Решение № 334 от 23.05.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Разград, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20233330101708 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430 от Търговския закон и чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „Юробанк България“АД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Х. М. М. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите 6070 лв. главница по договор за потребителски кредит FL932079 от 14.08.2018г., ведно със законната лихва от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, 958,85лв. възнаградителна лихва за периода 14.05.2019г. до 26.05.2022г. и 63,42лв. лихва за забава за периода от 14.05.2019г, до 12.03.2020г. Твърди, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит FL932079 от 14.08.2018г.,, че по силата на този договор ищецът е предоставил на ответника сумата 6 070 лв., че ответникът е усвоил сумата и се е задължил да погаси кредита ведно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора, че анюитетни месечни вноски се изплащат до 14-то число на месеца че ответникът не е извършил плащане на вноските по кредита, за което му е начислено обезщетение за забава на осн. чл. 8 от Договора за потребителски кредит, че с оглед на това неизпълнение банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита с нарочна нотариална покана на 26.05.2022 г., за изготвянето и връчването на която са направени съответните разходи. Сочи, че по ч.гр.д.№2263/2022 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение на процесните суми, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

Ответникът е получил препис от исковата молба и доказателства към нея при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител оспорва исковете. Твърди, че между страните по делото не е възникнало твърдяното от ищеца облигационно отношение по договор за потребителски кредит. Като конкретни пороци на договора сочи, че липсва отбелязване на всяка страница кой е положил подпис, както и че договорът е подписан само 1 от едно лице за ищеца, а в същия договор е посочено, че същият се представлява от две лица, че не са представени доказателства за представителната власт на лицата, записано като пълномощници на ответника; че в договора не е посочен неговия срок; че в приложения по делото погасителен план не е посочено, че същият се отнася за процесния договор, че вида, формата и шрифта, с който са изписани отделните елементи на погасителния план не съответстват на тези в договора за потребителски кредит.

Особеният представител оспорва иска и по размер. Счита, че договорът следва да бъде обявен за недействителен, от което следва, че ответникът дължи единствено и само чистата сума, получена по договора. Прави възражение за погасяване на задълженията по давност, а в условията на евентуалност – възражение за погасяване на акцесорните задължения , вкл. и исканите лихви. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Счита, че същото не следва да бъде повече от определеното от Съда възнаграждение на особения представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2018 г. между „Юробанк България” АД от една страна и ответника Х. М. М. и Г.С.Х. от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит EL932079 /л.6 и сл./ за сумата 6070 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит FL 776953 от 06.07.2015 г. и КК VC223532 от 18.09.2014 г., сключени между същата банка и Х. М. М.. Последният се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор, видно от уговореното в чл. 1 от Договора.

Сумата 6 070,00 лв. е получена на 14.08.2018 г. по банкова сметка на кредитополучателя с IBAN: BG 13 BPBI 7949 10 71080105. По същата сметка, извлечение от която е приложено към делото /л.21/ са правени и погасяванията по кредита. Видно от това извлечение петата вноска – тази от 14.01.2019 г. е просрочена, а последната внесена вноска е от 18.02.2019 г.Същите са осчетоводени при съобразяване на поредността, посочена в чл.76, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.

В чл. 3 от Договора, страните се съгласяват, че за усвоения кредит през първите 9 месеца Кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна лихва, коя то се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, в размер на 3,85%, а от десетия месец на договора до крайния срок за издължаване на кредита, Кредитополучателя дължи на Банката променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 12,85%. Посочено е, че за референтен лихвен процент ще се ползва индексът ПРАЙМ на Юробанк България ,\Д за необезпечени кредити, в съответната валута в лева (за краткост ПРАЙМ), приложим за съответния период на начисляване па лихвата, съгласно чл. 3, ал. 2 и следващите надолу.

Така при сключването па договора възнаградителната лихва е в размер на 5,0% годишно за първите 9 месеца. От десетия месец до крайния срок за издължаване на кредита към фиксирана договорна надбавка се прибавя Референтен лихвен процент. Тя подлежи па актуализация на тримесечна база, при условията на чл. 3, ал. 2, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Договора. Към договора е приложена и методология /л.12/ за определяне на референтен 2 лихвен процент /прайм/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, която е подписана от двамата кредитополучатели

В договора е записан ГПР – 14,93% /чл.3, ал.9/, както и общата сума, дължима от кредитополучателя – 8315,80 лв.

Според чл. 6 от Договора, пропесният кредит се погасява на анюитетни месечни вноски, посочени като брой, размер, състав и падеж в нарочен погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит.

Според представения като доказателство погасителен план /л.18/, погасителните вноски се изплащат до 14-то число на месеца, като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви и такси е до 14.08.2023г. В този погасителен план изрично е записан номера на договора EL932079, а датата на договора и на плана съвпадат. В същият е посочен падежа на всяка от вноските, както и крайния срок за погасяване на договора – 14.08.2023 г.

