Акт № 14219 от 03.11.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 14219

Варна, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20267050702658 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.58 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, вр. § 4б от ДР ЗИНЗС.

Образувано е по жалба от И. Ю. Я. [ЕГН], чрез адв. Г. А. против Заповед № Л-03-555#1/05.08.2026 г. издадена от главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, с която на основание чл. 58 ЗИНЗС, Заповед № Л-Л-919/08.03.2017 г. на гл. директор на ГДИН и чл. 43, ал.4 ЗИНЗС е наредено И. Ю. Я. – СР – ЗТ да бъде настанен в Затвора [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят е изложил съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неспазване на материалните норми, и за нищожност, тъй като е в противоречие с дадените указания с решение по адм. дело № 2781/2025 г. на Адм. съд - Варна и решение по адм. дело № 1079/2026 г. на Адм. съд - Варна. Моли за отмяната на заповедта и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание жалбоподателя лично и чрез процесуалния представител поддържа жалбата и исканията.

Ответник - главен директор на ГДИН, чрез стр. юрисконсулт С. П. оспорва жалбата, посочва че поради извършването на нова преценка на относимите обстоятелства относно поддържаните семейни контакти и критерия по чл. 43, ал.4 ЗИНЗС, законосъобразно е издадена оспорената заповед. Подробни възражения за неоснователността й са изложени в писмен отговор и съдебно заседание. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна.

И. Ю. Я. е осъден по НОХД № 1118/2025 г. на Окръжен съд /ОС/ – Варна на 3 г. и 6 м. лишаване от свобода, определен е първоначален „строг“ режим, наказанието е приведено в изпълнение с начало 21.11.2024 г. – датата на предварителното задържане. Присъдата по НОХД № 1118/2025 г. на ОС – Варна е влязла в сила на 07.10.2025 г. и е получeна в Затвора – Варна на 09.10.2025 г. за изпълнение.

На 25.07.2025 г. Я. е постъпил в Затвора – Варна като подсъдим по НОХД № 1118/2025 г. на ОС – Варна.

От Удостоверение № ГР-2128-76/23.07.2026 г. издадено от Община Балчик, обл. Добрич се установява че Я. е с постоянен адрес от 07.06.2010 г. – 23.10.2025 г. в [населено място], обл. Добрич и от 23.10.2025 г. до настоящия момент е с постоянен адрес в [населено място], [улица].

С Решение № 1664/11.02.2026 г. по адм. дело № 2781/2025 г. на Адм. съд – Варна е отменена Заповед № Л-03-662#1/11.11.2025 г. на зам.-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, оправомощен със Заповед № Л-01-41#1/17.10.2025 г. на главния директор на ГДИН, с която на основание чл.58 ЗИНЗС, вр. т.4.1 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. е разпоредено настаняването на И. Ю. Я. в Затвора – Белене. Върната е преписката на зам. главния директора на ГДИН за издаване на нова заповед по чл.58 ЗИНЗС за първоначалното настаняване на И. Ю. Я. при съобразяване с мотивите по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението съгласно § 4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС е окончателно и е влязло в сила на 11.02.2026 г.

С Решение № 8677/02.07.2026 г. по адм. дело № 1079/2026 г. на Адм. съд – Варна поради неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт - Решение № 1664/11.02.2026 г. по адм. дело № 2781/2025 г. на Адм. съд – Варна и допуснато нарушение на чл. 177, ал.2 АПК е обявена за нищожна на Заповед № Л-03-150/11.03.26 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, върната е преписка на компетентния орган - главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за издаване на заповед при съобразяване на мотивите на съдебния акт и е определен едномесечен срок, считано от получаването на преписката за произнасяне.

Издадена е процесната Заповед № Л-03-555#1/05.08.2026 г. от главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“.

Съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 10.08.2026 г., жалбата е подадена на 24.08.2026 г., от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 АПК, вр. § 4б, ал.1 ДР ЗИНЗС, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт – заповед за първоначално разпределяне по чл.58 ЗИНЗС, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед № Л-01-35/03.08.2026 г. на главен комисар на ГДИН е възложено на ст. комисар Ц. Ц. – заместник главен директор на ГДИН да изпълнява функциите на главен директор на ГДИН по чл. 13, ал.2, т.1 – т.17 за времето от 04.08.2026 г. до 05.08.2026 г. включително. От Заповед № ЛС-06-105/03.08.2026 г. на зам. – министър на правосъдието се установява, че И. Й. – главен директор на ГДИН е командирован за срок на 04-05.08.2026 г. до [населено място], със задача – проверка на Арести.

Установено е обективното отсъствието на главния директор на ГДИН на 05.08.2026 г., поради което законосъобразно, в условията на заместване е издадена оспорената заповед от заместник главен директор на ГДИН, който е имал нужната компетентност съгласно чл. 58, т.2 ЗИНЗС.

Ответник по спора е главен директор на ГДИН, тъй като той е издал заповед за заместване, а не заповед за делегиране на правомощия /Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по тълк. дело №4/2022 г. на ВАС/.

Оспорената заповед, съдържа фактически и правни основания за издаването й, но те не установяват наличието на условията предвидени в чл. 58 ЗИНЗС за разпределяне на жалбоподателя в Затвора Белене, поради което е допуснато нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 АПК. Това процесуално нарушение е съществено, защото е нарушило правото на защита на жалбоподателя и ако заповедта не беше нищожна на основание чл. 177, ал.2 АПК щеше да е основание за отмяната й. Представените доказателства с писмен отговор от юрисконсулт, не могат да заместят мотивите на административния акт, защото те не са документи, към който препраща административния акт и са представени в съдебното производство.

