВТРС е констатирал и установил, че в разглеждания случай решението на районния съд, с което е допуснат до делба съсобственият имот на страните, е постановено в писмена форма, подписано е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, съгласно чл.341, ал.1 от ГПК, като волята му в диспозитива е изразена по начин, позволяващ да се изведе ясно и разбираемо. Поради това е достигнал до извод, че решението не страда от горепосочените пороци и е валидно като предявеният иск за прогласяване на нищожността му е неоснователен и следва да се отхвърли.

Според въззивният съд: Разпоредбата на чл.270, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не посочва конкретни пороци, водещи до нищожност на едно съдебно решение. Независимо от това, съдебната 2 практика е определила и утвърдила съдържанието на това понятие. На първо място, нищожно е решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично, вместо от съдебен състав. На следващо място нищожно би било и съдебно решение, постановено по предмет, по който съдът не разполага с правораздавателна власт (например, когато делото, решено по реда на ГПК не е гражданско), както и решение по спор, който е извън пределите на личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в изключителната компетентност на чуждестранен съд. На последно място, нищожно е устно постановеното съдебно решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано, когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав да го подпишат.

Видно е, че настоящият случай не е такъв.

Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства. Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, поради което препраща на основание чл.272 от ГПК към приетото за установено от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение.

Наведените във въззивната жалба доводи не са по-различни от изложените пред първата съдебна инстанция и районният съд е дал аргументиран отговор на същите в обжалваното решение. Изложените от съда правни съображения съответстват на установените данни по делото, на духа и смисъла на закона, и на съдебната практика. Въззивният съд намира всички правни изводи на първоинстанционния съд изцяло за законосъобразни.

Правните изводи на настоящата инстанция относно неоснователността на иска съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК съдът препраща и към мотивите на първоинстан ционното решение.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

3

Въз основа на отправеното от ответник жалба искане и на основание член 78 от ГПК, подателят на жалбата следва да бъде осъден да му заплати направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 800,00 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 58 от 10.01.2023г. постановено по гр.д. № 1751 по описа за 2022г. на Районен съд – В. Т..

ОСЪЖДА А. Д. Д. с ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „С.М.”, №..., вх.--, ет.5 да заплати на И. Ж. Д. с ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „А.Б.”, №... сумата от 800,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4