В чл. 14 от Договора за банков кредит, е уговорено правото на банката при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. На това основание поради неплащане в уговорения срок на погасителна вноска с падеж 14.04,2019г.. съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит FL932079 от 14.08.2018г., Банката е обявила предсрочната изискуемост по кредита. Зявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока е обективирано в нарочна Нотариална покана /л.33/ чрез нотариус с Р. И. с №378 в регистьра на НК и район на действие РСРазград, изпратена до ответника Х. М. М.. Поканата е достигнала до длъжника Х. М. М. на 26.05.2022г. /разписка на л.35/.

На 29.12.2022 г. ищецът е подал заявление до Районен съд – Разград и по ч.гр.д.№2263/2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено Х. М. М. с ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и постоянен адрес: с. Раковски, общ. Разград, обл. Разград, *** и длъжникът Г.С.Х. с ЕГН: ********** и установен по делото настоящ и постоянен адрес: с. Раковски, общ. Разград, обл. Разград, ***, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на кредитора "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК: 00069474, със седалище и адрес на управление: гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), район Витоша, ул. "Околовръстен път" № 260, представлявано от изпълнителния директор Д.Б.Ш. и прокуриста М.И.В., чрез пълномощника адв. Х. И. при САК, съдебен адрес: гр. София, ул. ***, следните суми: 6070,00 лв. (шест хиляди и седемдесет лева), представляващи дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL932079 от 14.08.2018 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 958,85 лв.

(деветстотин петдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи договорна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 26.05.2022 г.;

63,42 лв. (шестдесет и три лева и четиридесет и две стотинки), представляващи лихва за забава за периода от 14.05.2019 г. до 12.03.2020 г.;

72,20 лв. (седемдесет и два лева и двадесет стотинки), представляващи лихва за забава за периода от 14.05.2020 г. до 13.12.2022 г.; разходи за уведомително писмо-покана за предсрочна изискуемост, връчено чрез ЧСИ в размер на 156,00 лв. (сто петдесет и шест лева) за периода 04.03.2020 г. до 31.10.2022 г.; разноски по делото в размер на 146,41 лв. (сто четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки) за заплатена държавна такса и 799,23 лв. (седемстотин деветдесет и девет лева и двадесет и три стотинки) за 3 адвокатско възнаграждение.

ЧСИ е връчил на Г.С.Х. заповедта за изпълнение, но Х. М. М. не е открит на адреса, на който е регистриран, като е установено, че не живее там, както и че не работи, за да получи книжата по месторабота.

В дадения от съда срок в съответствие с разпоредбата на чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителните искове, предмет на настоящото съдебно производство.

По делото не са представени доказателства за изпълнение на договора освен извлечението от сметката на ответника в ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Видно от същата за погасяване на кредита ответника е внесъл сумата 181 лв., с които в съответствие с погасителния план е погасил част от възнаградителната лихва по договора /както бе посочено по-горе първите 9 вноски по погасителния план са в размер на 25,29 лв. и същите погасяват само лихвите.

Видно от счетоводната справка /л.134/ първата просрочена вноска е от 14.06.2019 г.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявените установителни искове са за задължението за заплащане на главница, договорна лихва по кредит, както и за заплащане на обезщетение за забава. Тези искове са допустими, тъй като за същите вземания има издадена заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на един от длъжниците при условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК са предявени установителните искове.

Договорът за кредит, въз основа който се претендират вземанията е сключен между страните в изискуемата от чл.430, ал.3 от Търговския закон писмена форма. При сключването на договора са съобразени и разпоредбите на Закона за потребителския кредит предвид обстоятелството, че ответникът е потребител по смисъла на чл.9, ал3 от този закон. По ясен и разбираем начин са формулирани отделните клаузи и всички елементи на договора са изписани в еднакъв по вид, формат и размер шрифт в два екземпляра, каквото е изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Възражението на особеният представител на ответника, че в договора липсва срок за погасяване съдът намира за неоснователно, т.к. срокът е изрично записан в погасителния план. Както бе посочено и по-горе в този погасителен план изрично е записан номера на договора, поради което не оставя съмнение за това дали е част от процесния договор. Размерът на общата дължима сума, вписана в този план е идентична със записаната в чл.3, ал.9 от договора. Но съществените реквизити на договора, които са изписани горе вдясно на погасителния план са изписани с шрифт, различен от шрифта на договора, както и различен от останалите записвания в погасителния план. Същите се отнасят за важни обстоятелства, а именно начало на издължаване и край на издължаване. Тези дати са ясно разписани обаче в останалата част от погасителния план, представляващ таблица, в която буквите и цифрите са идентични с тези в договора, поради което Съдът счита, че е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.