Поради това, че преди издаване на процесната заповед са били издадени две заповеди за разпределение на основание чл. 58 ЗИНЗС, не е било необходимо жалбоподателя да бъде уведомяван по реда на чл. 26 АПК за започналото административно производство. Следвало е съгласно влезлите в сила решения, ответника да издаде заповед за разпределението на жалбоподателя за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Варна.

Съгласно чл. 58 ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, от което следва че към момента на издаване на заповедта за настаняване следва да се преценява кой е постоянния адрес на лишения от свобода и да се спази изискването на чл. 43, ал.4 ЗИНЗС.

И. Ю. Я. е от 23.10.2025 г. с постоянен адрес в [населено място]. Първият административен акт за разпределение е Заповед № Л-03-662#1/11.11.2025 г. на зам.-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Към 11.11.2025 г. Я. е бил с постоянен адрес в [населено място], поради което е следвало да бъде разпределен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора – Варна, на основание т. 4.4 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. за разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и общежития издадена от главен директор на ГДИН.

Ответникът е посочил, че посетителите на жалбоподателя са с адрес на територията на [населено място]. Не е уточнено в заповедта или друг акт от административната преписка, доказателството чрез което да е възможно да се установи кои посетители има предвид ответника. Също така липсват доказателства, че до изтърпяване на наказанието лишаване от свобода посетителите ще са само тези лица, които до сега са го посещавали в Затвора Варна. От това следва, че това установяване на ответника е необосновано и недоказано, поради което не може да служи за основание за издаване на процесната заповед.

В оспорената заповед е посочено, че се издава и с оглед спазване принципа на чл. 43, ал.4 ЗИНЗС, която разпоредба предвижда, че минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. С определение № 11498/04.08.2026 г. съдът е указал на ответника да представи доказателства, че с оспорената заповед се цели спазване на принципа на чл. 43, ал.4 ЗИНЗС и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Доказателства в тази насока не са посочени и представени. Поради това съдът приема за недоказано твърдението, че Затвора Варна към момента на издаване на оспорената заповед – 05.08.2026 г. е пренаселен, което да обосновава настаняване на жалбоподателя в Затвора – Белене. В писмен отговор от ответника, чрез юрисконсулт е посочено, че в сайта на ГДИН е посочен за 2026 г. капацитета на затвора Белене и Затвора Варна и броя на лишените от свобода, които изтърпяват към 2026 г. наказание лишаване от свобода и е представена справка за капацитета на затворите и настанените в тях. Тази данни не могат да допълнят мотивите на административния акт, тъй като не са посочени в същия като основание за издаването му, а отделно от това не става ясно към кой момент на 2026 г. са и към датата на издаване на процесната заповед - 05.08.2026 г. какви са конкретните данни. Също така в представената справка от ответника в съдебното производство е посочено, че капацитета на Затвора Варна е общо 599 лишени от свобода /л.с./, разпределени в корпус – 262 л.с., ЗО „Разделна“ – 180 л.с., ЗОЗТ „Разделна“ 1 – 92 л.с. и ЗО „Варна“ – 65 л.с., след което е посочено, че към 2026 г. в Затвора Варна и ПД /общо/ са настанени 484 л.с., тоест от тази справка също не може да се установи, че към 05.08.2026 г. и към момента капацитета на Затвора Варна не позволява разпределянето на жалбоподателя в Затвора – Варна.

От изложеното следва, че след влизане в сила на Решение № 1664/11.02.2026 г. по адм. дело № 2781/2025 г. на Адм. съд - Варна не са настъпили нови факти и обстоятелства, които да обосноват неизпълнение на влязлото в сила решение. Отделно от това с посоченото решение не е възложено на ответника да събира нови доказателства относно преценяване къде да се разпредели за настаняване лишения от свобода, а е посочено в мотивите на решението, че следва да бъде настанен в Затвора - Варна, тъй като от 23.10.2025 г. е с постоянен адрес в [населено място] и следва да се приложи т.4.4 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г., а не т.4.1 от същата заповед.

Незаконосъобразно ответника и след влизане в сила на Решение № 8677/02.07.2026 г. по адм. дело № 1079/2026 г. на Адм. съд – Варна не е изпълнил Решение № 1664/11.02.2026 г. по адм. дело № 2781/2025 г. на Адм. съд – Варна.

Следва ответникът да издаде заповед на основание чл. 58 ЗИНЗС, с която да разпредели И. Ю. Я. да изтърпява наказанието лишаване от свобода в Затвора - Варна.

От установеното следва, че Заповед № Л-03-555#1/05.08.2026 г. на главен директор на ГДИН е издадена в нарушение на чл. 177, ал.2 АПК /Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви/, тъй като не е изпълнено Решение № 1664/11.02.2026 г. по адм. дело № 2781/2025 г. на Адм. съд – Варна. Това налага обявяването за нищожна оспорената заповед.

Трябва административната преписка да бъде върната на ответника за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение и следва да се определи срок от 14 дни на основание чл. 57, ал.1 АПК за произнасяне.

Жалбоподателят е заплатил държавна такса 5,11 евро /равностойността на 10 лева/ и възнаграждение за адвокат в размер на 600 евро заплатено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 09.09.2026 г. Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат. На основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2024 г. минималното възнаграждение за адвокат е 1000 лева /511,29 евро/. Настоящото дело не е с по-висока фактическа и правна сложност от обичайните дела от този вид, приключило е с провеждане на едно съдебно заседание, не са изготвяни експертизи, поради което съдът приема, че възражението за прекомерност е основателно и на жалбоподателя следва да се заплати възнаграждение за адвокат в предвидения минимален размер 511,29 евро. Следва ГДИН да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 516,40 евро.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e37071b8-70b0-46c7-827e-bfa913c805a4